А може би и ние на тях им миришем. На какво обаче? Ръкавиците с цигарения аромат на Дългия Джон върху бюрото му. Или дъхът? Каквото ядеш и пиеш — такъв ти е и дъхът. Не. Според мен мъжът си има своя мъжка миризма. А тогава защо мъжете свещеници миришат другояче? А жените им налитат като мухи на мед. Олтарът ограден, ама пак успяват да се промушат. На всяка цена. Дървото на забранения поп. О, отче, не би ли? Нека бъда първата, която. И това се разлива по цялото тяло, просмуква се, прониква. Източникът на живот е с много странна миризма. На сос от целина. Дай да.
Господин Блум завря носа си. Хм. Във. Хм. Разкопчаното си сако. На бадем ли? Не. Или лимон? Не бе, това е сапунът.
О, между другото и лосионът. Знаех, че нещо съм забравил. Така и не се върнах и сапунът остана неплатен. Не обичам да се разкарвам с пълно шише, като онази вещица тази сутрин. Хайнс пък можеше да ми върне онези три шилинга. Трябваше да спомена кръчмата на Мар, колкото да му напомня. Но ако помогне с рекламата, пак добре. Два и девет. Тогава ще се види какво мисли за мен. Не забравяй да се отбиеш утре. Колко ти дължа? Три шилинга и девет. Два и девет, сър. А! Следващият път може и да не ми отпусне кредит. Така човек си губи клиентите. Кръчмите го правят. Някой понатрупа дългове в тефтера и после трябва да заобикаля на прибежки по задните улички.
Ето го пак джентълмена, дето мина и преди. Довя го вятърът откъм залива. Отива дотам и се връща обратно. Вкъщи винаги навреме за вечеря. Фасонът му поизмачкан ми изглежда: натъпкал се е здравата, личи си. Сега се наслаждава на разходка сред природата. Нещо като благодарствена молитва след преяждане. След вечеря винаги по една миля. Сигурно къта нейде прилична банкова сметка и си трепери на сладката синекура. Да тръгна по петите му и да го притесня, както направиха онези вестникарчета днес с мен. Но и от това научаваш нещо. Да гледаш на себе си така, както другите те виждат. Абе, щом жените още не ти се подиграват, останалото не е важно. И сам можеш да откриеш. Попитай се кой е той? Загадъчният непознат на плажа, нашият награден разказ от господин Леополд Блум. Заплащането е по курс една гвинея на вестникарска колонка. И онзи другият загадъчен непознат при гроба днес, с кафявия макинтош. Май късметът му мазоли хванал1040. Здравата тъкан обаче ги абсорбира. Локомотивната свирка носи дъжд, така разправят. Сигурно и в момента някъде вали. Солта в Ормонд е винаги влажна. Тялото усеща атмосферните промени. Старата Бети, как само я въртят ставите. Пророчеството на мама Шиптън1041, че щяло да има кораби, бързи като светкавица. Не. Признаци за дъжд. Кралският читател. И хълмовете най-далечни, ето че се приближават.
Хаут. Светлинките на Бейли. Две, четири, шест, осем, девет. Нали видя. Трябва да ги променят, иначе ще си помислят, че това е къща. Пирати, подмамващи кораби да се разбият в плитчините. Грейс Дарлинг1042. Хората се боят от тъмното. От блещукащи светулки, колоездачи: задължителният час за запалване на фаровете. Диамантените бижута блестят по-красиво. Светлината вдъхва увереност, успокоява. Знаеш, че няма да те нарани. Сега, разбира се, е по-добре отколкото навремето. Самотни друмища далечни. Изтърбушват те за едното нищо. Но и до ден-днешен с два типа се сблъскваш. Намусени и усмихнати. Пардон! Няма нищо. Най-доброто време за поливане е привечер, след залез-слънце. Все още мъждука светлина. Най-дълги са лъчите от червената част на спектъра. Така ни е учил Чожзсив1043 Ванс: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Зървам звезда. Венера? Още не мога да кажа. Две, а когато са три, е вече нощ1044. Прилича на призрачен кораб. Не. Чакай. Това са просто дървета. Оптическа измама. Мираж. Страната на залязващото слънце. Слънцето на самоуправлението залязва на югоизток1045. Мой роден край, прощавай!
1040
Джойс отново използва думата „късмет“ (kismet), като тук асоциацията е по-друга. Той знае, че „късмет“ означава „съдба“, на английски „fate“, което пък на ирландски се произнася почти като „feet“ — „крака“, откъдето и мазолите.
1041
Пророчица, живяла в Тюдорска Англия през 1486?-1561?. Предсказала смъртта на много особи от двора на Хенри VIII.
1042
Дъщеря на фараджията край Лонгстоун, където на 7 септември 1838 се разбива кораб и тя най-самоотвержено помага при спасяването на пътниците. Превръща се в национална гордост, а когато умира през 1842, Уилям Уърдсуърт й посвещава стихотворението си „Грейс Дарлинг“.
1043
На английски името звучи по-нормално. Съставено е от първите букви на изброените в текста цветове.
1044
Според вавилонския Талмуд, преведен на английски през 1896 г., „ако на небето има само една звезда, значи е още ден; ако са две, значи се свечерява, а ако са три, е вече нощ.“