Падна роса. Вредно е, скъпа, да седиш на този студен камък. Ще ти докара бяло течение. И тогава няма да имаш бебе, освен ако се случи толкова здраво и жилаво, че да издеяни на течението ти. А и аз може да пипна маясъл. Прилепчив е като лятна настинка, като херпес на устата. Порязването с трева е ужасно, с хартия — още по-лошо. Триене при поза седнал. Какво не бих дал да съм на мястото на онзи камък, върху който тя седеше. О, малко мое бижу, дори не подозираш колко си сладка. Започвам все повече да ги харесвам точно на тая възраст. Зелени ябълки. Предлагат ли ти, граби с пълни шепи. Ами ако ни е за последен път да кръстосаме нозе и да приседнем. В библиотеката днес онези сочни гимназистки. Щастливци са столовете под тях. Така ми действа вечерта. Но те всичко усещат. Разтворили са се като цветя, знаят си по часове, слънчогледи, йерусалимски артишок, в бални зали, канделабри, улички под лампите. Нощем в градината на Мат Дилън, когато я целунах по рамото. Защо тогава нямах нейна картина с маслени бои и в пълен ръст. Пак беше юни, когато я ухажвах. Годинките си се въртят. Историята се повтаря. Вий, зъбери и върхове, отново с вас съм аз. Живот, любов, пътешествие около твоя собствено личен малък свят. А сега? Разбира се, че се натъжих от куция й крак, но трябва да внимавам много-много да не се разнежвам. Защото имат навика да се възползват.
Сега всичко е тихо на Хаут. Хълмовете изглеждат по-далечни. Къде ли точно беше, когато ние. При рододендроните. Трябва да съм голям глупак. Той яде сливите, а за мен — костилките. Къде съм аз в тая картинка. О, какво е видял този хълм! Само имената се променят, това е всичко. Влюбени: цуни-гуни.
Чувствам се уморен. Да ставам ли вече? Чакай. Изцеди цялата ми мъжественост, докапчи я таз малка харпия. Тя ме целуна. Бях млад. Никога вече няма да бъда. Веднъж е младост. Тя също. Вземи влака още утре. Не. Завръщането няма да помогне. Дребни дечица, за втори път се връщаш у дома. Новото ме блазни повече. Няма нищо ново под слънцето1046. До поискване, пощенска станция Долфинс Барн. Не си ли щастлив в твоето? Палавнико мой. Шарадите на Долфинс Барн в къщата на Люк Дойл. Мат Дилън и неговият орляк дъщери: Тини, Ати, Флои, Мейми, Луи, Хети. Както и Моли. Беше осемдесет и седма. Година преди двамата. И старият майор, пристрастен към ежедневната си чашка. Странно, че тя е едно дете, какъвто съм и аз. Всичко се връща. Мислиш, че си избягал, и хоп! пак на себе си попадаш. Най-дългият обиколен път е най-прекият към къщи. И тъкмо когато той и тя. Цирков кон на манежа. Играта беше да представим Рип Ван Уинкъл. Рип: имаше скъсана дупка в палтото на Хени Дойл. Ван: фургонът, който разнасяше хляб. Уинкъл: миди и морски охлюви1047. После на мен се падна да изиграя как Рип Ван Уинкъл се връща обратно. Тя стоеше облегната на бюфета и гледаше. Мавърски очи. Двайсет години сън в Спящата долина1048. Но вече всичко се е променило. Забравили са го. Младите са стари. Пушката му ръждясала от росата.
Ба1049. Какво е това, което лети наоколо? Лястовичка? По-скоро прилеп. Мисли си, че съм дърво, толкова са слепи. Птиците нямат ли обоняние? Метемпсихоза. Има вярвания, според които от мъка можеш да се превърнеш в дърво. Плачуща върба. Ба. Ето го пак, завалията. Къде ли живее? Сигурно в камбанарията. Много е вероятно. Увиснал на пети, потопен в ухание на святост1050. Вероятно камбаната го е подплашила да излети оттам. Но службата май свърши. Сигурно ги слуша до забрава. Моли се за нас. И моли се за нас. И моли се за нас. Не е лошо хрумване това повторение. Същото е и в рекламата. Купувайте от нас. И пак: купувайте от нас. В къщата на свещеника светна. И седнаха край скромната трапеза. Спомням си как сбърках в оценката, когато работех при Томс. Номер двайсет и осми. Но къщите се оказаха две. Братът на Гейбриъл Конрой беше помощник на енорийския свещеник. Ба. Ето го пак. Защо ли излизат само нощем, като мишките. Трябва да са някаква кръстоска. Ето, птиците например са като подскачащи мишки. От какво се плашат: светлина или шум? По-добре не мърдай. Всичко е инстинкт, като у онази прежадняла птица, която се сетила да повдигне нивото на водата в делвата, като хвърля камъчета на дъното й1051. Прилича на човече с наметало и малки ръчички. Дребни костици. Почти се вижда как проблясват със синкава белота. Цветовете зависят от светлината наоколо. Например, ако се взреш в слънцето, както го прави орелът, а после погледнеш обувката си, какво виждаш? Жълтеникаво разплескано петно. И то много държи върху всичко да сложи търговската си марка. Например онази котка сутринта на стълбите. С кафеникав цвят на торф. Ще кажеш никога нямат по три цвята. Не е вярно. Онази тигровата от Сити Армс имаше бели, кафяви и жълто-кафяви ивици, както и буквата М на челото. В тялото има петдесет различни цвята Само преди малко носът Хаут светлееше като аметист. Стъклото блещука. И точно така онзи мъдрец, как се казваше, с изпепеляващите стъкла-лупи1052. И ето че обраслата с пирен пустош пламва. Не е възможно да е от кибритените клечки на случайни туристи. Какво? Сигурно пресъхналите дървесни вейки се трият една в друга на вятъра и сами се запалват. Или пък захвърлените счупени бутилки действат като лупи, фокусират слънчевите лъчи и подпалват прещипа. Да бе, Архимед. Еврика! Значи акъла ми още го бива.
1047
Шарадата в случая е непреводима. На английски глаголът rip означава късам, van — фургон и winkle или по-скоро periwinkle — морски охлюв.
1048
Тук Джойс обърква два различни разказа на Уошингтън Ървинг „Рип Ван Уинкъл“ и „Спящата долина“.
1049
В египетската митология „Ба“ е душата, изобразявана като птица или като птица с човешки лик. Други джойсоведи обаче твърдят, че както фразите във вътрешния монолог на Блум остават недовършени, така и „ба“ е недовършено „бат“ (bat) или прилеп, което изглежда и по-правдоподобно като тълкуване на текста.
1050
Уханието, което излъчват телата на светците. Макар че изразът се употребява по-често за лицемери.
1052
Архимед (ок. 287–212 пр.Хр.) ръководи отбраната на Сиракуза (Сицилия) срещу атаките на римляните. Твърди се, че спрял флотата на римския консул Марцел, като подпалил корабите му с помощта на огледала, концентриращи слънчевите лъчи.