Ба. За какво ли толкова са се разлетели. Насекоми? Миналата седмица една пчела влетя в стаята и взе да играе със собствената си сянка на тавана. Нищо чудно да е била същата, дето ме ужили; връща се да провери какво е станало. Птиците също, не можеш да разбереш за какво си говорят. Досущ като нашите безсмислени разговори. И тя каза, и той каза. Сила ли? Виж, нея сигурно я имат, щом успяват да прелетят океана и обратно. Много отиват зян от бури и телеграфни жици. И на моряците животът не е по-лек. Огромни, грозни презокеански параходи, които нощем се носят по широкия гръб на морето и мучат като морски крави. Faugh a ballagh!1053. Махай се оттам, дяволите да те вземат. Други в лодки с платно колкото носна кърпа, опъват го здраво и тръгват да сноват, щом бурни ветрове задухат. При това женени мъже. Няма ги с години, мотаят се из незнайните краища на земята. Всъщност краища няма, защото тя е кръгла. Разправят, че имали по една жена във всяко пристанище. Не остават без занимавка, докато Джони отново у дома се върне. Ако въобще се върне. Изръшкал е задниците на всички морски прибежища. Как е възможно да обичат морето? И все пак го обичат. Тежката котва ги тегли, като магнит ги привлича. Яхват вятъра платната и всеки на шията си хвърля я муска, я медальон за късмет. Е? А тфилинът, не, как се казваше онова, дето таткото на клетия папа бе окачил на портата отпред и трябваше да го пипаме. То ни е извело от египетската земя, от дома на робството. Има нещо във всички тия суеверия; излезеш ли навън, просто не знаеш какво те чака, опасностите дебнат на всяка крачка. Вкопчва се за сламка, за дъска, яхва греда преломена, животът си да спаси, с пояс през кръста, околовръст-околокръст, нагълтва солена вода, това са последните глътки на негова светлост, преди акулите да го докопат. Дали рибите страдат от морска болест?
После всичко утихва, ведро затишие, без облаче по небето, гладко море, бездушно, вълните лениво се плискат, екипаж и товар на трески и тресчици, заключени в килера на Дейви Джоунс1054. Месечината гледа отгоре. Не съм виновна аз, туй орисницата стори.
Дълга, самотна, изгубена ракета се рее в небето над базара Майръс и набира средства за болницата Мърсър, но ето че избухна, взе да пада, пръсна купчина звезди — тъмносини и една бяла. Полетяха, притъмняха и докрай изтляха. Часът на морния пастир, часът за стадото в кошара да се вкарва, часът за срещи на залюбили се млади. От къща на къща, с поздрав познат — почукване дваж, обикаля пощаджията, последно раздаване в девет, на пояса му лампа-светулка се промушва през лавровия плет. Сред петте млади дървета на Лийс Теръс щръква на върлина повдигнат фитил тутакси грейва фенерът. Покрай запердени прозорци, покрай китни градинки остър глас се извисява, крещи и напевно провлачва: Ивнинг Телеграф, извънредно издание! С резултатите от конните състезания! За Златната купа! И ето че от къщата на Дигнъм изхвърча момче и се развика. С писък прилепът се разхвърча — панически насам, панически натам. В далечината идващият прилив се разля, пясъка покри и седефен заблестя. Хаут се приготви за сън, уморен от безкрайния ден, от целувки на влюбени, рододендрони (остарял е), с радост почувства как духна нощният ветрец и разроши папратите по голия му склон. Както лежеше, отвори червено неспящо око, дълбоко и глухо въздъхна, хем сънен, хем буден. Ей там в далечината, на Киш при плитчината, закотвеният плаващ фар блещукайки, на Блум намигна.
1054
Така моряците викат на дявола, а неговият килер е дъното на морето, където си събира удавниците.