Животът, който водят тези клетници, на едно място, няма накъде да мърдаш. Назначава ги бордът на Айриш Лайте, нали те отговарят за фаровете. Изкупват греховете си. И онези от бреговата охрана — също. Хокане, смъмряне, спасителни пояси, брезентови панталони за спасяване на корабокрушенци, спасителни лодки. Денят, в който излязохме на разходка в морето с Краля на Ерин, оставихме им торбата със стари вестници. Мечки в зверилник. Мръсотия и смрад. Пияниците си изповръщаха червата. Извън борда, за да хранят херингата. Морска болест. А жените — прежълтели, тресе ги шубе. Мили обаче никак не я беше страх. Разхлабила синьото си шалче и се смее на глас. На нейната възраст нехаят за смъртта. Пък и стомасите им здрави. Страх ги е само като се изгубят. Когато се скрихме зад едно дърво в Кръмлин. Лично аз никак не исках да го правим. Мамо! Маминко! Деца в гората. Някои дори с маски ги плашат. Както и когато ги подхвърлят във въздуха. Ако те изпусна, ще се убиеш! И какво смешно има в това? Или пък когато децата си играят на война. Правят го насериозно. Как изобщо е възможно някой да насочи оръжие срещу друг? Нали казват, че понякога гърмят и незаредени. Бедните дечица. Тя не боледуваше много, само от копривна треска и шарка. Бях й купил лосион Каломел за леки обриви и уртикарии. Като се пооправи, взе да спи при Моли. Има зъбите на майка си. Кого обичат? На когото приличат. А на сутринта, като я погна с чадъра. Сигурно, за да не боли много. Усетих как пулсът й тиктака. Малката й ръчичка, сега е вече голяма. Най-скъпо татенце. А всичко онова, което казва допирът с ръка. Обичаше да брои копчетата на жилетката ми. Спомням си и първия й сутиен. Щях да се пръсна от смях. Първо това, че гърдичките й — едва напъпили. Май лявото й зърно е по-чувствително. И моето също. Защото е по-близо до сърцето. А после пък взе да си слага подплънки къде ли не, сякаш е модерно да си дебел. Болките й нощем, развика се, събуди ме. Как само се изплаши, когато за пръв път й дойде. Милото ми дете! Дори майка й се почувства някак неловко. Спомни си за детството. За Гибралтар. Изгледът от Буена Виста. Кулата О’Хара. Писъкът на чайките. Старият макак, дето излапал цялото си семейство. Изстрелите по залез-слънце, подканящи кората да се прибират1055. Разправяше ми как стояла с часове да гледа морето. Същата такава една вечер, ала ясна, без нито едно облаче. Винаги съм си мислила, че ще се омъжа за лорд или богаташ с частна яхта. Buenas noches, senorita. El hombre ama la muchacha hermosa1056. Тогава защо за мен? Защото си по-различен от другите.
Стига съм висял тук дяла вечер като някой хайлазин. От времето ли е, чувствам се затъпял. Като гледам светлината, трябва да е към девет. Връщай се вкъщи. Твърде късно е за Лия или за Лили от Киларни. Не, не. Не ми се ляга. Ще се отбия в болницата да я видя. Дано вече се е отървала. Какъв дълъг ден. Марта, банята, погребението, рекламата на Кийс, музеят с онези богини, песента на Дедалус. После онзи скандалджия в кръчмата на Барни Кърнан. Ама и аз хубаво му го върнах. Впиянчени кресльовци. Като му казах онова за неговия собствен Бог, замига на парцали. Погрешно е да им отвръщаш. Или? Не. Като се приберат вкъщи, би трябвало да се засрамят и да се изсмеят над себе си. Това им е животът — да се наливат, ама в компания. Като малки деца са, страхуват се да останат сами. Ами ако ме беше ударил? Дай да погледнем от неговата гледна точка. Нищо страшно. Може би не е искал да ме обиди. Три пъти ура за Израел. Три пъти ура за неговата балдъза, дето все я разнася, с трите отровни зъба в устата. Това му харесва на човека. Особено подходяща компания да седнеш с нея чай да пиеш. Сестрата на жената на дивака от Борнео току-що пристигнала в града. Опитай да си го представиш рано сутрин отблизо. Разни хора, разни вкусове, казал Морис и целунал кравата. А, Дигнъм, докъде я докара с неговите вкусове. Къщите, в които жалеят мъртвец, са толкова потискащи, защото човек никога не знае. Но така или иначе, тя си иска парите. Трябва да се отбия при Шотландските вдовици1057 както обещах. Странно име. Приемат го като нещо съвсем естествено, че ние трябва да пукнем първи. Вдовицата пред Крамър, в понеделник ли беше, така ме изгледа. Погребала клетия си съпруг, но процъфтява с помощта на застрахователната си премия. Нейната вдовишка лепта. Ами? Какво очакваш? Трябва все някак да я кара. А вдовците, те са ужасни. Толкова безпомощни изглеждат. Бедната женица на онзи клетник О’Конър, дето и тя, и петте му деца се отровиха с миди. От каналните води1058. Безнадеждно. Трябва му някоя грижовна старица с кокетна шапчица на главата да го дундурка. Да го влачи на буксир, с лице като тепсия и голяма престилка през кръста. Със сиви фланелени кюлоти до коленете от по три шилинга чифта — страшно на сметка. Обикновена и обичана, обичана завинаги, така казват. Грозна: няма жена, която да се мисли за такава. Живей, люби и бъди красив, защото утре всички ще умрем. Гледам го понятията как се мъкне по улиците, мъчи се да разбере кой му е свил този номер. П.И.: пи. Как кой — съдбата. Засега е той, не съм аз. Често гледаш и с разни магазинчета се случва. Всяка беда повлича крак. Какво сънувах снощи? Чакай да си спомня. Беше много объркано. Тя беше обута с червени чехли. Турски. И шалвари. Ами ако реши. Дали ще изглежда добре в пижама? Трудно ми е да кажа. Нанети замина. С пощенското корабче. Сега сигурно е вече някъде към Холихед. Трябва да уточня тази реклама на Кийс. Да поговоря с Хайнс и Крофорд. Фусти за Моли. Тя поне има какво да сложи в тях. Какво е това? Може би пари?
1055
Тъй като портите на крепостта-колония в Гибралтар се затваряли при залез-слънце и се отваряли при изгрев.
1058
В Лифи и нейните притоци са се изливали всички нечистотии на Дъблин, които, вливайки се в морето, замърсявали и целия залив. Замърсяването било толкова сериозно, че отравянията от риба и миди, уловени в залива, били почти ежедневни.