Господин Блум се наведе и обърна парче хартия, полузаровено в пясъка. Приближи го към очите си и се втренчи. Писмо ли е? Не. Не мога да прочета. По-добре да вървя. По-добре. Уморен съм, не ми се мърда оттук. Страница от стара тетрадка. Всички тези процепи и камъни. Кой може да ги преброи? Не знаеш и какво крият. Бутилка, вътре с карта на някое съкровище, хвърлена от борда на потъващ кораб. Пощенски колети. Децата много обичат да хвърлят неща в морето. Доверие. Пущай хляба си по водите1059. Какво е това? Пръчка.
О! Тази малка харпия ми изпи силиците. Всъщност не съвсем малка. Дали ще дойде тук и утре? Вечно някъде ще я чакам. Трябва да се върне. Убийците го правят. А аз?
Господин Блум взе лекичко да драска по пясъка в краката си с пръчката. Дали да не й напиша нещо. Може би ще остане. Какво да бъде?
АЗ.
Някой патрав просяк ще попадне на него сутринта. Безсмислено е. Вълните ще го изтрият. Приливът се разлива в локва, чак до краката й бе стигнал. Навеждам се да видя лицето си в нея, мътно огледало, издишвам и водата се надипля. Всички тези скали с бръчки, белези и букви по тях. С прозрачни! Освен това не знаят. Какъв е смисълът на онзи другия свят. Нарекох те лошо момче, защото не харесвам онзи другия.
СЪМ. А.1060
Няма място. Като няма, няма.
Господин Блум бавно заличи буквите с обувката си. Безнадеждна работа е това пясъкът. Нищо не расте в него. Всичко повяхва. Няма опасност да пристигне някой голям кораб. Освен шлеповете на Гинес. Около Киш за осемдесет дни. Като че ли нарочно направено.
Захвърли дървената си писалка. Пръчката се заби в мокрия пясък и остана да стърчи. Цяла седмица да се упражняваш да я боднеш така, няма да стане. Ама на, шанс. Нивга веч не ще се срещнем. Ала прекрасно беше. Сбогом, мила. Благодаря. Накара ме отново да се почувствам млад.
Ще подремна малко. Сигурно наближава девет. Ливърпулското корабче мина отдавна. Нито дори дим. И нея дим да я няма. Но ще отиде. В Белфаст. Не, аз няма да тръгна. Вместо дотам, ще отскоча до Енис. А той нека. Само за миг ще затворя очи. Не, няма да заспивам. Сънят различно идва. Пак прилеп. Не е опасен. Само за няколко.
О сладка видях всичките ти бели малки меки чак догоре мръсните ти жартиери лапнах залепих се ние двамата сме лоши Грейс дарлинг тя го срещна след като мина постеля и половина ментеб-сихоза ефирно дамско бельо за Раул да напарфюмира черната коса на своята съпруга да се надига заоблената гръд на сеньоритата младите й очи Мълви пълнички години със сънища обърнати назад Агендат до припадък влюбена ми показа следваща си година в ох гащички ще се върнеш следващата в следващата твоят следващ1061.
Изпърха прилеп. Тук. Там. Пак тук. Далече в сивотата се обади камбана. Господин Блум с отворена уста, с извит встрани ляв крак, оклюма глава, въздъхна. Само за няколко.
Часовникът на полицата над камината в дома на свещеника изкука. Каноникът О’Ханлън и отец Конрой, както и преподобният Джон Хюс от Обществото на Иисус вечеряха с чай, хляб, масло и овнешки котлети с кетчуп и разговаряха за
1060
Аз. Съм. А. — Повечето джойсоведи твърдят, че това вероятно е началото на често повтарящото се в Откровение на св. Йоана: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край…“.
1061
Нека тук цитираме Джойс, който по повод на тези свои неразбираеми пасажи твърди, че „подобно преживяване не може да бъде пресъздадено с буден език, суха граматика и последователно повествование“. Въпросът е, както отбелязва един от неговите критици, дали пиянството например може да се пресъздаде достоверно с техниката на едно „пияно“ повествование.
Всъщност, както е видно, целият роман изобилства с подобни абзаци, но най-трудни са те в следващата глава.