На такива и преди и оттогаз насетне няма що да се рече, защото то засяга всички граждани наред, тоест няма благоденствие, без за майките добруване да има, които с потомство ни даряват и които в нашите простосмъртни очи на богове всевечни все повече приличат, та да може, щом случаят това изисква, жената в родилните си мъки да разполага с превоз към болничния дом и това да бъде голямото желание на всички, сиреч пред нея най-усърдно те да настояват за изпращането й в този дом на грижи. О, знак за държава разсъдлива е това не само да види и разкаже, но и по достойнство да похвали онези, що в треска рожбите ни раждат и нека знаят, че те от нас очакват нежни грижи и закрила будна!
Бебето блажено, преди още на бял свят да се пръкне, бабичките почват да бабуват1067. В утробата дори на уважение се радва. Как в тоя случай сгода му се даде. Акушерки край родилния креват кръжат с храна най-здравословна, с повои чисти, сякаш веч се е задало, ожидано с велемъдрие велико: но какви са илачите му нужни, за случая то уреди и инструменти, не бива нищичко да се забравя, ни най-дребната подробност, защото моментът е тъй съдбовно важен, както бива навред, надлъж и шир по земната твърд, знае се от примери човешки, и божествени дори, и върху туй най-вече тук се разсъждава — дали жената, откъсната от свиден дом, в таз слънчева висока сграда ще може да се чувства по-добре с корем подут и по-обгрижена да стане майка, когато веч подутината толкоз наедрее, че рожбата навън напира да излиза, тъй щото дойде ли тоз термин краен там да трябва да върви и в сигурни ръце да легне.
Един мъж, незнаен пътник, отдалеч до портата стои, нощта навън струи. Прилича да е той от юдейско семе, родени скитници нали са те, света обичат да обхождат. Едното чисто състрадание в сърце го е довело тук пред този дом просторен.
На този дом домовладиката А. Хорн зове се. Седемдесет легла лелее и в тях лехуси да лежат, препълнени с родилки плодоносни, приходили насам с пъшкане покорно, тук здрави рожби да добият, тъй както ангел Боже навремето на Девата благовестил. Сестрите спретнати, стопанки вечно будни, безспир сноват страданията да спестяват. Знахарки вещи, звани са навред: през дванайсет луни на триж жени по сто са сторили добро.
Надзорницата, дето турена е там да бди, чу как мъжът мекосърдечен пристъпя с глава и врат под покривало скрити, напътва го и зарад него широко портата разтваря. Ала що ги вцепени? Светкавица трещи, за миг ги ослепява, на запад небосклон ирландски осветява! И тя се сепна, че Господът гневлив човечеството ще затрие, с вода ще го отмие заради греховете непростими. И под разпятието на Христа кръстосва длани на гръдта и бързо го примъква на сушинка под покрива й да се приюти. Тоз мъж желанието нейно не гадае, към къщата на Хорн притичва, без много да се мае.
Не иска да дотяга, с шапка в ръка молителят в залата застава. Навремето наблизо някъде живял, където е живяла тя, с жена любима бил, със свидна дъщеря, ала поел по суша и море да броди той по чужди брегово, така отминали години девет. Веднъж на кея в града я зърнал ненадейно, лекичко се поклонил, но шапката си не свалил. Сега се сетил за това и ето прошка за простъпката си моли, после набързо загледа се в лицето, което навремето младеело далеч по-дяволито. В зениците й лъч сияен заигра, от думите му пурпур я обля.
Ала ето че очите й помръкнаха за миг от черния костюм на траур, кого ти жалиш, посърнало попита тя. Успокоение смени страха. На свой ред той поиска да узнае дали хабер от доктора О’Хеър има, ала с въздишка лиха побърза да отвърне тя, че докторът е горе в райски небеса. Мъжът се натъжи от тази вест, жал тягостна го сдави. Туй, що му рече тя, го потопи в горест няма за неговия млад приятел, който все непокорен беше, дори заповеди Божи не търпеше. Ала додаде тя, че смъртта му лека е била, благодарение на Божията милост, че всичките му грехове са опростени, че тялото му с миро помазано било, а крайниците с елей, дето за смъртника е същ благоговей. Мъжът тогаз към сестрата се обърна да узнае каква е болестта била до таз кончина довела, а тя, сестрата-монахиня му съобщи, че на остров Мона преди три години от рак в стомаха е издъхнал той в деня на Вси избити младенци, а тя се проснала пред Бога милостив с молба душата му безсмъртна да приеме. Нажален, с шапка в ръка, изслушал тъжните слова, с очи, изпразнени до пусто. Така останаха известно време от случка давна дълбоко покрусени.
1067
Оттук нататък Джойс имитира англосаксонската ритмична, често римувана и подчертано алитеративна проза, която се свързва най-вече с името на Елфрик (ок. 955-ок. 1022), монах от Уинчестър, който черпи вдъхновение от латински църковни източници. Признат е за най-големият прозаик в староанглийската литература.