Затуй, човече1068, който и да си, от туй поука си вземи, защото дебнат смърт и мор да грабнат теб и всеки друг, що от жена роден е, и както гол на този свят дохождаш ти из майчина утроба, тъй гол орисан си да идеш в гроба.
Мъжът, който влезе в дома, тогава на сестрата проговори, попита я как е онази там, що в пот се къпеше да ражда. Грижовната сестра му отговори и кимна, че жената мъчи се в родилна треска, дето се точи вече трети ден и че раждането ще е трудно, ала е на път да стане всеки миг. После взе и нему поясни, че много тя жени е изродила, ала такова изпитание голямо не знаела до днес. Сетне нему в приказки додаде как навремето живяла на разкрач един от този дом родилен. Мъжът, заслушан в нейните слова, все пак се чудеше, дивеше как тези мъки жените изтърпяват, преди в майчинство да се отправят, и още повече се изуми, кога в лицето й надникна, а то сияеше, макар през дългите години тез да бе останала помощница в дома. Години девет на кръвотечения безчет бездетна бяха я оставили, та вечно да страдае, че няма своя рожба в гърдите си да приласкае.
Докато тъй хортуваха си те, на замъка вратата се открехна и връхлетя ги шумна гюрултия от мъже, насядали край сложена трапеза. И ето че при тях дойде млад, многоучен рицар, наречен той по име Диксън. И друмник Леополд, изтънчен мъж, към него приближи, така се беше случило, че по-преди съдбата двамата ги бе събрала покрай друга страшна драма, в друга болница — на майката скърбяща, защото там тоз рицар многоук бе случил да лекува скитник Леополд, обърнал се към него в беда, когато люта рана в гърдите претърпя от копието остро, там забито от страшен кръвожаден змей, и ето че за тази язва мигом той мехлем забъркал от сол летлива и светено масло, наложил го връз раната да престои, додето болният успее да търпи. Сега му рече, че към замъка отива, за веселба готов с онези, които веч са там и него чакат. Скитник Леополд му поясни, че другаде той трябва да върви, защото беше мъж на благоразумие и финост нежна. Жената също тъй го посъветва и даже рицаря сгълча, защото смяташе за друмника е по-добре да следва своето сърце. Но кавалерът многоучен не искаше да чуе не, нито пък опаките й съвети вредни, и само рече, че там ще падне веселба голяма. Пътникът наш Леополд пое с него, та белки нозете му преуморени отпочинат след толкова пребродени земи.
А там стоеше маса, измайсторена от бреза финландска, поддържана от четири джуджета от страната съща, омагьосани така, че не можеха да мръднат настрана. Върху трапезата се мъдреха и мечове, ножове, направени в съседна пещера от неуморните демони, които бели пламъци раздухват в рогове от бик и от елен, дето бродят в обилие навред. А имаше и съдове едни, дълбани сръчно от дъха вълшебен на Махунда1069 от пясъка крайморски, от въздуха-ефир, които фокуснически той знай да избълва, да вае най-прозирни форми мехур подир мехур. На масата гощавката кипеше, отрупана бе пребогато, така че няма живо същество да си представи нещо по-добро. Съд сребрист бе с вещина отворен, а вътре в него, в стегнати редици лежаха риби странни, най-паче без глави, и ето че недоумение велико мъжете ги обзе, не бяха свикнали да виждат риби без лице. Редиците им плуваха в течна лой, добивана на Португалия в земята, туй видно бе, защото тази мас водниста приличаше на сок зехтинен, дошъл от пресите маслинени. Хляб от жито като дренки масата красеше, но имаше и друго чудо невидяно, а то бе майсторлъкът по магичен способ и с помощта на джинове гневливи да сторват тъй, щото халдейската пшеница плодовита да кипва отведнъж и да набъбва, да шупва и едрее като планина. Умеят още и змиите да приучват как гъвкаво да се увиват по дълги прътове, поникли в земята, а после от люспите им пиво да варят, подобно на нашта медовина.
Тогаз многоученият рицар наш почерпи знатния изискан Леополд, да пийне му наля, тъй като всеки тук бе с чаша в ръка. Знатен момък Леополд в поздрав чашата надигна, направи го съвсем открито в жест приятелски и мил, макар че медовина досега не беше пил и хич не искаше да я опитва даже, затуй след миг я сложи настрана и тайничко в бокала на съседа я изля, без онзи хитрината да усети. Остана той в замъка с тях да си поеме дъх, да отпочине. И на Всевишния от сърце да благодари.
Междувременно обаче сестрата тъй грижовна надникна през вратата с глава и най-учтиво ги помоли в името Христово те, всичките сеньори и важни господа да замълчат, поне за кратко врява да не вдигат затова, защото на горния етаж жена в термин най-последен, и нежна дама при това, дошло й времето да ражда. Сър Леополд тозчас дочу отгоре вик висок, дори писклив, затуй зачуди се дали жената бе таз, що пропищя, или пък рожбата родена; въобще недоумявам, рече си тогава, как така туй тайнство става. Защото, струва ми се май, че прекалено продължи. Огледа плахо своите другари, сред тях зърна йомен на име Ленехан, от таз страна на масата седеше, бе по-възрастен от другите младоци, макар че всички бяха рицари благочестиви, на едно и също дело сили посветили, ала най-вече по причина, че е зрял, обърна се и него заговори. Попита, но моля, докога тя бебето ще ражда, кога ще дойде радостта, с Божията помощ, от мъките да се освободи, защото изпитанието предълго продължи. Тогава мъжът порядъчно подпийнал му кимна с думи на уста: нали боим се смъртта, яде ни мисълта, че всяко следващо дихание ще ни докара издихание. Обви с ръце бокала обемист, не искаше подкани повече да чака, да пием! — провикна се възторжено, гаврътна колкото можа за здравето на бебе и жена, защото бе юнак сърдечен, на сласт и чувственост обречен. В залата просторна, с младежи благородни пълна, сър Леополд бе гост най-стар, добър и хрисим, без да е школар, на мравката той път знаеше да прави и раболепен бе слуга на всички дами. Над женското тегло той вечно се дивеше.
1068
Оттук започва пародия на средноанглийски нравоучителни писания. Архаизирането на превода върви по линия на римуваната проза.
1069
С това обидно име кръстоносците са наричали Мохамед, тъй като са гледали на него като на езически идол.