Тогава Кръдърс от Алба Лонга запя песента на младия Малахия за еднорога, дето веднъж на хилядолетие възражда се чрез силата на своя рог1071, а другите в туй време боцкаха със своите рога все някой с подигравки да ужилят, та чак свети Футен1072 на помощ призоваха със способностите си светийски човека той да превъзходи. Разсмяха се и веселбата гръмна, но Стивън някак се отдръпна, той, както и сър Леополд, не смееше открито да се радва по причина, че тоз хумор странен не беше по вкуса му, пък и още терзаеше се зарад родилката над тях, която страдаше в болки и в страх. Ала тозчас Стивън, надменен винаги и горд, обади се и заговори за наш’та майка, Църквата ни свята, която май се кани от гърдите си да го отбие, за каноничните закони, за Лилит, нощната покровителка на кървави аборти, за кореми кръгли от порива на вятъра издути, за златен дъжд от семена, които във въздуха светлеят и дебнат как да те забременеят, или пък за половата сила на вампири, устни в устни впили, или както великият Вергилий ги описал: заплождане под полъха на западен Зефир, или на миризмата от цъфтежа лунен1073, или онази, дето до жена лежала, а тя преди това до мъж, effectu secuto1074, или пък най-случайно, представи си, във ваната си да прихванеш, както е според мненията меродавни на Авероес и Моше Маймонид. И продължи да разказва как в края на месеца втори на плода душата човешка с плам се пропива и как Светата майчица1075 душите ни пази и къта, та прославата Божия безкрай да се възвестява, докато другата наша майчица, земната, тя е само съсъд разплоден да ражда, более и мре, както канонът повелява, тъй рекъл е онзи, дето рибарския печат държи1076, дори и Петър, тоз светец благословен, на чиято скала вековечна пресветата Си църква Той съградил. Тогава всичките бекяри и недорасли бакалаври обърнаха се към сър Леополд да го попитат как той например би постъпил, ако животът на жена и рожба са в опасност и се налага да реши кого от двамата си струва да спаси. С предпазливостта вродена на ума си, така отвърна, че всекиму да угоди, подпря брадичка с ръка, зад думите се скри, както обичаше да прави, че той, доколкото разбира, но нали лаик е и макар натурата да го влече, не можеше да отрече, че случаи такива рядко биват и той като мирянин може само да признае, че църквата с един масраф май парсата ще обере за погребение и кръщене — така изшикалкави покрай въпросите им здрави. Така е, леопарде Леополд, Диксън се обади, и, ако не греша, съгласен съм тук да приема думата ти с тежест заплодена. На туй Стивън силно се разсмя и потвърди, че който от сиромах краде, Господу назаем дава1077, защото той такъв си беше, а напиеше ли се — дваж по-лошо се държеше.
Но сър Леополд отмина с натъжение това разгулно словоблудство, защото ужас пак сърцето му скова от писъците тъй кресливи на раждаща жена и спомни си тогава той за лейди Мариън, която с единственото мъжко чедо го дари, ала то само единайсет дни живя, сетне издъхна и умря и никакво изкуство медицинско не успя да го спаси от злата му съдба. А неговата лейди, в сърцето право поразена от туй злочестие голямо, зае се да плете за малкото му трупче красива пеленка от най-пухкавата вълна на агънце едно — най-белият агнец на стадото венец — да не би докрай от студ телцето да погине (защото случи се това кога върлуваше най-върла зима) и ето че сега сър Леополд, без мъжко за наследник в рода, загледа се в сина на своя мил приятел, замлъкна, затвори се в тъга зарад прежното си щастие безмерно и тъй както натъжен седеше, че не успя със син да се сдобие, син благороден, мил и смел (защото без съмнение такъв щеше да израсне той), не по-малко заскърби за младия и буен Стивън, дето живееше неблагоразумно в компанията на разсипници пройдохи, които доброто убиваха у него.
В същото туй време1078 Стивън реши да долее чашите, които стояха празни или с малко питие, благоразумните покриха своите, заслониха ги от тоз, който пиеше без мяра и който вдигна тост и преусърдно се помоли на върховния ни понтифекс, закле се във викария Христов, макар и той да бил викарий Брейски1079. Сега да пием, рече той, от нашите бокали, медовината да пресушим, която всъщност не е част от мойто тяло, а от тялото на моята душа. Оставете хляба да го преломят онези, които сал на хляб я карат. И от нуждите налегнали ви се не бойте, щото те носят повече отрада, нежели обезсърчение. Ето, погледнете. Вдигна във въздуха една лъскава данъчна монета и на златаря златните полици на обща стойност две лири и деветнайсет шилинга — това е то, им рече, за песента, която съм написал. Те всички се възрадваха от туй несчетно богатство, защото до един ги мъчеше недоимък на пари. И ето що им рече: Знайте, вий мъже, че на времето от руините се въздигат кулите на вечността. Какво означава ли? Ето, вихрите на желанието прегъват сухи тръни, дето къпини са били, ала в роза лист по лист превръщат се те върху Светия кръст на времето. Сега внимавайте. В женската утроба словото в плът се въплъщава, но в същностния дух на нашия създател всичката преходна плът става слово нетленно. Това е то постсътворението, или сътворението постмортем. Omnis caro ad te veniet1080. Несъмнено, но нейното име е мощ, в утробата си благочестива е носила драгоценното тяло на нашия Спасител, Изцерител и Пастир, нашата велика майка, най-паче почитана и прославена, и както истинно свети Бернар1081 ни пояснява, тя има omnipotentiam deiparae supplicem1082, ще рече всемогъщество и преднина просителска, защото тя е втората Ева, и ни е спечелила, както казва и свети Августин, докато другата наша прамайка, с която свързани сме чрез анастомозата на много пъпни върви, ни е продала — семе, сой, коляно — за една гнила киселица. Ето значи как стои въпросът. Или тя го е познала, тази втората за нея ви говоря, и тогава се явява творение на своето творение, vergine madre figlia di tuo figlio1083 или не го е познала и тогава се възправя като опровержение или доказателство за неведението на Петър Пискатор, който живее в къщата, която Джак построи1084, и с Йосиф Столаря, покровител на щастливата смърт на всички щастливи семейства parce que M. Leo Taxil nous a dit que qui l’avait mise dans cette fichue position e’etait le sacre pigeon, ventre de Dieu!1085. Entweder иносъщие oder1086 единосъщие, но в никакъв случай нисшесъщие. И ето че всички се разкрещяха против таз скверна реч. Зачатие без радост, рече той, раждане без болка, тяло без дефект, корем без издутост. Нека похотливците е пламенна почит да вярват. С воля ний ще издържим и докрай ще им се инатим!
1071
Според средновековните бестиарии еднорогът живеел хиляда години, но тук очевидно Стивън го обърква, може би защото е пиян, с митичния феникс, който изгаря, пак веднъж на хиляда години, и се възражда от собствената си пепел.
1072
Първият епископ на Лион. Почитането му се свързва с известни предхристиянски обичаи, един от които представлявал изливане на вино върху изображение на неговите гениталии. Виното се оставало да вкисне и с така полученият оцет се лекувало безплодие.
1073
Миризма на „цъфтеж лунен“, тоест на жена в менструация. Смятало се, че такава жена обладава способности за добро и зло. Към доброто спада способността й да лекува жени от безплодие.
1076
Рибарският печат или пръстен е всъщност папският печат. Свърза се с името на рибаря Петър, на когото Иисус казва: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си“.
1077
Тук Стивън преиначава притчата: „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му се отплати за неговото благодеяние.“ Притчи Соломонови, 19:17.
1079
Герой от популярна балада, свещеник-опортюнист, който винаги се съюзява със силните на деня, дори променяйки религията си. Тук Стивън несъмнено намеква и за двуличието на папа Пий X (1835–1914), кой привидно продължава политиката на своите предшественици против окупацията на папските земи от страна на италианското правителство, но в същото време поддържа изключително приятелски отношения с него.
1081
Св. Бернар (ок. 1091–1153), пръв абат на Клервоския манастир, богослов-мистик, влиятелен съветник на князе, епископи и папи. Особено много допринесъл за утвърждаване култа към Богородица.
1083
„Девице-майко, щерка на сина си“ (ит.). Песен XXXIII, „Рай“, „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.
1084
Тук има игра на думи с глагола „познавам“ в буквалния и библейския смисъл, като се намеква, че Светият дух е „познал“ Дева Мария по време на Христовото зачатие, а думите на Петър Пискатор (Рибар) с които се отрича от Иисус Галилееца („не зная, що говориш“) са в буквалния смисъл, но с тях той се отрича от този, който построява неговия дом, тоест църквата, оттук и асоциацията с детската песничка „Къщата, която Джак построи“.
1085
„… тъй като господин Лео Таксил ни е казал, че онзи, дето я е докарал до това незавидно състояние, бил светият гълъб, поврага!“ (фр.)