В този миг Пестник Костело с юмрук по масата удари и се провикна да изпее откъс от пиперливата песен Стабу Стабела, в която се разказваше за невинна девойка някъде из Немско и дързък млад авантюрист, който корема й за миг надул, и тъкмо ревна да изпее: През първите три месеца призляваше й често, когато сестра Куигли откъм вратата гневно им изшътка, викна им да се засрамят, не знаят ли какъв редът е тук, и че докато тя на смяна е, не ще допусне безпорядък да цари в дома свещен на доктора лорд Андрю, защото тя усърдна по природа беше и безделието никак не търпеше. Иначе бе матрона стара, милозлива с улегнал поглед и походка най-пристойна, но си го имаше тоз навик зъл съвсем в тон с намусения й визаж набръчкан, освен това владееше и пълно увещателно безсилие безнравствения Пестник Костело точно тя да озапти, затуй на помощ персоналът тук й се притече и подхванаха грубиянина къде със строга неучтивост, къде с просъскани заплахи, къде с ласки и с коткане гальовно, къде с гълчене скромно, къде с обидни думи, къде с чумата дано те тръшне, къде с огън да те изгори, къде с какво по дяволите си си наумил, ти, селско джереме, ти, нещастник градски, ти, хилав хлевоустник, ти, копеле калташко, ти, долен донжуан, ти, чревоугодник черен, ти, измет измекярска, ти, плъх от майка си пометнат, ти, изрод уродлив, ти, изчадие шавливо, опитаха се пиянското лигавене да спрат на тоз, който с маймунщините си и маймуна би засрамил, докато най-сетне в сценката намеси се добрият сър Леополд, чиято емблема беше цветето на вечно благодушие, нежният риган, и бащински им обясни, че в туй сърдитата сестра е права, щото случаят во истину е свят, най-светият и най-достоен свещен да се нарича. В дома на Хорн спокойствието е добрият тон.
Накратко казано, таквиз неща са рядкост в Милосърдната майка на Екълс, обади се да потвърди младият господин Диксън, широко се ухили и попита младия господин Стивън поради каква причина монашески обет бе отказал да приеме, поради това ли, дето той включва послушание в утроба, целомъдрие в гроба и принудителна бедност1087. Да, да, господинът Ленехан се тук подсети, че бил чувал за неговата нечестивост и страшна похотливост, и как, доколкото узнал, той никак не се посвенил веднъж да отнеме добродетелната девственост на доверчива девица, което не е нищо друго освен развращаване на малолетни, и при тази вест всички прихнаха в смях, веселието им нарасна, и мигом чукнаха се в тост за неговото предстоящо бащинство. Ала той тутакси ги скастри рязко, че работата е съвсем обратна на туй, което предполагат, защото той е син всевечен и дваж по̀ девственик заклет. От туй триж по-смешно май им стана и те разказаха му най-подробно за странните обреди брачни и обичаите отдавна вкоренени на острова Мадагаскар за туй как точно булката да се разголи и дефлорира, навеки повелени от местните жреци, как тя да бъде цялата в бяло и жълто, женихът — в бяло и в кърмъз, наоколо запалени свещици да потрепват и въздухът на нард да им ухае, а край ложето им брачно духовници в кръг да обикалят и Господи помилуй да припяват, както и химна Ut novetur sexus omnis corporis mysterium