1088, и никак да не спират, докато ципата й девствена не поддаде. А той в ответ с друг пример си послужи, където пак химни химена възпяват, но тоз път от най-възвишени поети като господата Джон Флечър и Франсис Бомонт, които в Трагедия моминска, написана за такова едно единение на влюбени души, настойчиво зоват: Към ложето, към ложето напред, което не е никак лесно да се изиграе с подобаващо приличие в постелята девича. Под звуците на сладкозвучен сватбен припев с мелодия, навяваща нега, притома и упоение блажено, младите, с увлечени в любов сърца, в съпровода на уханни факли, понесени от своего рода нимфи нежни, до просцениума четирикрак се приближават и задъхано, но вече брачно, начеват те да се сношават. Е, тела се сляха най-подир, провикна радостта си господинът Диксън, но слушайте сега, за тез въпросни господа поети какво аз имам да ви кажа, те значи, по-добре да се наричат не Флечър и Бомонт, а Фалос и Бонбон, защото истината е, че от мешавица такава човек глава го заболява. Тогава младият Стивън се зае да поясни, че, той, доколкото си спомнял, и двамата една парясница делели, дошла от публичен вертеп да ги дарява с наслади еротични, но навремето животът бил такъв — каквото правиш, правиш го със стръв. Никой няма любов по-голяма от тая да положи жената си за своите приятели1089. Иди и ти така прави. Това или пък нещо подобно бе рекъл Заратустра още като млад професор региус1090 по френска любов в университета Оксфльорцски и знайно е, че на земята не се е раждал друг с толкова заслуги към човечеството целокупно. В дома си замък странник приюти и той ще ти докара куп бели, като първом във втората ти по удобство постеля ще се пъхне. Orate, fratres, pro memetipso1091 И всички отвръщат Амин! Помни, Ерин, спомни си1092 стародавните дни, помни за годините на предишните предци, ако и да си ме прокудил и словото ми не слушаш и доведе пришълец пред моите порти да блудства пред очите ми, безпътно да живее и яде Иаков и затлъстя Израил, угои се, задебеля, презря твърдината на спасението си. Срещу светлината ли съгреших, Господи, та ме стори роб на робите си да бъда? Върни се, върни се, коляно на Мили: не ме забравяй, о Милезий. Защо оскверни моето светилище с всичките си гнусотии, с всичките си мръсотии, защо ме презря заради търгашите, защо с чужди богове ме раздразни, защо принасяше жертви на бесове, а не на Бога, на застъпника, защо ме отритна заради римляните, заради смуглите индийци, с които твоите щерки се валяха в похот, блудстваха в охолство? Взри се натам, към моя народ, към земята на завета, от Хорив, и от Нево, и от Фасга, и от Роговете Хетейски се вижда земята, в която тече мед и мляко. Ала ти ме нахрани с горчиво мляко, луната ми угаси, слънцето ми угаси навеки. Остави ме самин да блуждая по черните пътища на моята горест, целуна устата ми с дъх на мъртвешки мирис. Този мрак отвътре, продължи да говори той, не бе осветен и от мъдростта на септуагиндата1093, нито дори се споменаваше, защото Изтокът връхлетя, порути портите на ада, видя се мракът да изпълзява и затуля далечината. Привикването със зверствата ги прави да изглеждат по-малки (както е казал Тули1094 за любимите си стоици), а и Хамлет принцът видял, че по баща му няма и една пришка от огъня, в който гори и се измъчва. Адиафанното на попрището жизнено в средата е като напастите в земята египетска в нощта на преднаталното и постморталното в най-истинското ubi и quomodo1095. И също както краят на крайното у всички неща се съобразява в някаква степен и мяра с техния източник и начало, така и многоликото съгласуване, което ни води напред след раждането, извършва ретрогресивна метаморфоза, намалява и се стопява към края, което е в съзвучие с природата-майка, но и с нашето подслънчево битие. Сестрите-старици ни издърпват да влезем в живота: ний плачем, тлъстеем, ритаме, гукаме, сричаме, прегръщаме се, разделяме се, смаляваме се, умираме: над бездиханието ни те сведени стоят. Първо го спасяват от водата на древния Нил, в кошчето насред тръсталака, стегнат в повои, накрай се озовава в дупката на планината, гроб неизвестен, сред рева на планинския лъв и крясъците на орела рибар. Тъй като никой не знае мястото на гробната могила, нито накъде след туй вихрите ще ни отвеят, дали към Тофет или към Едемвил, най-вероятно от взора ни всичко ще е веч стрито, скрито и неясно, когато се помъчим да прозрем от пределите далечни изначалното наше откъде, какво и кой.
вернуться
Пародия на монашеския обет за бедност, целомъдрие и послушание.
вернуться
Пародия на „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ Йоан 15:13.
вернуться
Титла на професор, чиято катедра е основана от някой от английските крале.
вернуться
„Молете се, братя, за мен самия“ (лат.) — пародия на онази част от литургията, по време на която се събират волни пожертвувания.
вернуться
Следващите няколко изречения представляват нещо като потпури от библейски фрази и цитати от католически требници.
вернуться
Така се нарича старогръцкият превод на Стария завет, направен през III в. пр.Хр. Твърди се, че бил извършен за 72 дни от 72-ма преводачи, откъдето и името му. Бил е предназначен за елинизираните евреи в Александрия.
вернуться
Марк Тулий Цицерон (106–43 пр.Хр.), римски оратор, прозаик и обществен деятел. Въпросното твърдение е от неговите „Тускулански беседи“.