На туй място Пестник Костело понечи да запее нещо като Etienne chanson, смъмри ги да слушат и ето зарева как премъдростта дом си съградила, със свод голям, внушителен и як, кристалния дворец на самия Сътворител, в пълен ред и стегнат като по конец, пени за всеки, който грахчето открие1096.
Черен гръм откъм улицата изтрещя, горко ви! — свише някой проехтя. Оглушително отляво Тор запокити своя чук така, че сърдита мълния веднага излетя, пречупи се на зигзаг и изтля. Бурята се развилия тъй мощно, че на Стивън сърцето му примря. И господинът Линч с право му се скара, че подигравките му нямат мяра и че чевръстият му ум с брътвежа на безверник разсърдил е безмилостния бог. А той, що нявга славеше се със сърцатост най-голяма, сега блед в лицето избеля, на восък стана, и всички вкупом туй видяха как фукльото отпреди миг внезапно се смали и сви, а в клетката на гръдния му кош сърцето пърхаше панически като от спомен лош. Едни присмяха му се незлобиво, други го смъмриха свадливо, докато Пестник Костело пак на пиенето налетя, а Ленехан, достоен господин, закле се с него да се справи. Ала нафуканият самохвалец отвърна, че не друг, а самият Отче не-наш май подпийнал си е здраво, но той напук за него пък нехае и няма да му се даде. Туй равнодушие привидно не успя уплахата му да порумени, докато съвсем примрял от страх, се беше свил в Хорновата обща трапезария. И наистина гаврътна глътка здрава да посъбере кураж, защото гръм след гръм раздираха небето помрачняло, а пък господинът Мадън, който убеден набожник беше, току го смушкваше в ребрата при всеки трясък свише от съдбата, а господинът Блум, приседнал до самия самохвалец, взе със слова да го успокоява, та да преспи страхът му преголям, като поучително редеше как туй, що слуха му зашлевява, е не друго, а шум най-обикновен от изпразването на флуиди причинен, и ето, гръмотевичната мощ пак проехтя, но туй, побърза да му поясни, е най-естествен природен феномен.
Но дали страхът на младия ни Фанфарон успя да се стопи от думите на господина Благохрисим? Не, защото къташе той в гърдите свои островърхо копие на име Горест, което с думи прости не можеше да се извади. И затуй ли той не беше нито благохрисим като единия, ни набожно убеден като другия от тях? Не, не беше, колкото и туй да му се щеше. Но не щеше ли тогаз, както в годините си прежни, да преоткрие онзи еликсир на име Святост, с чиято помощ тъй дълго бе живял? Но Божията благодат го не помаза, а той, това пък чакаше, и се отказа. Не долови ли в ехото гръмливо гласът на бога Оплодител или, както Благохрисим рече, шум най-обикновен от естествен феномен? Да е доловил ли? Не, не можеше да долови, без до ухото си да долепи фунията Разбирам, което той не бе направил. Защото сал чрез нея можеше да проумее, че намира се в пределите на земята Феномен, където преходността полекичка преваля, смъртта очите ти склопява и туй за всекиго важи. Ето затова, дорде е време, с явления подобни нему той трябва да се наплоди, преди с душата си да се прости, понеже тъй най-паче повелява книгата Завет. Нима не знае, че другата земя го чака, на име Вярвай-в-мен, която е земята обетована и само на царя Дивен подобава, там дето няма смърт, ни раждания, дето ни се женят, ни се мъжат, ни майки стават, ала там ще идат сал онез, щот вяра знаят как се вярва. Да, Пренабожен му бе разправял за таз земя, а Целомъдрен с пръст дори му я посочи, ала така се случи, че точно пътьом за натам, поддаде се на блудница една, която със снага окото му погали и тя зовеше се, сама призна, Птичка-в-ръката, а не онези две в гората1097, и без много да се мае, подлъга го по кривите пътеки с думи-ласки, които пъхна нежно в разтворените двери на слуха му, хей, красавецо, му рече тя, ела насам, храбрецо мой, и аз ще ти покажа място най-омайно, и тъй до него пренощува, с плам-порок го тя дарува, заведе го в свойта пещера, наречена Две-в-гората, която по-умните зовяха прозорливо Плътска похотливост.
1096
Детска игра, в която под празни шушулки от грах се скрива едно зърно и трябва да се познае къде е.
1097
Визира се английската поговорка „a bird in the hand is worth two in the bush“, тоест „да изпуснеш питомното, за да гониш дивото“ или „по-добре врабче в ръката, отколкото заек в гората“, която тук е дадена в буквален превод: по-добре птичка в ръката, отколкото две в гората.