И тъкмо туй беше онова, що компанията от трапезарията в къщата родилна най искаха и случи им се то. Да имат сгода да се срещнат с таз блудница Птичка-в-ръката (която редом се редеше с черна чума, бесове и дяволици, напасти ужасни) и с всичко те от себе си да я дарят, да я застигнат и познаят. Защото туй Вярвай-в-мен, рекоха си те, е само абстракция една, непонятна май за мисълта, пък и защото, първо: ето на, оказа се, че Две-в-гората бе най-привлекателната пещера и там имаше възглавки с думички, изписани връз тях, и те гласяха тъй: Изотзад, Изотпред, Изнаопаки, Със-свян и Без-свян; второ, защото те веч страх нямаха въобще от оназ черна чума Сцифилиса и дружките й напасти заразни, защото якият Презерватив от волското черво направен им даде щит непробиваем; и трето, защото не могат никоя да вържат с Отроче, тъй като, вързан с волското черво, дяволът игрив добива ново име — Детегубец. Затуй на господата следни фантазията в дело се развихри: господин Драка и господин Понякога Набожен, господин Маймун Биролок, господин Фалш Фин, господин Деликат Диксън, младия господин Фанфарон и господина Хрис Благохрисим. О, клето сборище развратно, препроклето, нима в презрението си невежо се подлъга? Туй воистину гласът бе Божий, изпаднал в гняв свиреп, готов да дигне срещу вас десницата сурова, душите ви от раз да попилее зарад богохулните злодумства, зарад зяносаното семе, че туй е дело най-противно и против повелята му свята пламенно да се плодите.
И тъй, четвъртък, шестнайсети юний, Пагк. Дигнъм лежи в апоплектичен припадък на земята, ала ето че след страшното бездъждие, слава тебе, Господи, най-сетне заваля, мъжът от шлепа, който плаваше до около петдесет мили от брега и беше натоварен с торф, ни каза, че семената не могат да покълнат, че нивите ги мъчи жад, че всичко е повехнало и с цвят болнав, че отвред зловоние на гнило се разнася, че същият гнилоч е в низините и в горите. Едва се диша и младите филизи са изсъхнали без капчица вода, защото тук никой не помни суша толкоз дълго да е продължавала преди. Розовите пъпки до една са почернели, клоните са изкарали съкове чепати, по хълмовете се вижда само пресъхнала трева и сухи сламки, които ще лумнат при най-малката искра. Хората викат, нали повече знаят, че голямата буря от миналия февруари, която опустоши цялата земя до шушка, била нищо в сравнение с таз гибелна напаст. Полека-лека, дето се вика, тази вечер след залез-слънце, подухна вятър откъм запад, големи обли облаци взеха да се появяват заедно с нарастването на нощта, и познавачите на времето, дето нюхат за това, вдигнаха очи нагоре и ето че отпърво проблеснаха разсеяни светкавици, а отпосле, когато вече преваляше десет по часовника, изтряска силен гръм с дълго отекващ тътен и само след миг плисна като из ведро, всички се затичаха лудешката да търсят сушинка, да се скрият от плющящия дъжд, мъжете покриха сламените си шапки с кърпи или дрехи, жените вдигнаха поли и фусти и хукнаха през локви, белки избягат от големия потоп. На Ели Плейс, улица Багът, на Дюкс Лон, после през Мариън Грийн и чак до улица Холс зашуртя вода, разплискваше се до места, където винаги преди било е сухо, та чак пресъхнало, не се виждаше ни стол-носилка, ни файтон, ни фиакър, но и след туй първо изгърмяване други не последваха. Точно до вратата на многоуважавания господин съдия Фицгибън (който щеше заедно с господин адвоката Хийли да заседава в комисията за земите на колежа) Мал Мълиган, джентълмен до мозъка на костите си, дето идваше откъм къщата на господин Мур, писателят (който беше католик, но сега вече хората приказват, че станал прилежен Уилямит) се натъкна на Алек. Банън с къс подстригана коса (това е сега модерната прическа, както и пелерина от зелен туид), който току-що бе пристигнал в града с пощенската карета от Мълинджър, където братовчед му и братът на Мал М. стоят от месец и се канят да прекарат там поне до свети Свитин и го пита какво, за Бога, прави тук, той самият към къщи си отива, а другият — към болницата на Андрю Хорн бил тръгнал, за да се чукне с чаша вино, тъй му рече, но нека първо му разкаже за кокетливата юница, едричка за възрастта си, с крака като диреци, и всичко туй, докато отгоре се лееше дъждът, затова двамата решиха заедно към Хорн да тръгнат. Там Леоп. Блум от вестника на Крофорд се бе закротил сред компания кресливи веселяци и шумни скандалджии, като Диксън младши, студент от болницата на Нашата Дева, Вин. Линч, момък шотландски, Уил. Мадън, Т. Ленехан, много натъжен заради любимия си състезателен кон и Стивън Д. Леоп. Блум бе изпаднал в голяма прималялост и едва бе тръгнал да се посъвзема, било поради туй, че снощи бе сънувал странна фантастичност, в която дамата на неговото сърце госпожа Мол носеше червени чехли и чифт турски шалвари, които според посветените в тез неща вещаели промяна, било поради туй, че госпожата Пюърфой продължаваше с корема си издут в родилни мъки да охка и пищи, поставена за случая на стол специален, клетата жена, с два дни просрочила е своя термин и акушерките-сестри голям зор виждат, ала да я изродят все още не успяват, гади й се от оризова вода, а тя добра е вътрешностите й да отводни, дъх вече няма, а момченцето май дженабетин ще излезе и бабанко при това, защото яко рита и напира здраво, като че Господ вече е решил с освобождение да я дари. Това е нейната девета жива рожба, така дочувам, а на последното дете отрязали му ноктите навръх Благовещение1098, кога изпълнило годинка, а пък други три, които кърмила сама, в ръцете й умрели и сега имената им стоят изписани четливо в кралската библия у тях. Мъжът й петдесет, че и отгоре май, методист заклет, ала приел причастието свято и всяка събота, щом времето го позволява, с двете си момчета от пристанището Булък излизат риба да ловят с тежките си въдици и в плоскодънна лодка улов най-богат нерядко те събират и от камбала, и от треска, кошниците пълнят с връх, това е, което за тях съм подочул. Накратко, порой обилен се очаква и всичко ще се съживи и голям ще бъде урожаят, защото, тъй посветените твърдят, че след вихър и вода огън иде с топлина според предсказанията в календара на Малахия (а чувам, че и господин Ръсел се заел да прави пророчески заклинания в същия дух, и то на индуски за своята земеделска газета), защото стихиите по три вървят в едно, ала това е кат’ торба без дъно, приказки за баби стари и наивници млади, макар понякога, колкото и странно да звучи, успиват да познаят, кой знае как го правят.
1098
Старо ирландско поверие гласи, че ако ноктите на бебе се отрежат преди да е навършило годинка, тогава ще стане „лекопръсто“ или пък „с лепкави пръсти“.