Николас Брейкспиър или папа Адриан IV (1154–1159) е единственият английски папа. С була от 1155 г. папа Адриан подарява Ирландия на английския крал Хенри II (в текста лорд Хари) като феодално владение, и заедно с това му връчва златен пръстен с изумруд (изумрудения остров) в знак на неговото господство над Ирландия.]
Нашият най-достоен всепознат, господин Малахия Мълиган, тозчас цъфна, та изпълни рамката на вратата, точно когато студентите вече приключваха с поучителните си сказки, в компанията на приятел, когото беше срещнал преди малко, млад господин на име Алек Банън, който отскоро бе в града, пристигнал тук с намерението да си купи служба на младши кавалерийски офицер или пък знаменосец във вътрешната гвардия1111 и да се запише да воюва като доброволец. Господин Мълиган бе достатъчно любезен да изрази известно задоволство с туй негово побуждение, още повече, че той самият кроеше нов тъкмеж за изцерението на едно голямо зло, което бе установил, че съществува. При тези думи намери за уместно да раздаде на цялата компания по една визитна картичка, а цялото тесте бе отпечатал същия тоз ден при господин Куинел, и те всички носеха следния надпис, краснописан с къдрав курсив: Г-н Малахия Мълиган, Оплодител и Инкубатор, о-в Ламбей. Неговият замисъл, както той реши да го изложи, се свеждаше до туй да се оттегли от омагьосания кръг на безпродни удоволствия, като онез, които главно занимават сър Келеш Контешки и сър Сплетник Мамин1112 при похожденията им в града, и да се отдаде изцяло на най-благотворната задача, за която нашият телесен организъм е сътворен. Е, приятелю добър, тогава нека чуем в какво се изразява тя, обади се господин Диксън. Защото, както досега го рече, на коцкарлък ми нещо намирисва. Хайде, вий двамата, заповядайте, седнете, докато стоите. Цената и на двете е еднаква. Господин Мълиган прие поканата и, докато разясняваше схемата на своята идея, разказа на слушателите си, че на тази мисъл го навело едно негово размишление върху причините за ширещото се безплодие, които се оказали както от задържителен, така и от запретителен характер, като задръжките на свой ред се явявали следствие на брачни неудачи или на пестеливост с оглед на семейния бюджет, докато запрещенията идвали от вродените дефекти или пък от придобити привички. Тез разкрития дълбоко го натъжили, тъй рече, да вижда как брачното ложе пустее и се лишава от своите най-свидни плодове, как толкоз много приятни женски екземпляри, състоятелни и с богата вдовишка зестра, стават жертва на свещеници будисти, на нечестивци, как крият своя пламнал факел под крина в някоя противна обител или как губят женския си свеж цъфтеж в обятията на мискини разни, когато всъщност биха могли да умножат проходите на своето щастие, и най-сетне, как жертват безценното бижу на своя пол, а в същото време стотици мъже и половина са налице да го милват в захлас, и точно от това, побърза да ги увери, сърцето му кърви. За да тури край на таз нередност (която в заключение определи като потиснатост на латентния ищах) и след като взел съвет от най-достойни люде и сам се запознал с въпросния въпрос решил парите си да пръсне и да закупи остров Ламбей, да придобие пълно владение върху имота, възмездявайки предишния му собственик лорд Талбът дьо Малахайд, джентълмен и консерватор, който явно недолюбва господстващата партия на нашето надмощие. После предложи там да създаде оплодително стопанство на име Омфал с обелиск, изсечен и щръкнал вертикално, по подобие на тез в Египет1113, и там най-щедро да предложи честните си, благородноподбудени услуги за оплождането на всяка женска без оглед на мястото й в обществото, която би си дала труда да го потърси и поиска задоволяването на естествените функции на нейния пол. За пари не става дума, побърза да им поясни, за пениса си и пени няма да им взема. И най-сиромашкият фараш ще получи същото, което се полага и на най-богатата светска дама, което на свой ред означава, че само снагата и добрият нрав ще бъдат най-убедителните им парламентьори, чрез които в негово лице мъжа избраник да открият. За тази цел той ни уточни и каква диета е избрал, с акцент върху кочани от гулия, риба и зайци, защото месото на тез известни с плодовитостта си гризачи, сварено или сготвено с настъргано индийско орехче и една-две люти чушки, е най-препоръчваното за целта. След тази проповед, която той изнесе с много топлота на твърденията, господин Мълиган в миг свали от шапката си кърпата, с която я бе покрил. И двамата, така изглеждаше, са били застигнати от дъжд и макар че именно заради пороя крачка ускорили, водата пак ги бе наквасила добре, което си личеше от скромните сивкави дрехи на господин Мълиган, които бяха изпъстрени от дъждовни петна. Междувременно проектът му бе приет най-радушно от аудиторията и бързо спечели на всинца възторжените възхвали, въпреки че господин Диксън от болницата Милосърдната майка направи изключение от тях, като попита педантично, не предлага ли той всъщност на краставичар краставици да продава. Господин Мълиган обаче удостои начетения учен с най-уместен класически цитат, който, тъй като и без това му се въртеше в главата, му се стори, че е здрав и изискан довод в подкрепа на собственото му твърдение: Talis ac tanta depravatio hujus seculi, O quirites, ut matres familiarum nostroe lascivas cujuslibet semiviri libici titillationes testibus ponderosis atque excelsis erectionibus centurionum Romanorum magnopere anteponunt1114, докато за по-простите и онези с по-грубиянска нагласа на духа, той илюстрира мисълта си с аналогии, заимствани от живота в животинското царство, които биха били по-разбираеми за тях, например еленът и кошутата в дълбоките гори, патката и патокът в стопанския двор.
1112
Подобни имена се срещат често в злободневната изобличителна сатира на Ричард Стийл (1672–1719), особено в памфлетите му в „Татлър“ и „Спектейтър“.
1113
Египетските обелиски са представлявали фалически символи, посветени на бога-слънце, и свързани с култа към плодородието.
1114
„От такъв вид и толкова голяма е покварата на нашето поколение, о, граждани, че нашите матрони много повече предпочитат похотливото гъделичкане на галските полумъже пред натежалите тестиси и невероятните ерекции на римските центуриони“ (лат.) — пародия на стила на Цицерон.