Но да се върнем към господин Блум, който още от първото си влизане болезнено осезаваше тези безсрамни подигравки, но се мъчеше да ги извини с това, че са просто плодовете на този век, за който обикновено се говори, че не знае що е жалост. Младите веселяци, вярно, преливаха от пакостливи чудатости, досущ като възрастни деца: думите на техните безразборни дискусии се разбираха трудно, а и често биваха обида за слуха; тяхната сприхавост и възмутителните mots1125 бяха от такова естество, че отблъскваха интелекта му; нито пък си даваха труд да зачитат строгите правила на благоприличието, затова и изобилието им от необуздана животинска енергичност говореше от тяхно име. Но словата на господин Костело представляваха един напълно неприемлив за него език, защото направо му призляваше от тоз пройдоха, който в неговите очи изглеждаше като клепоух окаяник с уродлива приведеност, с незаконно рождение, изтласкан със зверски напъни на белия свят, озъбено и гърбато изчадие, пръкнало се с краката напред, а вдлъбнатината от хирургическите клещи върху черепа му и цветът на кожата му го навеждаха на мисълта за онази липсваща брънка във веригата на еволюцията, за която намеква покойният и така изобретателно находчив господин Дарвин. В продължение на повече от половината от отредените му свише дни той бе минал през хиляди превратности на съдбата и, тъй като се явяваше човек внимателен и предпазлив, мъж рядко прозорлив и предвидлив, бе успял да запрети на сърцето си проявата на всякакво надигане на жлъч и сприхавост, тъй като умееше да ги обуздава овреме и да възпитава в душата си мълчаливо съгласие и толерантност, на които низшите умове се присмиваха, прибързаните в съда презираха и всички намираха тази негова проява на търпимост за нетърпима. Онези, които знаеха да остроумничат за сметка на крехката женска природа (склонност на ума, която му бе съвършено чужда), на такива той не признаваше нито честното име, нито доброто възпитание, защото човеци, които са изгубили всяка мяра и всяко снизхождение, няма какво повече да губят, и тогава, за да им противостоим, ни остава единствено противоотровата на жизнения опит, за да накараме наглостта им да обяви незабавното си и безусловно отстъпление. Ала туй не му пречеше да проумява перченето на неустрашимата младост, която не се смущава нито от неодобрителните гримаси на изкуфели старци, нито от неволното ръмжене на строги патриарси, а винаги (както това е изобразено и в целомъдрените писания на Светия Писател) се стреми да похапне от забранения плод, но не и дотолкова, че да се примири с пренебрегването на човечността в отношението на която и да е благородна дама, изпълняваща законно вменения й дълг. В заключение нека добавим: от прошепнатите думи на болничната сестра стана ясно, че изходът е предстоящ, и затова нека признаем, че той бе споходен от голямо облекчение, особено след като в допълнение узна, че след туй тежко изпитание сбъдването на благите вести доказва за кой ли път голямата щедрост и великодушие на Всевишния наш Всевишен.
Потънал в тези свои мисли, ето че си позволи да ги сподели със съседа си по маса, като рече, за да изрази представите си за нещата, своето мнение (на кого ли не се приисква от време на време да го изрече на глас), според което човек би трябвало да обладава ледено сърце и студен ум, за да не се възрадва от вестта, че дългото й раждане е оправдало надеждите и е дало плод, задето тъй се е премъчила, без да има за това вина. Тук младият нафукан веселяк реши да уточни, че виноват е нейният съпруг, дето я е докарал до това дередже, или поне това би трябвало да бъде той, освен ако тя не се окаже някоя като Ефеската матрона. Трябва да ви осветля, рече господин Кръдърс, като плесна по масата, за да предизвика гръмко отекващия коментар на емфатичното наблягане, че и днеска старчокът Слава Тебе Алилуя сновеше наоколо, доста възрастен мъж с рунтави бакенбарди и носов говор, с който помоли да му разрешат само една думичка да размени с неговата Вилхелмина, светлината на моя живот, тъй я нарече. Заповядах му да бъде нащрек и в пълна готовност, защото се очаква събитието да се пръкне ей сегичка. Мамка му, стига съм го увъртал! Не мога да не се усъмня в мъжествената мощ на стария самец и самохвалко, едва ли още го бива жена си да катурва. Всички с туй се съгласиха, всеки по свой начин, въпреки че същият тоз веселяк продължи да настоява на своето, че някой друг мъжкар, а не нейният законен, има пръст, и то среден, в това дело наедрително; я нейният свещеник изповедник, я момчето, което пали уличните факли (добродетелно, не ще и дума), я някой пътуващ търговец, предлагащ стока, без която не може нито едно домакинство. Усамотен, гостът сам със себе си спореше колко чудна и неравностойна у всекиго е тази способност, наречена метемпсихоза, и как така родилното и следродилното могат да бъдат училища за такава фриволност, и наистина ли е възможно придобитите академични знания и звания само за миг да преобразят тези жреци на безотговорното лекомислие в образцови лекари, практикуващи изкуство, което според хора с изтъкнат интелект е най-възвишеното в сравнение с много други. Но, побърза да добави той, че по всяка вероятност това е начинът да се освобождават от натрупания стрес, който в общи линии сигурно им действа метемпотискащо, защото неведнъж съм наблюдавал как краставите магарета през девет дерета трапеза опъват.