Гласовете се смесиха и сляха в замрежената тишина; тишина, която е безкрайността на вселената; бързо и безшумно душата се носи от векове над земи и кръговрати от поколения, които нявга са били. Места, по които сив сумрак се стеле, ала никога докрай не пада над сиво-зеленикавите пасбища, хвърля своята дрезгавина и разпръсква вечната роса на звездите. Тя следва своята майка с безотрадна стъпка, кобила, повела младата си неожребена рожба. Сенки на здрача са те, ала изваяни с пророческо премъдрие, стройни бедра с изящен овал, грациозна жилеста шия, кроткопокорна и усетливо неспокойна глава. Изчезват, тъжни сенки: всичко се изгубва в безкрая. Агендат е пуста земя, дом на кукумявки и слепооки папуняци. Нетаим, златният, го няма вече. И по друмището от облаци пристигат, тътнат гръмовете на негодуванието, сенките на всички зверове. Хух! Хър! Хръс! Паралакс пастирът ги дебне отзад, ръга ги с остена, светкавици свода раздират, на челата си носят скорпиони. Лос и тибетски як, биковете на Васан и на Вавилон, мамути и мастодонти, пристигат, грохотно препускат досами сухото хлътнало море, Lacus Mortis1140. Вездесъщ и отмъстителен е стопанинът на зодиака! Те пъшкат, в облаците се преливат, рогати, космати, брадати, ручат бивни, реват лъвски гриви, извиват се гигантски разклонени рога, зурлести и пълзящи, гризачи, преживни и пахидерми, цялата им мучаща пъплеща гмеж, убийци на слънцето.
Ей там до брега на мъртвото море спират на водопой, неутолими, лочат със страшни глътки от соления сънен неизтощим потоп. Конското1141 знамение отново расте и набъбва, блещи се в оголените небеса, направо към величието им посяга, докато вземе към залез да клони, голямо, голямо над дома на Дева. И, о, погледни! Чудото на метемпсихозата, това е тя, вечната невяста, вестителка на зорницата, булката, вечната девица. Това е тя, Марта, без вест изчезна ти, Милисент, младата, скъпата, сияйната. Как ясно заблестява, кралица сред Плеядите, в предпоследния преди зората да изгрее час, обута в сандали от чисто злато, забулена с воал ефирен от, как му викаха, май газ! Носи се, из въздуха върти се звездната й плът, струят от нея потоци изумрудени, сапфирени, бледоморави и светловиолетови, яхнали вихри от студени междузвездни ветрове, извиват се, бушуват, в кръг танцуват, с гърчовете си изписват на небето свода, дорде преминат милиард символни метаморфози и пламне Алфа, рубинът и триъгълният знак върху челото на Телеца.
1141
Съзвездието Пегас (символ на поетическото вдъхновение), което изгрява, когато Дева започва да залязва.