Франсис припомни на Стивън годините отколешни, когато учеха заедно в колежа по времето на Конми. Попита го за Главкон, Алкивиад, Пизистрат. Къде са те сега? Никой не знаеше. Говориш за миналото и неговите сенки, рече Стивън. Защо за тях се сети? Ако ги привикам през водите на Лета и живот им вдъхна, няма ли клетите духове да се стълпят на зова ми да отвърнат? Кой може да каже? Аз, Бус Стефануменос, биколюбивият бард, съм техен господар и живототворна сила. И обрамчи разрошената си коса с венец от лозови листа, усмихна се на Винсънт. Този отговор и тези листа, към него се обърна Винсънт, ще бъдат повече на мястото си, когато нещо по-голямо, много по-голямо от шепа лековати оди, геният ти успее да сътвори. Всички, които те обичат, чакат скоро лаври да пожънеш. Всички искат да видят творбата, която зрей у теб. От сърце желая да не ги разочароваш. О не, Винсънт, рече Ленехан и постави ръка на рамото до него, не бой се за това. Той няма сирота свойта майка да остави. Лицето на младежа отведнъж помръкна. Всички можеха да видят как го заболя при споменаването на това негово обещание и неотдавнашната загуба печална. Би се махнал от пируващите, ако шумът на гласовете не уталожваше болката на мъдрите. Мадън беше изгубил пет драхми, залагайки на Скиптър единствено заради името на ездача, а Ленехан — два пъти по толкоз. И той взе да им разказва за надбягването. Флагът изплющя надолу и при този старт, фююю, кобилата с О. Мадън на гърба си се понесе вихрено напред. Водеше категорично и сърцата на всинца ни туптяха, ще изхвръкнат. Дори Филис1142 не успя да се сдържи. Развя шалчето си и закрещя: Ура! Скиптър ще спечели! Но в правата отсечка пред финала, когато всички вкупом се надбягваха, тъмногърбият Захвърлен се изравни с нея, после я задмина. Вече всичко е изгубено. Филис се смълча: очите й — две тъжни анемони. Юноно царствена, извика, с мен е свършено! Ала нейният любим я утеши, поднесе й лъскаво ковчеже от чисто злато, в което имаше овални захарни бонбони, и тя посегна да си вземе. Отрони тя сълза, едничка само. Бива си го този У. Лейн, обади се Ленехан тогаз, виж само как камшикът му плющи. Вчера четири победи, днеска — три. Няма като него друг ездач, нали? Качи го на камила, ако щеш, или на буен бивол, победата ще грабне във всякакъв галоп. Но нека се държим както обичаят на древните ни повелява. Пощада за победените! Бедният Скиптър! — каза той и лекичко въздъхна. Не е вече кобилата, която помня. И никога веч, в това ви уверявам, равна ней не ще се пръкне. Божичко, сър, като кралица беше съща. Ти спомняш ли си я, Винсънт? Да можеше да видиш моята кралица днес, отвърна му Винсънт, колко млада и сияйна бе (Лалаг би бледнеела пред нея) с жълтите обувки и рокля от муселин, не зная с какво по-прекрасно име да я назова. Кестените, чиято сянка днес ни подслони, бяха разцъфтели, и въздухът бе натежал от силния им аромат, а цветният прашец се сипеше край нас. На огрените от слънце камъни, човек можеше набързо да си изпече цяла дузина от онези кифлички с коринтски плодове1143, които периплепоменосът1144 под навес ги продава там до моста. Но за зъбите си тя предпочете моята ръка, с която я бях обгърнал, и по която току ме ръфваше закачливо, колчем я притисках по-плътно към себе си. Преди седмица бе болна, цели четири дни на легло, но днеска беше весела, игрива, пълна с нехайни подигравки към всякакво възможно зло. А тогава тя изглежда най-пленителна. И китките цветя, които си набра! Лудетина същинска, за да си почине, полегнахме тогава заедно. И нека, приятелю, нещо ти подшушна. Кой, мислиш, че ни срещна, когато излизахме на пътя от полето? Самият Конми! Вървеше край плета, зачетен, май в католишкия си требник, в това не се съмнявам, а вътре в него остроумно писъмце от Глицера или Хлое страницата да му отбелязва. Моята любима смени всички цветове и в смущението си се престори, че оправя посмачканата си рокля: клонче от шубрака се бе заплело в полата, защото всички храсти я обичат. Когато Конми отмина, тя погледна към прекрасното си ехо в малко огледалце, с което никога не се разделя. Но той бе много мил. Докато се разминавахме, ни даде своята благословия. И боговете знаят как да са любезни, рече Ленехан. Щом съм имал лош късмет с кобилата на Бас, тогава, може би, таз глътка от неговата течност тук повече ще ме предразположи1145. Пресегна се към чашата да пие, ала Малахия в тоз миг го спря и с пръст посочи странника и едновременно с това аления етикет. Внимателно и крайно предпазливо Малахия прошепна му: шът! Запази друидска тишина. Душата му блуждае надалеч. Чувал съм, че сепнат ли те ненадейно от видението, което в мисълта си съзерцаваш, е толкова болезнено, колкото и мъчителното раждане на бял свят. Всеки предмет, в който съсредоточено се вторачваш, може да бъде проход към всевечния еон на боговете. Стивън, какво ще кажеш за това? Теософът тъй твърди, отвърна Стивън, който очевидно в някое от предишните си тукашни пребивавания е бил посветен от египетските жреци в тайните на кармичния закон. Повелителите на луната, казва Теософът, съзерцават оранжевоогнен кораб от планетата Алфа в лунарната верига, и не приемат етерните двойници, затова, следователно, те са били въплътени от рубинения егос на второто съзвездие1146.
1142
Обичайно име на девойка в пасторалната поезия. Както са и имената на красавици и куртизанки в класическата поезия, като Лалаг, Хлое и Глицера по-долу.
1144
Измислена от Джойс дума, която на гръцки би трябвало да означава „пътуващ търговец на плодове“.
1145
Тук Ленехан очевидно бърка Уилям Артър Бас, собственика на жребеца Скиптър, а не кобилата както е в текста, с неговия чичо Майкъл Бас, барон Бъртън, собственик на пивоварна и производител на бирата „Бас“.
1146
По-горният абзац звучи като теософската проза на Джордж Уилям Ръсел — А. Е. Лунарната верига тук е зодиакът, а неговият първи дом — Овен, тоест „оранжевоогненият“ Марс, който е и първата планета, затова „Алфа“.
Етерен двойник пък е термин от теософията, според която човек се състои от „твърдо тяло“ и „етерно тяло или двойник“, които са магнетично свързани.