Както и да е, в крайна сметка абсурдните предположения по негов адрес, а именно това, че се намирал в състояние на потиснатост и униние, че бил като хипнотизиран, които се дължаха изцяло на погрешното схващане за един по-повърхностен характер, се оказаха съвсем неверни. Индивидът, чиито зрителни органи, докато гореописаното се случваше, бяха точно на границата да напуснат унеса и вече проявяваха симптоми на оживление, бе точно толкова проницателен, ако не и по-проницателен от всеки друг, и онзи, който предполага обратното, много скоро би разбрал, че е на погрешен път. През изминалите четири минути, или там някъде, той се бе втренчил неотклонно в останалото количество от бирата Бас, екстра качество, бутилирана от господата Бас & Co, в Бъртън-на-Трент, която по някаква случайност се намираше, сред други подобни, разбира се, точно срещу него и която със сигурност бе там с цел да привлече нечий коментар по отношение на яркоаления си външен вид. Господинът бе чисто и просто, както впоследствие стана ясно, по причини, известни единствено нему и което всъщност насочи разискванията в съвършено друго русло, погълнат, след наблюденията отпреди миг относно юношеството и състезанията хиподрумни, не от друго, а от мисълта за една-две лични сделки, с които се бе здраво заловил и за които останалите бяха в пълно неведение и невинност като неродени бебета. В крайна сметка обаче очите им се срещнаха, и, щом взе да му се прояснява, че другият гледа да се почерпи с въпросното нещо, той без да се замисли, сам реши да му предложи и в съгласие с решението си хвана средната по размер халба, в която се съдържаше лелеяното пиво и стори широка дупка в нея, изливайки значително количество, като в същото време се въоръжи с внимание да не разлее наоколо и частичка от бирата, която се намираше вътре.
Дебатът, който последва, бе по своя обхват и развитие същинско резюме на пътищата житейски. Нито мястото, нито събранието бяха лишени от нужното достолепие. Участниците в разискванията бяха най-умните в страната, а темата, в която се бяха вглъбили — най-възвишената и най-важната от всички други. Никога преди това високият свод на Хорновия храм не бе виждал толкова представително присъствие, и толкова разнородно при това, на ярки умове; нито скосените греди на високия таван в това помещение бяха чували преди език и знания така енциклопедични. Гледката бе наистина импозантна. Кръдърс седеше в единия край на трапезата, натруфен с невероятните си шотландски доспехи, с лице обветрено от солените пръски на остров Мъл-ъв-Галоуей. Срещу него се бе изтъпанчил Линч, чието изражение вече носеше белезите на преждевременна поквара и преждевременно помъдряване. Точно до шотландеца бе мястото, определено за ексцентрика Костело, а до него в поза на вяла флегматичност се бе отпуснала набитата фигура на Мадън. Пред огнището столът на младия доктор наистина стоеше празен, но от двете му страни стърчаха Банън в пътешественическа екипировка, с туристически къси панталони от туид и алпинки с дебели гьонени подметки, която силно контрастираше с жълтоцветната елегантност и градския етикет на Малахи Ролан Сейнт Джон Мълиган. Най-сетне начело на трапезата се мъдреше младият поет, намерил убежище от педагогическите си мъки и метафизическите си търсения и терзания, тук, във веселата атмосфера на сократовски дискусии, докато вляво и вдясно от него се кумеха лекомисленият предвещател, току-що завърнал се от хиподрума, и бдителният скитник, покрит с праха на пътя и на много битки, дамгосан от калта на неизличимото безчестие, ала от чието вярно и непоколебимо сърце ни съблазън, ни опасност, ни заплаха, ни позор можеха някога да изтрият образа на онзи чувствен чар, който вдъхновеното перо на Лафайет1147 е запечатало за идните поколения.
1147
Тук „бдителният скитник“ очевидно е Блум, „образа“ е на Гърти Макдауъл, а Лафайет е името на известен дъблински фотограф, така че не може да става дума за „перо“.