Добре е да се отбележи тук и сега, още от самото начало, че този странен трансцендентализъм, който се прокрадва в твърденията на господин С. Дедалус (Div. Scept1148), за да покаже неговите пристрастия в това отношение, всъщност няма нищо общо със съществуващите и общоприет научни методи. Науката, няма да се уморя да го повтарям, се занимава само с материално осезаеми явления. Човекът на науката, подобно всяка друга здравомислеща личност, държи да погледне фактите в лицето, а не да си затваря очите пред тях, и по принцип се стреми да ги обясни колкото е възможно по-изчерпателно. Разбира се, възможно е да съществуват, не отричам това, въпроси, на които науката не е в състояние да даде отговор — поне засега, — като например първия проблем, повдигнат от господин Л. Блум (Pubb. Canv.1149) относно бъдещото определяне на пола. Трябва ли да приемем схващането на Емпедокъл от Тринакрия1150, а именно, че лесният яйчник (други твърдят пък, че това зависи от постменструалния период) е този, който, така да се каже, е отговорен за раждането на мъжко дете, или пък че отдавна пренебрегваните сперматозоиди или немаспермата се явяват всъщност определящият фактор, или пък, така както повечето ембриолози са склонни да се съгласят, такива като Кулпепър, Спаланцани, Блуменбах, Лъск, Хертвиг, Леополд и Валенти1151 — че е смесица и от двете? Това би се равнявало на сътрудничество (един от любимите прийоми на природата) между nisus formativus1152 на немаспермата от една страна и от друга — на добре подбраната поза, succubitus felix1153, на пасивния елемент. Другият проблем, повдигнат от същия любознателен джентълмен, е едва ли по-маловажен: детската смъртност. Той е интересен, тъй като, както бе уместно отбелязано, всички се раждаме по един и същ начин, а умираме различно. Според господин М. Мълиган (Hyg. Et Eug. Doc.1154) виновни за това са санитарните условия, при които нашите сиводробни съграждани страдат от всевъзможни аденоидни вегетации, белодробни заболявания и др., които прихващат като вдишват бактериите на вездесъщия прахоляк. Тези факти според него, както и отвратителната гледка, която представляват нашите улици с ужасно грозните си рекламни плакати, с бродещите по тях свещеници от всевъзможни вероизповедания и най-вече секти, със сакатите войници и моряци, с вечно изложените на опасност и страдащи от скорбут файтонджии, с провесените трупове на животни, параноични ергени и неплодоносни гувернантки — всички те, рече той, носят вина за всеки новопоявил се брак в калибъра на нашата раса. Калипедията1155, предрече той, ще бъде много скоро приета навред и всички красоти в живота, истински добрата музика, изящната литература, не много задълбочената философия, поучителната и образователна живопис, гипсовите репродукции на класически скулптури, като например на Венера и Аполон, художествените цветни фотографии на премирани бебета, всички тези занимания ще дадат възможност на дамите в трудно положение да прекарват въпросните девет месеца по един изключително приятен начин. Господин Дж. Кръдърс (Disc. Bacc.1156) обаче заяви, че част от случаите на детска смъртност се дължат на аномалии и травми, получени от жени работнички, принудени да извършват тежък физически труд в цехове и работилници, както и на брачната дисциплина у дома, но най-големият брой е в резултат на небрежността, било лична, било служебна, поради която новородени се излагат най-лекомислено на опасности от всякакъв род, също и на практикуваните криминални аборти, както и чудовищните детеубийства. Макар че гореизложеното (имам предвид небрежността) без съмнение се отнася най-вече до онези медицински сестри, които забравят да проверят броя на тампоните в кухината на перитонеума, трябва да кажем, че тези случаи са прекалено редки, за да са показателни. Впрочем, когато човек се задълбочи в тази материя, неминуемо ще се учуди колко много бременности и раждания минават съвсем гладко, както става в действителност, особено като се имат предвид всички съществуващи опасности, пък и нашите неизменни човешки недостатъци, което толкова често спъват добрите намерения на природата. Едно умно предложение беше подхвърлено от господин Ф. Линч (Bacc. Arith.1157), а именно, че както раждаемостта, така и смъртността, пък и други феномени на еволюцията, като движението на приливите и отливите, фазите на луната, различната температура на кръвта, болестите като цяло, всичко, с една дума, в огромната работилница на природата от угасването на някое далечно слънце до разцъфтяването на някое от безбройните цветя, които красят нашите обществени паркове, е подвластно на закона на числата, все още недоуточнен и непрепотвърден. Продължава обаче да съществува най-простичкият и пряк въпрос, а именно защо дете на съвсем нормални и здрави родители и самото то привидно здраво, при това добре гледано, умира по необясними причини в най-ранна възраст (въпреки че други деца от същия брак оживяват) и именно този въпрос би трябвало, по думите на поета, да ни спира. Природата, в това не бива да се съмняваме, притежава своите си основателни и състоятелни причини за всичко, което върши, и по всяка вероятност такива смъртни случаи се дължат на някакъв закон на предварителните определености, по силата на който организми, които носят в себе си нездрав зачатък (съвременната наука вече е доказала по неоспорим начин, че единствено за тъканта на плазмата може да се каже, че е безсмъртна), клонят към загиване и изчезване на все по-ранен и по-ранен етап от своето развитие, едно положение, което макар и болезнено за нашите чувства (най-вече за майчините) въпреки това, поне така мисли една част от нас, в крайна сметка се явява благотворно за расата като цяло, защото по този начин се обезпечава естественият подбор. Господин С. Дедалус (Div. Seep.) отбеляза (а не е ли по-редно да кажем, прекъсна говорещия?), че едно вездесъщо и всеядно създание, което умее да дъвче, гълта, храносмила и очевидно да прокарва през въпросния канал със съвършена невъзмутимост такива разнообразни храни като канцерогенни жени, изпити от раждания, тлъсти богослови, юристи и медици, да не говорим за жлъчни политици и анемични монахини, та за туй същество някоя лека закусчица по никое време от вкусно малаче несъмнено му идва като балсам за стомаха и показва, и доказва както нищо друго, и то в крайно неблагоприятна светлина, тенденцията, за която вече стана реч1158. За осветление на онези, които не са така интимно запознати с подробностите вътре в една градска кланица, както гордо твърди, че е този морбидномрачен естет и философ в зародиш, който въпреки цялото си самонадеяно високомерие по отношение на научните дела едва ли може да различи киселина от основа, трябва може би да се спомене, че на простонародния говор на нашите гостилничари от по-долните класи под „турмаче“ се разбира наскоро родено и вече отделено от майка си теленце, чието месо тъкмо вече е станало годно за готвене и ядене. В един неотдавнашен спор с господин Л. Блум (Pubb. Canv.), състоял се в общата зала на Националния ни родилен дом, улица Холс 29, 30 и 31, където, както това е добре известно, доктор А. Хорн (Lic. In Midw., F.K.Q.C.P.I.1159) е способният и популярен господар, та именно там по сведения на очевидци той бил казал, че случи ли се жена да глътне веднъж камъчето (естетическа алюзия, по всяка вероятност, за един от най-сложните, необясними и чудни от всички процеси в природата, а именно актът на сексуално съвкупяване), след това трябва да го изплюе, или с други думи да дари живот, за да спаси собствения си. По повод на риска, който тя поема, бе и изразителният отговор на един от събеседниците, достатъчно убедителен, въпреки умерения и сдържан тон, с който бе изречен.
1148
Или Divinitatis Scepticus: Съмняващ се в божествеността. Тук, както и другите титли по-долу са дадени на измислен латински, много популярен сред студентите в младите години на Джойс.
1150
Емпедокъл от Акрагант, Силиция. Но тук Джойс използва древното име на Сицилия, което е Тринакрия.
1151
Имената са на действително съществуващи известни ембриолози или медици, работили в сферата на ембриологията.
1152
Формативна тенденция или принцип (лат.) — термин на Аристотел от неговото произведение „Описания на животните“.
1153
Щастливият, който лежи отдолу (лат.), тоест пасивната поза на жената, пак според Аристотел.
1158
Тук Стивън, респективно Джойс, говори отново за Dio boia, тоест за онзи „бог-палач“, жесток бог, бог на гнева, в случая всеядно същество, който представлява силата, попарваща човешките въжделения. Среща се на няколко места в текста.
1159
Това би трябвало да означава: С диплома по акушерство, бивш рицар на Ордена на Кралския колеж на медиците в Ирландия.