Отбележете си туй за по-нататък и помнете. Краят идва отведнъж. Влезте в преддверието на родилното, където усърдно ученолюбивите са се събрали и загледайте се в техните лица. В тях няма нищо, както се вижда, което да издава прибързаност и избухливост. А по-скоро онази уравновесеност, която е типична за грижовния, и именно тя отговаря на положението им в този дом, досущ пастири, дето пазят стадото си като нощна стража, досущ ангели небесни край яслата отколешна в юдейски Витлеем. Но също както преди мълния буреносните облаци стягат бойни редици, подпухнали от преливащата влага и с разплути кореми се влачат, раздърпани маси, сами себе си раздължават, разхлабват, небето и облазват, придумват ги тежък сън да заспят, тъй ненадейно над прегорелите полета, над дремливия добитък, над попарения гъсталак и пресъхналата зеленина в миг мълния всичко раздира, и ведно с ехото на гръмовния кънтеж, облаците рукват в порой, тъй всичко се преобразява и силом, и мигом, при едното огласяване на Словото.
На Бърк към кръчмата напред! Спусна се първи лорд Стивън, още докато крещеше, а подир него — пешове и подрязани опашки, наперени петлета, франтове и празноглавци, авантаджии, муфтаджии, доктори ментета, педантът Блум и той по петите им, настана масово разграбване на бомбета, бастуни от ясен или не, на окови, панамени шапки, ножници, пикели и какво друго щеш. Лъстивата дедалска младост от раз ги зарази и всеки студент благородник надлежно се яви. Сестра Калън се стъписа в антрето, никак не можеше да спре туй препускащо стълпотворение, нито тя, нито усмихнатият млад хирург, дошъл с вестта за изтеклата докрай плацента, цял фунт и нито милиграм по-малко. И него го извикаха да тръгва с тях. Вратата! Отворена ли е? Ха! Изтърколиха се навън и стартираха краткия крос, всички до един храбро запрашиха към кръчмата на Бърк на ъгъла на Дензил и на Холс: това беше тяхната сетна и заветна цел. Диксън подире им крета едва, хока ги стръвно, задъхано сварва от време на време да ги напсува, даврандисва се леко, никак не мисли да се отказва, гледа само посоката да не изтърве. Блум се помайва покрай сестрата, иска да предаде мил поздрав за щастливата майка и отрочето горе. Да слушат доктор Диета и доктор Спокойствие. Оглежда се тя, никой ли вече не е останал? Приказката в Хорновия дом приключи, разказана в среда от измита белота. Останалите до един офейкват, накрая Блум към сестрата поглежда с майчинска загриженост и на тръгване нежно й прошепва: Мадам, кога ще дойде щъркелът за вас?
Навън въздухът е натежал с влага от дъждовната роса, небесната есенция на живота, блести по дъблинския калдъръм под звезднобляскаво небе. Въздухът на Бога, на Нашия Отец Всевишен, искрометен, всепроникващ, податливо доброплоден. Вдишай го дълбоко. За Бога, Тиодор Пюърфой, ти извърши истински юначно дело, в това няма никакво съмнение! Ти, кълна се, си най-забележителният прародител и никой с теб не може да се мери в тази всеобхватна, пълна с дрязги и невероятно объркана история. Направо страхотно! Какво излиза, значи вътре в нея се спотайвала една добре дошла и от самия Бог създадена възможност, която ти си оплодил с малка част от мъжкото си трудоплодие. Храс, и вътре в нея! Вклинил си се да служиш! Продължавай доброто дело, озорил си се, знам, и махни с ръка на разните му там учени и малтусианци1163 да вървят по дяволите. Ти си отецът, таткото на всички тях, Тиодоре. Прегъваш ли се вече под тежкото си бреме, изнемогваш ли вкъщи от сметките на месаря, а в кантората — от слитъците злато (не твое!)? Горе главата! За всяко новозаченато ще ти се въздадат по единайсет бушела златна пшеница. Виж, има роса на руното1164. Нима завиждаш на Дарби Дълман и на неговата Джоун1165? Какво е тяхното единствено потомство — свадлива сойка и куче със сълзящи от старост очи. Пфу! Слушай какво аз ти казвам. Той е магаре, безжизнено коремоного без сила, без жила и инат, което не струва пукната пара. Копулация без популация! Не, казвам ти, не и пак не! На мен това повече ми прилича на избиването на младенците. Зеленчуци, ти казвам, и стерилно съжителство! Напротив, давай й пържоли, червени, сурови, кървящи! Тя е старо свърталище на болести, подути жлези, заушки, ангини, подпухнали палци, сенна хрема, гнойни рани, тении, плаващи бъбреци, гуши, брадавици, жлъчни кризи, камъни в жлъчката, студени крака, разширени вени. Примирие, сключено с всички погребални пения, ридания и вопли, с плача Йеремиев и сродни музикални произведения за покойници. Цели двайсет години, не съжалявай за тях! С теб не стана като с много други, дето да, добре, ще, ама нека изчакаме малко и после нищо. Ти видя своята Америка, задачата си в тоз живот и за да бъде тя покрита с мъж, атакува отведнъж1166 като презокеанския бизон. Как беше рекъл Заратустра? Deine Kuh Trubsal melkest Du. Nun Trinkst Du die susse Milch des Enters1167. Виждаш ли! Дисплодира в обилие и благодат. Пий, човече, виме подир виме! Майчиното мляко, Пюърфой, млякото на топлата човечност1168, млякото също така на звездите напъпили отгоре, дето червеникави блещукат в дъждовната мараня, мляко-пунш, като онова, с което се наливат онези разюздани гуляйджии в къркаческата си бърлога, млякото на лудостта, млякото и меда, които текат в земята Ханаанска. Какво, бозките на твойта крава са се вкоравили? О, но млякото й е горещо, и сладко, и угоително. Не, това не е твърдата буца на гъстата пресечена извара. За нея пия, патриарше! Татко! Per deam Partulam et Pertundam nunc est bibendum!1169
1163
Последователи на Томас Малтус (1766–1834) — английски икономист, който проповядва регулиране на броя на населението в света, което според него се размножава в геометрична прогресия, докато средствата за съществуването му се умножават в аритметична прогресия, поради което препоръчва въздържане от брак и раждане, оправдава войните и епидемиите като фактор за намаляване на населението.
1165
Брачна двойка от баладата „Щастливата стара двойка“ на Хенри Удфол. Двамата доживяват до дълбока старост и докрая са влюбени един в друг.
1166
Перифраза на стих от елегията на Джон Дън „На любимата, която ще си ляга“, превод Кристин Димитрова; изд. „Обсидиан“, 1999.
1169
„Сега да пием за богините Партула и Пертунда“ (лат.). Римски богини съответно на раждането и на изгубената девственост.