151197
Входът към Нощния квартал откъм улица Мабът, пред който минава изоставен трамваен коловоз с остатъчни релси. Виждат се червени и зелени блуждаещи огньове и предупредителни сигнали за опасност. Редици паянтови къщи със зеещи врати. Тук-таме улични лампи с мъждукащ ореол в цветовете на дъгата. Край спрялата количка-гондола за сладолед на Рабайоти са се събрали уродливи мъже-джуджета и кресливо дърлящи се жени. Грабят един през друг вафлите, между които са вклинени бучки кюмюр и сняг с бакърен цвят. И докато ближат, бавно се разотиват. Дечурлига. Лебедовата шия на гондолата, високо вирната, пори сумрака и неговите белезникавосинкави оттенъци под фенера. Остро изсвирване и ответ.
ОСТРОТО ИЗСВИРВАНЕ. Почакай, любов моя, идвам ей сегичка.
ОТВЕТЪТ. Ще се видим зад конюшнята.
Появява се глухоням идиот с изцъклени очи, с олигавена безформена уста, изкуцуква припряно, целият раздрусан от хорото на свети Вит. Верига от детски ръце го е оковала в кръг.
ДЕЦАТА. Ей, Кутсузлия! Здравей!
ИДИОТЪТ (вдига паралитично треперещата си лява ръка и изгъргорва). Грхъъвей!
ДЕЦАТА. Къде свети голямата светлина, а?
ИДИОТЪТ (гъгне). Грхъъмата.
И те го пускат да си върви. Той потегля, тресе се в гърчове и конвулсии. Жена пигмей се люлее на въже, вързано на близките перила, и си брои на глас. Някакъв силует се е пльоснал до боклукчийска кофа, размърдва се, устата му запушена от собствената му ръка и шапка, сумти приглушено, скърца със зъби, изръмжава, после пак захърква. Върху едно стъпало се вижда гном, снове между боклуците, навежда се, мята на гърба си чувал с парцали и кокали. Стара вещица стои до него с пушещия си газеник и пъхва последната бутилка в зиналата паст на чувала. Той надига плячката, килва на една страна фуражката си и безмълвно закуцуква напред. Старата вещица тръгва обратно към леговището си, газеникът се полюлява в ръката й. Едно кривокрако хлапе, чучнало пред прага на къщата, си играе с хартиена топка, но ето че хуква с едното рамо напред, промъква се боязливо подире й на подскоци, улавя края на дрехата й и се покатерва на гърба й. Пиян изкопчия се хваща с две ръце за близките перила и залита тежко и тромаво. На ъгъла двама нощни патрули с къси пелерини и с ръце върху палките ненадейно изникват застрашително. Някъде с трясък се счупва чиния, жена изпищява, дете проплаква. Гръмват ругатните на мъж, утихват до мънкане, после всичко заглъхва. Наоколо се мотаят силуети, олюляват се, надничат иззад ъглите на лабиринта от бедняшки улички. В стая, осветена от затъкната в бутилка свещ, една повлекана разресва сплъстените фъндъци в косата на болното си от живеница дете. Гласът на Сиси Кафри, все още младежки, запява пискливо откъм уличката.
СИСИ КАФРИ.
1197
Кирка
Време на действието: полунощ. Място: публичният дом на госпожа Коен в дъблинския квартал с червените фенери. Орган: двигателния апарат. Изкуство: магия. Цвят: няма. Символ: курва. Техника: халюцинация.
Съответствия: Бела — Кирка.