ЛИНЧ. Кое е каната хляб? Какво ли питам? Това тук или митницата среща. Покажете, моля. Хайде, хващай патерицата и върви.
Отминават. Томи Кафри се катери по уличния стълб с газена лампа, прегърнал го е и се оттласква на пресекулки. Стига догоре и после се плъзга надолу като по пързалка. Сега е ред на Джаки Кафри и той се хваща за стълба, готов да го изкатери. Изкопчията се появява със залитане и се блъска в стълба. Близнаците офейкват в тъмнината. Изкопчията се олюлява на място, притиска с пръст едната си ноздра и мощно издухва от другата дълга слузеста дъга сопол. Обляга се на стълба за миг и пак поема с клатушкане през тълпата с развят перчем.
Змии ивичеста мъгла се влачат откъм реката и бавно припълзяват. От зловонни канали, пукнатини и миазми на злото, от блата и бунища, отвред се надигат инертните изпарения на гнусен гнилоч. Някакво сияние мъждука на юг, отвъд приморските пясъци на реката. Докато се олюлява напред, изкопчията се вклинява в тълпата, разполовява я и продължава да плете крака към трамвайното кръжило. Точно отсреща, под железопътния мост, се появява Блум, целият пламнал, задъхан, пъхва хляб и шоколад в страничния си джоб. Във витрината на фризьорския салон на Гилън обаче се оглежда неговият сборен образ и той го показва като внушителния портрет на Нелсън. Едно вдлъбнато огледало отстрани пък го представя като нещастно влюбения, изоставен и опечален Блухуглум. Гневният Гладстон го гледа в упор, в Блум не вижда нищо повече от Блум. Отминава, поразен от погледа на побойника Уелингтън, ала в изпъкналото огледало усмивката си стои непоразена в свинските очички, които се смеят над издутите бузки на Пухльото Полди, на Дебеланкото Долди.
Блум поспира пред вратата на Антонио Рабайоти1207, бяла пот огражда подстисниците му. Изчезва. След миг пак се появява, но излиза забързан.
БЛУМ. Риба и картофи1208. Не ща. О!
Влиза в месарницата на Олхаузен, вмъква се под наполовината свалена желязна решетка. След малко изпълзява изпод решетката пухтящият Полди, цъфтящият Цветоблум. И в двете си ръце носи по един пакет, в първия има изстудена свинска пача, във втория — студено агнешко краче, оваляно в едър пипер. Стърчи прав и диша тежко. Навежда се на една страна, притиска пакета към гърдите си и изохква.
БЛУМ. Нещо ме пробожда от едната страна. За какво толкова съм се разтичал?
Бавно си поема въздух и внимателно тръгва напред към резервния трамваен коловоз. Сиянието отново просветва.
БЛУМ. Какво е това? Сигнал? Прожектор?
Стои на ъгъла Кормак, загледан в далечината.
БЛУМ. Северното сияние ли е това или стоманолеярната? А, пожарната, ама разбира се. Добре, че е от южната страна. Голям пожар. Дали пък не е неговата къща1209. Май е в Просяшкия шубрак1210. Значи няма опасност. (Тананика си развеселен.) Лондон гори, Лондон гори! Пожар! Пожар! (В този миг зърва в тълпата залитащия изкопния в отсрещния край на улица Талбът.) По-далеч от него. Бягай. По-бързо. Я по-добре пресечи тук.
И той се втурва напред да пресече улицата. Хлапета се разкрещяват подире му.
ХЛАПЕТАТА. Пайсе, господине!
Двама колоездачи с поклащащи се запалени книжни фенери минават на косъм от него и лекичко го бръсват, докато звънците им бясно дрънчат.
ЗВЪНЦИТЕ. Зъъънспризъънсппри.
БЛУМ (замръзва на място, сякаш нещо го е присвило). Оу!
Оглежда се и панически хуква напред. През падащата пелена на мъглата се мярва змеят на електрическия вагон, носи се плавно и предпазливо, завива тежко и право го връхлита, огромното му червено око премигва, електричеството съска ли, съска неистово по жицата отгоре. Ватманът натиска звънеца колкото сила има.
ЗВЪНЕЦЪТ. Дрън, Дран, Друн, Дързън.
Спирачката изскърцва стържещо. Блум вдига ръка, облечена в бяла полицейска ръкавица, спъва се с вдървените си от ужас крака, но все пак успява да се дръпне от релсите, спасява се на косъм. Ватманът полита напред, чипонос, удря се във волана на водача и се разкрещява, докато се лашка между ключове и вериги.
ВАТМАНЪТ. Хей, посерковец, шапкарски номера ли ми играеш1211?
1207
Освен на цяла флотилия от колички за сладолед, той е собственик и на ресторант, пред който всъщност се спира Блум.
1208
Менюто е такова, тъй като действието се развива в полунощ, тоест вече е 17 юни, петък. А според католическата традиция в петък не се яде месо.
1211
Според джойсоведа Тиндъл тук става дума за номер, популярен в Дъблин по онова време, когато някой покрие с шапката си изпражнение на улицата, извиква най-близкия полицай, казва му, че под шапката има птиче и хуква да бяга, уж да търси помощ, като преди това помолва полицая да остане до шапката и да пази птичето.