БЛУМ (отскача на тротоара и пак спира, обърсва бузата си от пръска кал с ръката, която държи пакета). Няма улици. Едва отървах кожата, но бодежът ми мина. Трябва пак да почна упражненията на Сандау. Лицеви опори. Помагат и при улични инциденти. Пръстът на провидението. (Опипва джоба на панталона си.). Панацеята на моята клета мама. Колко му е да се спънеш в релсите или пък връзката на обувката ти да се заплете в някое колело. Ами когато колелото на Черната Мария1212 обели обувката ми на ъгъла при Ленард. На третия път винаги става. Номерът с обувката. Какъв отвратителен ватман! Трябва да го докладвам. Вечното напрежение ги изнервя. Може и да е същият, дето тая сутрин ми препречи гледката към конската дама. Същият тип красота. Падна си по него въпреки всичко. Вдървената походка. Истината, казана на шега. И онзи ужасен треперещ паралитик на Лед Лейн1213. Или просто съм ял съм нещо развалено. Толкова ми е късметът. Защо? Сигурно е от заблудения добитък1214. Белегът на звяра. (Затваря очи за миг.) Вие ми се свят. Месечно неразположение или нещо друго? Мозъкът ми е като в мъгла. И това усещане за умора. Това вече ми дойде в повече. Уф!
Една зловеща фигура се промъква неуверено и току се подпира на дувара на О’Бейрн, напълно непознато лице, посивяло от живак1215. Изпод широкополото сомбреро фигурата го наблюдава, гледа мръсно.
БЛУМ. Buenas noches, señorita Blanca, que calle es esta?1216
ФИГУРАТА (вяло вдига ръка като за стоп). Парола. Sraid Mabbot1217.
БЛУМ. Ха-ха. Мерси. Есперанто. Slan leath1218. (Измърморва под носа си.) Шпионин на Галската лига, сигурно изпратен от онзи огнегълтач.
Пристъпва напред. Един вехтошар, с метната на гръб торба, се изпречва на пътя му. Той отстъпва наляво, вехтошарят също.
БЛУМ. Ако обичате.
Заобикаля го, отстъпва встрани, минава покрай него и продължава напред.
БЛУМ. Дръж надясно, надясно, надясно. Дано има пътепоказалец, доставен от турингклуба при Степасайд1219, иначе кой друг да се грижи за общественото благо? Аз ли, който се изгубих и написах писмо до Айриш Сайклист, озаглавено В дебрите на Степасайд. Дръж, дръж, дръж надясно. Стари неща купувам, и то нощем. Или може би това е ограда. Убиецът първо там ще се прикрие. За да се умие от греховете на света.
Джаки Кафри, по петите му Томи Кафри, се блъскат с все сила в Блум.
БЛУМ. Ох!
Изплашен, едва се крепи на разтрепераните си пищялки, олюлява се. Томи и Джаки офейкват, единият на една страна, другият — на друга. С пакетите в ръце, Блум започва трескаво да опипва джобовете си — за часовника, за книгата, за портфейла, за сладостите на греха, за картофа талисман, за сапуна.
БЛУМ. Пазете се от крадци! Това е вечната им хитрост. Да се блъскат в хората. И да им отмъкват парите.
Появява се пес ловджийска порода, души наоколо. Някаква неясна купчина, разпльоснала се на земята, кихва. Появява се прегърбена брадата фигура, облечена в дълъг кафтан, досущ като ционските старей, с опушеносива шапчица с пурпурен пискюл. Очилата с рогови рамки едва се крепят на края на носа му. Следи от жълта отрова прорязват изпитото му лице.
РУДОЛФ. Днес за втори път прахосваш половин крона. Казах ти повече да не дружиш тия пияници гоите. Разбра ли! Пари не носиш.
БЛУМ (скрива зад гърба си пакетите със свинска пача и агнешко джоланче, стои оклюмал, ала усеща месата — едното топло, другото студено). Ja, ich weiss, papachi1220.
РУДОЛФ. Какво дириш в това място? Душа нямаш ли? (С немощните си нокти на хищна птица опипва безмълвното лице на Блум.) Не си ли ти моят син Леополд, внукът на Леополд? Не си ли ти моят свиден син Леополд, който напусна дома на баща си, който напусна Бога на нашите деди Авраам и Яков?
БЛУМ (предпазливо). Така е, тате. Мозентал1221. Всичко, което е останало от него.
РУДОЛФ (строго). Една нощ те довлякоха вкъщи пиян като свиня, след като беше пропилял цялата си нелоша сума пари. Как им викаш ти на тия, с които бягаше?
БЛУМ (на младини, издокаран в хубав оксфордски костюм с бели кантове, тесен в раменете, с кафява тиролска шапка, с мъжки джобен часовник от чисто сребро, марка Уотърбъри и ланец Принц Албърт двойна плетка с все печата за качество, и от едната си страна колосан със засъхнала кал). Бегачи, тате. Само веднъж беше.
1212
Така наричали полицейските коли за транспортиране на затворници. Наименованието им идва от бостънската негърка Мария Лий, която била огромна яка жена и когато полицията не можела да се справи със задържаните, викала на помощ Черната Мария. Изразът се използва още от 1840 г.
1214
Така са викали на незаконно заклани говеда или пък когато вместо говеждо на клиентите пробутвали конско месо.
1215
Живакът се е използвал за лечение на сифилис. От друга страна, латинското име на бог Хермес, който помага на Одисей преди срещата му с Кирка, е Меркурий, наименованието на елемента живак.
1221
Тук Блум си спомня пиесата „Лия“, която представлява адаптация от пиесата „Дебора“ от немско-австрийския драматург Саломон Херман Мозентал (1821–1877).