РУДОЛФ. Веднъж! Целият в кал, от петите до главата. И ръката си поряза. После тетанус. Само те изтощават, Леополдлебен. С такива да не дружиш.
БЛУМ (плахо). Предизвикаха ме, искаха да се надбягваме. Беше много кално. Подхлъзнах се и паднах.
РУДОЛФ (презрително). Goim nachez1222. Само на какво си заприличал, нека те види клетата ти майка!
БЛУМ. Мами!
ЕЛЕНА БЛУМ (като в пантомима, с дамска шапка, която се връзва под брадичката, с широкопол кринолин, с блуза като на вдовицата Туенки, с буфан ръкав, която се закопчава отзад на гърба, със сиви ръкавици без пръсти, с брошка, косата й сплетена и прибрана в мрежа от тюл, появява се на върха на стълбата, с едната си ръка се държи за перилата, в другата носи поклащащ се свещник, но ето че изпищява панически). Пресвети Спасителю, какво са му сторили? Амонякът ми! (Подхваща част от полата си, повдига я и започва да рови в джоба на карираната си синкава фуста. Оттам изпадат шишенче, Агнеца Божи1223, изсъхнал картоф и целулоидна кукла.) Свето Богородично сърце, къде си бил, къде си хойкал, кажи ми! (Блум мънка, стои със сведени очи, опитва се да напъха пакетите във вече пълните си джобове, но бързо се отказва, продължава да мънка виновно.)
ГЛАС (строго). Полди!
БЛУМ. Кой е? (Свива се уплашено и някак непохватно успява да избегне удара.) На вашите услуги.
Поглежда нагоре. Мираж сред финиковите палми: пред него изниква красива жена в ориенталски одежди. Пищна плът изпълва алените й шалвари, а нагоре — сърмено елече. Широк жълт колан я опасва. Бял яшмак, който нощем се променя във виолетов, скрива лицето й така, че се виждат само големите й тъмни очи и гарвановочерната й коса.
БЛУМ. Моли!
МАРИЪН. Така ли? От днес нататък, скъпи мой, ще се обръщаш към мен с госпожа Мариън, ясно ли е? (Присмехулно.) Бедничкият съпругчо сигурно отдавна чака някой да му стопли краката.
БЛУМ (пристъпя от крак на крак). Не, не. Няма нужда.
Изсумтява възбудено, поема си въздух на големи глътки, въпроси, надежди, джоланчета за вечеря, безброй неща за разказване, извинения, прошки, желания, магии. Малка паричка блещука на челото й. Пръстите на краката й са обсипани със скъпоценни пръстени. Около глезените й — изящни синджирчета. Наблизо стои и търпеливо чака камила, закачулена с тюрбан като островърха кула. Копринена стълба с безброй напречници се спуска плавно от поклащащото се седло. Приближава се до нея със спокоен раван, ритва раздразнено със задните си крака. Ядосана, тя я шибва по задницата, дръпва юздата, гривните й издрънчават сърдито, гълчи я на мавърски.
МАРИЪН. Небракада! Феминимум.
Камилата повдига преден крак, отскубва от едно дърво голям плод манго и го предлага на своята господарка, премигва виновно, рие с копито, свежда глава, изсумтява, източва шия, олюлява се и прикляка. Блум се навежда като за прескочикобила.
БЛУМ. Мога да ви предоставя… искам да кажа, в ролята си на бизнес менажер… госпожо Мариън… ако пожелаете… ако…
МАРИЪН. Значи все пак си забелязал някаква промяна, а? (Ръцете й бавно се плъзват по украсения със скъпоценни камъни корсаж. В очите й блести незлобив приятелски присмех.) О, Полди, Полди, ти си старата клета пръчка, забучена в калта! Върви да опознаеш живота! Виж широкия свят.
БЛУМ. Тъкмо се канех да се върна за твоя лосион с бял восък и портокалова вода. Аптеката затваря рано в четвъртък. Но утре сутринта първата ми работа е там да отида. (И наново опипва джобовете си да не липсва нещо.) Този плаващ бъбрек. Ох!
Посочва на юг, после на изток. И ето че изгрява калъп чисто нов сапун с миризма на лимон и пръсва навред светлина и ухание.
САПУНЪТ.
В средата на сапунено слънчевия диск се появява луничавото лице на аптекаря Суени.
СУЕНИ. Три шилинга и едно пени, ако обичате.