БЛУМ. Разбира се. За жена ми е, госпожа Мариън. Специална рецепта.
МАРИЪН (тихичко). Полди, моля те!
БЛУМ. Да, мадам?
МАРИЪН. Ti trema un poco il cuore1224?
С презрение се отдалечава, накокошинена като угоен гушест гълъб, тананикайки си дуета от Дон Жуан.
БЛУМ. Ти сигурна ли си за това voglio? Искам да кажа за произноше…
И той тръгва да излиза, по петите му се влачи териерът и продължава да души. Възрастната сводница го щипва за ръкава и щръкналите косми на брадавицата върху брадичката й заблестяват.
СВОДНИЦАТА. Десет шилинга за девственица. Пресно парче никога недокосвано. Петнайсетгодишно. Вътре няма никой, само старият й баща, кьоркютук пиян.
И тя посочва с пръст. В отвора на мрачната й потайна бърлога се вижда Бриди Кели, измокрена, окаляна, раздърпана.
БРИДИ. Улица Хач. Спомняш ли си?
С креслив писък размахва крилете на своя шал-прилеп и побягва. Някакъв едър грубиян се забързва подире й с тежки подковани стъпки. Спъва се в стъпалата, изправя се отново, втурва се напред, потъва в тъмнината. Дочуват се сподавени стенания и смях, после затихват.
СВОДНИЦАТА (вълчите й очи искрят). Ето, получава си удоволствието. Девственица няма да намериш в луксозните къщи с червени фенери. Само десет шилинга, бе. Стига си се туткал, ще вземе да ни сгащи някой цивилен полицейко. На шейсет и седем1225 гъмжи от копои.
С ехидно изражение на лицето си Гърти Макдауъл се появява с куцукане. Гледа го влюбено и с престорена свенливост му показва окървавената си носна кърпа.
ГЪРТИ. Дарих те с всичките мои земни блага. (Изсъсква.) Ти го направи. Мразя те.
БЛУМ. Аз ли? Кога? Май сънуваш. Никога не съм те виждал, изобщо не те познавам.
СВОДНИЦАТА. Ти, малка мръсницо, я да оставиш господина на мира. Пише на клиентите си лъжливи писма. Обикаля улиците и се предлага на мъжете. Ако бях на мястото на майка ти, щях с ремъци да те вържа вкъщи, малка нахална уличница!
ГЪРТИ (към Блум). Понеже вече видя всичките ми тайни, скрити в долното чекмедже, нали! (Хваща го за ръкава и започва да хленчи.) Стар женен мръсник! Ох, колко хубаво ми беше, като ми го направи.
И изчезва, прегърбена надве. Госпожа Брийн се изправя застрашително насред тясната уличка. Облечена в груб шаячен балтон с провиснали като търбуси джобове, свирепите й очи са широко отворени, разтегля многозначителна усмивка, в която се виждат всичките й щръкнали напред тревопасни бивни.
ГОСПОЖА БРИЙН. Господин…
БЛУМ (прокашля се строго). Мадам, когато за последен път имах удоволствието да контактувам с кореспонденцията от шестнайсети…
ГОСПОЖА БРИЙН. Господин Блум! Ти, насред свърталището на греха! Ха, спипах те на място! Сатана!
БЛУМ (забързано). Шът! Недей да крещиш името ми. За какъв ме вземаш? Не ме издавай. Тук и стените имат уши. Как си? Отдавна не съм те виждал. Изглеждаш прекрасно. Съвършено прекрасно. Хубаво време ни се случи за този сезон от годината, а? Черното пречупва лъчите на топлината. Оттук минавам напряко за вкъщи. Наистина интересен квартал. Работя към приюта Мария Магдалина за спасяване на паднали жени. Аз съм техният секретар…
ГОСПОЖА БРИЙН (с вдигнат във въздуха пръст). Не послъгвай на едро! Познавам един човек, на когото това няма никак да се понрави. О, само да видя аз Моли, всичко ще й кажа! (Ехидно.) Веднага обясни присъствието си тук или горко ти!
БЛУМ (оглежда се назад). Самата тя често ми е подхвърляла, че иска да дойде. Да пообиколи бедняшките квартали със съмнителна репутация. Пада си по екзотичното, нали разбираш. Както и по негрите в ливрея, винаги им дава по нещичко, ако има пари. По Отело, бруталният черен скот. По Юджийн Стратън. Дори по комедиантите Ливърмор с начернените си лица, с кастанети и дайрета, дето пеят по панаирите. Или братята Боухи. И оттук дори по коминочистачи.
Мигом изскачат Том и Сам Боухи с намазани в черно лица, с бели дочени панталони, розови чорапи, колосани негърски яки, а в бутониерите на саката им — по една голяма червена богородичка. С банджо през рамо. Малките им бледи негроидни ръце дрънкат ли, дрънкат. Кафирските им очи се блещят и святкат. Те тракат с бивни, удрят по пода подкованите си калеври с дървени подметки, щракат с пръсти, пеят, гръб о гръб, на пръсти и пета, на пета и пръсти, мляскат, пляскат, плещят с дебелите си черни бърни.
1225
На шейсет и седми номер на същата улица се е намирало управлението на нощните патрули.