ГОСПОЖА БРИЙН. Прекалено…
БЛУМ. Точно така. И Моли се превиваше от смях, защото Роджърс и Магът О’Райли взеха да имитират някакъв петел, който се дереше от съседна ферма, после се разминахме с кабриолета на Маркъс Тертиъс Моузес, търговецът на чай, който пътуваше заедно с дъщеря си, май се казваше Дансър Моузес, и пуделът, който се бе сгушил в скута й и имаше нашийник с каишка, и тогава ти ме попита дали някога съм чувал или чел, дали знам или съм попадал на…
ГОСПОЖА БРИЙН (пламенно). Да, да, да, да, да, да, да.
Както стои до него, тя изведнъж изчезва. Той продължава към адовите порти1230 с кучето, което вие жаловито подире му. В един проход под висока арка стои жена, леко приведена напред, с разкрачени крака и пикае като крава. Пред кръчма със спусната решетки са се скупчили група безделници, заслушани в разказа на старшия надзирател, дядка с голям счупен нос, който дудне дрезгаво дебелашкия си хумор. Двама безръки са се вкопчили един в друг, мятат се в изкълчени схватки, кандилкат се пияни и подпухнали в осакатената си закачливост.
СТАРШИЯТ (прикляка, гласът гъгне в носа му). И тогава Кеърнс слиза от скелето, точно на улица Бийвър, и какво мислиш прави, облекчава се в кофата с бира, поставена върху талаша, за да си пийнат мазачите на Дъруан.
БЕЗДЕЛНИЦИТЕ (избухват в оглушителен смях, раздвоените им езици се мятат кикотливо). О, Боже Господи!
Омазаните им с боя шапки се поклащат1231. Оплескани със скроба и варта на своите ложи, те подрипват кьопаво и недъгаво край него.
БЛУМ. Какво съвпадение. И смятат, че е смешно. На какво отгоре? Посред бял ден. Опитвам се да вървя. Добре че няма жива жена.
БЕЗДЕЛНИЦИТЕ. Господи, тая случка си я бива. Напълнил мехура и право в кофата с бира, о, не, не!
Минава Блум. Откъм входове, улички и кьошета му подвикват евтини курви, поединично и по двойки, загърнати с шалове, рошави и раздърпани.
КУРВИТЕ
Чий го дириш тук бе, мой човек?
Средният ти крак читав ли е?
Имаш ли огънче, а чичка?
Ела да видиш колко съм добра, ще ти го вдигна веднага.
Нагазил дълбоко в клоаката, решава да мине отсреща на осветената улица. От прозорец с издути от полъх завеси изручава грамофон с очукан мела хобот. В сянката на къщата една съдържателка се пазари с изкопчията и двамата британски войници.
ИЗКОПЧИЯТА (оригва се). Къде е проклетият дом?
СЪДЪРЖАТЕЛКАТА. На улица Пърдън. Бутилка бира — един шилинг. Аз съм почтена жена.
ИЗКОПЧИЯТА (хваща двамата британци и ги повежда напред, залитайки). Напред, армийо британска!
РЕДНИК КАР (зад гърба му). Май не е чак толкова смахнат.
РЕДНИК КОМПТЪН (смее се). Май не.
РЕДНИК КАР (към изкопчията). Отбий се някой път в стола на казармата Портобело. Ще търсиш Кар. Просто Кар.
ИЗКОПЧИЯТА (крещи). Ние сме уексфордски юнаци.
РЕДНИК КОМПТЪН. Я ми кажи ти, как ти се струва старшият сержант?
РЕДНИК КАР. Кой бе, Бенет ли? Той ми е приятелче. Обичам стария Бенет!
ИЗКОПЧИЯТА (крещи).
Залита напред и продължава да ги тегли след себе си. Блум се спира озадачен. Кучето се приближава с провиснал език, едва диша.
БЛУМ. Това мойто е все едно да гониш дивите гъски. Публични домове. Един Бог знае къде може да са отишли. Пияните препускат два пъти по-бързо. Настана страхотно объркване. И онази сценка на Уестланд Роу. Скочиха в първа класа с билети за трета. Отпрашиха, върви ги гони. Влакът с локомотив отзад. Може би щеше да ме закара в Малахайд или в някой забутан резервен коловоз я за пренощуване, я пак някой да ни се нахака. От второто питие винаги така се получава. Трябва да е едно, а и да си знаеш дозата. За какво съм ръгнал подире му? Все пак той е най-свестният от цялата тайфа. Ако не бях разбрал за госпожа Бофоа Пюърфой, нямаше да отида и нямаше да се срещнем. Късмет. Ще прахоса всичките си пари. Раздаваме пари на бедните! Добра далавера за уличните търгаши, всичко на тезгяха. От к’во си нямаш? Лесни пари, лесно се харчат. И аз можех без време зян да стана с този звънтящрелсозурлествагонваляк, добре обаче, че не изгубих присъствие на духа. Ама невинаги става така. Оня ден, ако бях минал покрай витрината на Трулок само две минутки по-късно, щяха да ме застрелят. Живот без тяло. От друга страна обаче, ако се беше случило куршумът само да продупчи палтото ми, тогава щях да искам най-малко петстотин лири обезщетение за психическа травма. Какъв беше онзи? Сигурно някое конте от клуба на Килдеър. Бог да пази пазача на дивеча им. (Вторачва поглед. На стената отпред с тебешир е изрисуван фалос, под него стои подпис Мокри сънища.) Странно! И Моли рисуваше по заскреженото стъкло на файтона в Кингстаун. Какво е това?
1231
Тук изведнъж безделниците мазачи се превръщат в масони (зидари), а групичката им — в масонска ложа.