Пищни и крещящо натруфени жени-кукли стоят и се поклащат пред осветените входове, в амбразурите на прозорците и пушат махорка. Миризма на отровносладникава плесен го удря в носа, носи се наоколо на лениви, овални кълба.
КЪЛБАТА. Сладки са сладостите. Сладостите на греха.
БЛУМ. Гърбът ме наболява. Да продължавам или да се връщам? И тази храна? Ядеш и се освинваш. Нелепост. Хвърлени на вятъра пари. Цял шилинг и осем пенса. (Териерът отърква влажния си слизав нос в ръката му и върти опашка.) Странно колко бързо се привързват към мен. Дори и онзи звяр днес. По-добре първо да му поговоря. Досущ като жените, и те обичат rencontres1232. Вони като пор. Chacun son gout1233. Може да страда от бяс. Наистина. Некоординирани движения. Бива си го! Гариоуен! (Вълкодавът се обръща по гръб, криви се неприлично с вдигнати, във въздуха лапи, ще му се, дългият му черен език се поклаща изплезен.) Влиянието на средата. Даваш му и бягаш. И без свидетели. (С окуражителни думи се връща на пръсти, прокрадва се с предпазливите стъпки на бракониер, сетерът по петите му, и спира до първото умирисано на пикоч кьоше. Разтваря сгънатата хартия и тъкмо да пусне джолана на земята, помайва се за миг и претегля месото на ръка.) Не е никак малко, струва си парите. Но това пък е лявата ми ръка. Която е по-слаба. Защо ли? Защото по-малко се използва. О, нека яде. Два и шест.
Със съжаление развива пакетите и пуска на земята и агнешкия джолан, и свинската пача. Прегладнелият дог им се нахвърля, заравя муцуна, къса, дърпа, ръмжи и се тъпче лакомо, троши кокалите с яките си зъби. Двама патрулиращи униформени стражари приближават — безмълвни и бдителни. Нещо си говорят.
СТРАЖАРЯТ. Блум. На Блум. За Блум. Блум.
И двамата слагат по една ръка на двете му рамена.
ПЪРВИ СТРАЖАР. Пипнахме те на място. И без глупости.
БЛУМ (пелтечи). Върша само добрини на другите.
Изгладнели чайки, по-точно ято буревестници, излитат рязко от лигаво лепкавата тиня на Лифи с банбърски кексчета в човките.
ЧАЙКИТЕ. Гой газгава гангърски гегсчета.
БЛУМ. Приятелят на човека. Обучен с обич.
Посочва с пръст. Боб Доран се свлича от високото столче на бара и се олюлява над преживящия спаниел.
БОБ ДОРАН. Рошльо. Дай лапа. Дай насам една лапа.
Булдогът изръмжава, козината на тила му настръхва, между кътниците му стърчи парче недосдъвкан джолан, устата му сподавена в пяна и лиги като на бясно псе. Боб Доран се валя тихомълком.
ВТОРИ СТРАЖАР. Защитник на животните от малтретиране.
БЛУМ (възторжено). Благородно дело! Освен това се скарах на онзи ватман на моста Харолд Крос, който налагаше клетия кон, а хамутът бе разранил кожата му. И какво получих в отговор: мръснишки псувни. Разбира се, беше заледено и последният трамвай. Всички тези истории за животните в цирка са крайно непоучителни и действат деморализиращо.
Появява се сеньор Мафей с гневноблед лик, в костюм на звероукротител, нагръдникът му обсипан с дребни диаманти, пристъпва напред, в ръката си държи книжен обръч, къдрав камшик и револвер, насочен към набиващото псе.
СЕНЬОР МАФЕЙ (със зловеща усмивка). Дами и господа, моята обувна хрътка. Не друг, а аз пречупих дивия кон Аякс, ето с това тук измислено от мен седло с шипове, което може да се използва и за други месояден. Пристегнах го през корема с пресукан ремък на възли. Използвам всевъзможни дървени прегради и такъми за обуздаване, както и скрипци за пристягане до задушаване — всичко това ще превърне вашия лъв в агънце, независимо колко сприхав е бил преди това, дори да е бил leo ferox1234, либийският човекоядец. Резултатът от използването на нажежено желязо и онова течно мазило, което се втрива в откритите рани, е Фриц Амстердамски, мислещата хиена. (Гледа кръвнишки.) Аз владея индийския знак. Правя го с помощта на блясъка на моето око, както и на блещукащия ми нагръдник. (Усмихва се подкупващо.) А сега имам честта да ви представя мадмоазел Руби, гордостта на манежа.