БЛУМ. Срещу пени за всеки фунт.
Появява се мираж, а именно прожектираното върху стената езеро Кинерет, по чиито брегове пасе добитък с размити от сребристата мараня очертания. Моузес Длугач, албинос с копойски очи на пор, облечен в работен комбинезон от док, стои изправен в галерията и във всяка ръка държи цитрон и свински бъбречета.
ДЛУГАЧ (с дрезгав глас). Блайбтройщрасе, Берлин, W. 13.
Джей Джей О’Молой се качва на малък плинт. С тържествен вид е хванал реверите на сакото си и ги опъва. Физиономията му се удължава, пребледнява, обраства с брада, очите му хлътват надълбоко, по лицето му се появяват трескавите туберкулозни петна и зачервените скули на Джон Ф. Тейлър. Поднася носна кърпа към устата си, след това внимателно разглежда скоротечната струя розова кръв.
ДЖЕЙ ДЖЕЙ О’МОЛОЙ (едва доловимо). Простете, страдам от силна простуда, доскоро бях на легло. Само няколко добре подбрани думи. (Вирва птичия си профил с лисичи мустачки и дава воля на типичното за Сиймор Буш красноречие.) Когато дойде време и ангелът разтвори свойта книга, стига да си живял достойно, ще ти повели или преображение, или превращение на душата, която заслужава живот, затова ви казвам: оправдайте затворника поради липса на доказателства за вината му.
Лист хартия с нещо, изписано върху него, е връчен на съда.
БЛУМ (в дворцови одежди). Мога да представя отлични препоръки. От господата Калън и Коулман. От господин Уиздъм Хели, мирови съдия. От бившия ми шеф Джо Къф. От господин В. Б. Дилън, бивш кмет на Дъблин. Винаги съм се движил в омагьосания кръг на най-висшите… Кралиците на дъблинското общество. (Небрежно.) Днес следобед така хубаво си поприказвах с моите стари приятели сър Робърт, кралски астроном, и лейди Бол на сутрешния прием в градската резиденция на вицекрал. Сър Боб, викам му аз…
ГОСПОЖА ЙЕЛВЕРТЪН БАРИ (с млечноопалена бална рокля с дълбоко деколте и ръкавици до лакътя с цвят на слонова кост, наметната с ватирано дамско манто, обрамчено със самурова кожа и керемиденочервена подплата, в косата й гребете с брилянти и плюмаж от разноцветни пера). Полицай, арестувайте го! Именно той ми написа анонимно писмо с несполучливо имитиран наклонен наляво почерк, когато съпругът ми беше на Мънстърската езда в Северен Типъреъри, подписано отдолу с името Джеймс Лъвбърч. Твърдеше, че от мястото си при ангелчетата е видял ненагледните ми кълба, докато аз съм седяла в представителната ложа на Кралския театър на задължителното представление на Щурецът. Силно съм го възпламенила, така ми каза. Направи ми няколко неприлични предложения, с които искаше да ме подтикне към безразсъдно поведение в четири и половина следобед на следващия ден, четвъртък, според обсерваторията в Дънсинк. Предложи да ми изпрати по пощата някакво четиво от мосю Пол дьо Кок, озаглавено Момичето с трите корсета.
ГОСПОЖА БЕЛИНГАМ (с шапка и наметало от тюленова кожа, загърната до носа, излиза от каретата си и хвърля поглед наоколо през монокъл с рогова рамка, имитираща броня на костенурка, който изважда от огромен маншон от кожа на опосум). И на мен също. Да, убедена съм, че това е същата противна персона. Защото именно той затвори вратата на каретата ми пред къщата на сър Торнли Стоукър през един студен ден по време на суграшицата и онова рязко и неочаквано февруарско застудяване през деветдесет и трета, когато дори скарата на отточната тръба и кръглия клапан на бойлера в банята ми замръзнаха. Впоследствие се оказа, че ми е пъхнал и един еделвайс, специално подбран от високите планини, както ми обясни, единствено и само в моя чест. Веднага го занесох на ботаник-експерт и тогава се разбра, че това е цвят от картоф, отглеждан в домашни условия и откраднат от оранжерията на съседно опитно поле.
ГОСПОЖА ЙЕЛВЕРТЪН БАРИ. Не го е срам!
Застрашително настъпва тълпа от раздърпани уличници и гамени.
УЛИЧНИЦИТЕ И ГАМЕНИТЕ (крещят). Дръжте крадеца! Ей го там, Синята брада! Три пъти ура за Айки Мо!
ВТОРИ СТРАЖАР (изважда белезници). Ето закопчалките, дайте го насам!
ГОСПОЖА БЕЛИНГАМ. На мен ми писа с няколко различни почерка писма, пълни с неискрени ласкателства, наричаше ме Венера в кожи1247, изразявайки уж дълбоко съчувствие към премръзналия ми кочияш Балмър, ала веднага след това се разбра, че завижда на ушанката му и на пухкавите му овчи кожи и най-вече на блажената му близост с моята персона, когато застава зад стола ми, облечен в моята ливрея и с моя хералдически девиз и символите на Белингамовия герб, гарниран със самурова кожа и еленска глава на златен фон. Прекомерно възхваляваше моите долни крайници, моите напращели прасци, обути в копринени чорапи, изпънати до крайност, ласкаво превъзнасяше и другите ми безценни съкровища, скрити в скъпи дантели, които, както каза, би могъл да извади на показ като с вълшебна пръчка. Подбуждаше ме, като твърдеше, че мисията му в този живот била да ме подтиква да оскверня брачното си ложе и да извърша прелюбодеяние при първата появила се за това възможност.