ХАЙНС (невъзмутимо). Изобщо не те познавам.
ВТОРИ СТРАЖАР (сочи към ъгъла). Бомбата е ей там.
ПЪРВИ СТРАЖАР. Адска машина с детонатор.
БЛУМ. Не, не. Това е свински джолан. По същото време бях на погребение.
ПЪРВИ СТРАЖАР (изважда стражарската си палка). Лъжец!
Дребният ловджийски зайчар вдига муцуната си от джолана и тогава се вижда сивото, проядено от скорбут лице на Пади Дигнъм. Целият е разложен. Изпуска гнил трупен дъх. Уголемява се до човешки бой и вид. Козината му като на дакел се преобразява в кафява погребална одежда. Зелените му очи са кървясали. Половината от едното му ухо, целият нос и двата палеца са изядени от вампири.
ПАДИ ДИГНЪМ (с глух глас). Вярно е. Беше на моето погребение. Доктор Финукейн обяви, че съм издъхнал, когато по естествено природни причини вдигнах ръце и се оставих на болестта.
Вдига обезобразеното си пепеливо лице и започва да вие печално.
БЛУМ (тържествува). Чухте ли?
ПАДИ ДИГНЪМ. Блум, аз съм духът на Пади Дигнъм. Чуй ме! Чуй! О, чувай!
БЛУМ. Гласът е гласът на Есау.
ВТОРИ СТРАЖАР (прекръства се). Как е възможно?
ПЪРВИ СТРАЖАР. Това го няма в краткия катехизис.
ПАДИ ДИГНЪМ. Чрез метемпсихоза. Призраци.
ГЛАС. Я стига!
ПАДИ ДИГНЪМ (сериозно). Навремето работех при господин Дж Х. Ментън, адвокат, оформяне и заверка на юридически актове, клетвени декларации и писмени показания, номер двайсет и седем, Бачълър Уок. Сега съм умрял поради хипертрофия на сърдечната стена. Тежки думи. Клетата ми женица беше ужасно разстроена. Как я кара сега? Дръж я далеч от бутилката с шери. (Оглежда се.) Лампа. Налага ми се да задоволя една своя животинска нужда. Тази суроватка май не ми понася.
Влиза внушителната фигура на Джон О’Конъл, надзирател, в ръката си държи ключове, вързани с траурен креп. До него се вижда отец Кофи, капелан, с жабешко шкембе и крив врат, облечен с филон и нощно боне, сънено стиска жезъл, обвит с макове.
ОТЕЦ КОФИ (прозява се, после започва да си тананика с дрезгаво грачене). Домине намине. Джейкъбс Вобисквит1252. Амин!
ДЖОН О’КОНЪЛ (тръби тревожно с мегафона си). Дигнъм, Патрик Т., покойник.
ПАДИ ДИГНЪМ (с наострениуиш, премигва). Обертонове. (Сгърчва се, пльосва се и долепя ухо до земята.) Гласът на моя господар!
ДЖОН О’КОНЪЛ. Буквен номер на погребалното дело: П. И. Осемдесет и пет хиляди. Алея седемнайсета. Къщата на Кийс. Парцел сто и първи.
Пади Дигнъм слуша с видимо усилие, премисля нещо, опашката му е щръкнала като пръчка, ушите му — наострени.
ПАДИ ДИГНЪМ. Молете се за упокой на душата му.
Като червей се шмугва в шахта за кюмюр, кафявата му погребална одежда се влачи по земята като шлейф от тежки вериги и дрънчи по камъните на калдъръма. След него едва-едва крета дебел престарял плъх върху крака на гъбна костенурка под сивкава черупка. Чува се как гласът на Дигнъм, отдалеч, реве под земята: Дигнъм мъртъв е дълбоко под земята. Том Рошфорд, с червени гърди на червеношийка, шапка на главата и бричове, изскача иззад своята двуколонна печатарска машина.
ТОМ РОШФОРД (покланя се с ръка на гръдната кост). Рубен Джей. Един гулден, за да го намеря. (Вторачва се в шахтата с решителен взор.) Сега е мой ред. След мен, след мен към Карлоу!
Извива се като дъга във въздуха, скок на сьомга, и изчезва в шахтата. Две ококорени очи върху колоните се блещят като кръгли нули. Всичко изчезва от погледа. Блум продължава да гази напред. Спира пред една осветена къща, заслушва се. Рояци целувки излитат от своите будоари, кръжат край него, пеят, гукат, чуруликат.
ЦЕЛУВКИТЕ (чуруликат). Лео! (Извиват трели.) Пляс-пляс, мляс-мляс, муш-муш за Лео! (Гукат.) Гу-гу-гуууу! Йъми-йъми, жими-жими, жени-жени! (Пеят.) Ела насам, ела голям! С пирует, е пирополд Леополд! (Чуруликат.) Лийолиййй! (Пеят.) О, Лио!