Шумолят, пърхат, перпеликат, накацали по дрехите му — пъстри лекомислени лунички, сребристи пайети.
БЛУМ. Докосването на мъж. Тъжна музика. Църковна музика. Може би е тук.
Зоуи Хигинс, млада проститутка със сапфирена на цвят тясна тънка рокля, закопчана с три бронзови катарамки, с тънка кадифена панделка на шията, кимва, спъва се в стъпалата и го пресреща.
ЗОУИ. Търсиш ли някого? Той е вътре, заедно с приятеля си.
БЛУМ. Това заведението на мадам Мак ли е?
ЗОУИ. Не, тук е номер осемдесет и едно. На мадам Коен. Можеш да продължиш нататък, но ще ти излезе бая соленичко. Ние сме с Маман Шляп-шляп. (Фамилиарно.) Тая вечер и тя е на смяна, работи с ветеринаря, нейния съветник по конни залагания, подшушва й имената на победителите и освен това плаща за обучението на сина й в Оксфорд. Работи извънредно, но днес й излезе късметът. (Подозрително.) Да не би да си му баща, а?
БЛУМ. Не, не съм!
ЗОУИ. Защото и двамата сте в черно. Малко е стеснителен. Ще се погъделичкаме ли тая вечер?
Кожата му настръхва, усеща как пръстите й плъзват по него. Ръката й се пъхва надолу по лявото му бедро.
ЗОУИ. Как са топките?
БЛУМ. В засада. Странно, но тая вечер са отдясно. Тежат, предполагам. Моят шивач Месайъс ми вика, че такива се срещат веднъж на един милион.
ЗОУИ (паникьосано). Нещо твърдо. Трябва да е шанкър!
БЛУМ. Няма начин.
ЗОУИ. Напипвам го.
Ръката й хлътва в левия джоб на панталона му и изважда оттам твърд черен спаружен картоф. Поглежда тъпо картофа, после Блум, зяпа ги с навлажнени устни.
БЛУМ. Талисман. Семейна реликва.
ЗОУИ. За Зоуи ли? За спомен ли? Задето съм била толкова мила, така ли?
Лакомо напъхва картофа в един от джобовете си, след това го хваща подръка и раболепно притиска топлото си тяло в него. Той се усмихва смутено. Бавно, нота по нота, зазвучава ориенталска музика. Той се заглежда в светлокафявия кристал на очите й, изрисувани с туш. Усмивката му омеква.
ЗОУИ. Следващия път ще ме опознаеш.
БЛУМ (отчаяно). Никога не съм любил грациозна газела, но бях сигурен, че…
Газели скачат игриво и пасат по планински склон. Наблизо се виждат и езера. Край бреговете им се издължават черните сенки на кедрови горички. Лъхва ароматно ухание на растителна смола. Всичко трепти в огнени отблясъци. Ориент, сапфирено небе, прорязано от полета на орли. Под него лежи женствеността, гола, бяла, неподвижна, хладна, излежава се лежерно. Едно поточе ромони сред синкавочервени рози. Огромни рози нашепват за алени лозя. Виното на срама, на похотливостта, капки кръв, нашепват нещо непонятно.
ЗОУИ (тананика си монотонно в такт с музиката, устните й на одалиска са чувствено намазани с мехлем от свинска мас и розова вода). Schorach ani wenowach, benoith Hierushaloim1253.
БЛУМ (очарован). Още като те чух как говориш, си помислих, че си от добро семейство.
ЗОУИ. И не си ли чувал, че не е хубаво да се мисли?
Лекичко и закачливо го ухапва по ухото с малките си, пълни със златни пломби зъбки и лъхва в лицето му застоялата, до болка позната миризма на чесън. Розите разтварят клонки и разкриват гробницата със златото на царете и техните изгнили кости.
БЛУМ (отдръпва се назад, като механично гали лявата й гърда й с изпъната от стеснение длан). Дъблинчанка ли си?
ЗОУИ (улавя палав кичур коса и кокетно го завива около пръста си). Не се страхувай, бе! Англичанка съм. Имаш ли цигарка?
БЛУМ (като преди). Почти не пуша, скъпа. По някоя и друга пура от време на време. Това са детински занимания. (Похотливо.) Устата може да се използва за нещо по-добро от цилиндър, пълен с вонливи бурени.
ЗОУИ. Давай! Дръпни му една импровизирана реч по въпроса.
БЛУМ (в работнически комбинезон от рипсено кадифе, черен пуловер и червена, развяваща се връзка и шапка като на парижки апаш). Човечеството е непоправимо. Сър Уолтър Роли донесе от Новия свят и картофа, този бурен, първият поглъща вредителите, вторият е отрова за слуха, зрението, сърцето, ума, волята, разбирателството и всичко останало. Тоест, донесъл е отровата сто години преди друга една личност, чието име забравих, е донесъл храната. Самоубийство. Лъжи. Всички наши навици. Защо? Ами погледнете на какво прилича нашият обществен живот!