ЗОУИ (стои сковано с пръст, закачен на огърлицата си). Честно? До следващия път. (Изхихиква.) Ами ако легна с когото не бива, ами ако после свърша преждевременно с моята? О, виждаш ли, че мога да чета мислите ти.
БЛУМ (с огорчение). Мъж и жена, любов, какво означава всичко това? Шише и запушалка.
ЗОУИ (изведнъж се нацупва). Мразя негодници, които лицемерят. Дай шанс на една нещастна курва.
БЛУМ (с разкаяние). Ужасен съм. Всъщност ти си само едно необходимо зло. Откъде си? От Лондон ли?
ЗОУИ (нагло). От Прасешки Нортан, където свинете свирят на орган. Родена съм в Йоркшър. (Улавя ръката му, която се плъзга към зърната на гърдите й.) Ей, шавлив шопар! Стига залъгалки, давай по същество. Имаш ли пари за един тек? Десет шилинга, а?
БЛУМ (усмихва се, кимва умислено). Ти си моята хурия, искам повече от тек, повече!
ЗОУИ. Повечето струва повече. (Плясва го безцеремонно с меки лапи.) Ще дойдеш ли в музикалния салон да видиш новата ни пианола? Ела, ще ти се съблека.
БЛУМ (почесва се по тила нерешително и със страхотното притеснение на изтормозен от съмнения търговец съзерцава симетричните й разголени полукълба). Ако някой й каже, има зверски да ревнува Зеленоокото чудовище1286. (Със сериозен тон.) Нали знаеш колко е трудно. Какво да ти разправям.
ЗОУИ (поласкана). Далеч от очите, далеч от ядовете. (Потупва го.) Хайде, ела.
БЛУМ. Смеещата се вещица! Ръката, която люлката люлее.
ЗОУИ. Хайде, бебчо!
БЛУМ (в бебешки дрешки и палтенце, с голяма глава, върху черната косица още личат остатъци от околоплодния мехур, вторачва ококорени очи в прилепналата по тялото й рокля и започва да брои бронзовите й закопчалки, като ги докосва една по една с дебелото си бебешко пръстче, влажният му език се лигави и фъфли). Едно, две, тли: тли, ве, дно.
ЗАКОПЧАЛКИТЕ. Обича ме. Не ме обича. Обича ме.
ЗОУИ. Мълчанието означава съгласие. (Хваща ръката му с малките си хищни нокти, притиска показалеца си в дланта му — тайната парола за наставничество — и го подмамва към гибел.) Горещи ръце, студен стомах.
Той се колебае, омаян от аромати, музика и изкушения. Тя го повежда към стъпалата, прикотква го с миризмата, лъхаща от подмишниците й, с покварата на порочно гримираните й очи, с прошумоляващата рокля, в чиито змиевидно извити гънки се спотайва лъвската смрад на всички предишни мъжкари, които са я притежавали.
МЪЖКАРИТЕ (издишват серните зловония на разгонени животни и на изпражнения, мятат се в своята разюзданост, беснеят, вилнеят, ръмжат сподавено и опиянените им глави току се люшкат напред-назад). Оооо, хубаво!
Зоуи и Блум стигат до входа, където са седнали две нейни посестрими. Те го оглеждат любопитно изпод изрисуваните си вежди и се усмихват на припрения му поклон. Той върви някак спънато и се спъва.
ЗОУИ (ръката й за щастие го спасява на мига). Оп-палаа! Никога не падай, като изкачваш стълби1287.
БЛУМ. Праведният пада седем пъти. (На прага се отдръпва встрани.) След вас, мадам. Нали така се прави.
ЗОУИ. Дамите отпред, господата след тях.
И тя прекрачва прага. Той продължава да се колебае. Тя се обръща назад, протяга ръце и го придърпва навътре. Той залита. В антрето, върху закачалка от разклонени еленови рога се виждат мъжко бомбе и мушама. Блум понечва да се съблече, но като ги вижда, се намръщва, после се усмихва умислено. Една врата на площадката закъм изхода се отваря със замах. Мъж с аленочервена риза, сиви панталони и кафяви чорапи отминава с маймунска походка, вижда се голото му теме и вирната коза брадичка, в обятията си стиска пълна догоре стъклена кана за вода, а подире му се поклащат черни двуопашати тиранти и се влачат по петите му. Блум бързо извръща глава от него и се навежда към масата в хола да погледне в лукавите очички на препускащата лисица; после с вдигната душеща муцуна поема след Зоуи към музикалния салон. Абажур от тънка бледоморава хартия приглушава светлината на полилея. Край него кръжи нощна пеперуда, като ту се блъска, ту отново се разхвърчава. Подът е покрит с балатумна мозайка от нефрит и лапис лазули, както и от ромбоиди в цинобър. Върху нея се виждат отпечатъци от всевъзможни стъпки, пета до пета, пета до свод, пръсти до пръсти, кръстосани крака, мъжки танц от тътрещи се ходила без телесни фантоми, всички те в безпорядъчно сборичкване. Стените са покрити с книжни гоблени, с изрисувани върху тях тисови листа и лъчисти полянки. Върху решетката на камината се вижда скара от паунови пера. Линч седи по турски върху килимчето от сплъстена козина пред камината, фуражката му е обърната с козирката назад. Тактува си бавно с палка в ръка. Кити Рикетс, кльощава, бледолика курва в моряшки костюм, с велурени ръкавици, подгънати около китката й така, че да се подава кораловата й гривна, стиснала дамска чантичка с верижка, е кацнала върху масата, на самия й ръб, поклаща крака и се оглежда в позлатеното огледало над камината. Част от дантеления корсет се подава под жакета й. Линч подигравателно посочва двойката при пианото.