(Втурва се към бледоморавия абажур и шумно маха с ръце.). Фуста, фуста, фустанела, фустата жена е смела.
От левия вход на горната площадка с лека танцова стъпка се появява Хенри Флауър и излиза напред към центъра. Загърнат е с черен плащ, а ниско над очите си е нахлупил сомбреро с пера. В едната си ръка държи инкрустиран цимбал със сребърни струни, а в другата — дълга бамбукова лула, лулата на Яков1318, чиято пръстена чашка е изваяна като женска глава. Носи тъмни кадифени, опънати по тялото панталони и лачени обувки със сребърни катарами. Има романтичното лице на Спасителя, с къдрици, които се спускат от двете му страни, тънка брадичка и мустачки. Кльощавите му като мотовилки крака и врабчи ходила са като на тенора Марио, принцът на Кандия. Сяда с целия си набор от рюшове, къдрички и плисета, после навлажнява устни, като бавно, коцкарско-кавалерски прекарва езика си по тях.
ХЕНРИ (с нисък нежен глас, като едва докосва струните на китарата си). Цвете едно цъфти, не прецъфтява.
Вираг гледа свирепо, стиснал зъби, не може да откъсне поглед от лампата. Тъжният Блум се е втренчил в шията на Зоуи. Галантният кавалер Хенри обръща увисналата си двойна гуша към пианото.
СТИВЪН (на себе си). Играй със затворени очи. Имитирай папа. И желаеше да се насити с рожковите, от които ядяха свинете. Твърде много. Ще стана да ида при1319. Май това е то. Стив, твоите пътища са опасни. Трябва да отидеш при стария Дийзи или да му телеграфираш. Нашата среща тази сутрин остави върху мен силно впечатление. Въпреки различието във възрастта. Непременно ще му пиша подробно утре. Между другото, май нещо съм пиян. (И отново удря клавишите.) Звънва миньорен акорд. Да. Но не надълго.
Алмидано Артифони държи навита на свитък музикална партитура, вирнал рунтав мустак.
АРТИФОНИ. Ci rifletta. Lei rovina tutto1320.
ФЛОРИ. Изпей ни нещо. Старата песен за любовта.
СТИВЪН. Нямам глас. Аз съм напълно изграден творец. Линч, показах ли ти ти писмото за лютнята?
ФЛОРИ (подсмихва се). Птичката, която може да пее, но не иска.
Сиамските близнаци Филип Пиян и Филип Трезвен, облечени като двама оксфордски преподаватели с косачки за трева, се появяват в амбразурата на прозореца. Лицата и на двамата са като маска на Матю Арнолд.
ФИЛИП ТРЕЗВЕН. Послушай един глупак. Всичко не е наред. Довърши го с изтъпения си молив, като един истински добър млад глупак. Взе три лири и дванайсет пенса, две банкноти, един суверен, две крони, ех, ако младостта можеше и да знае. Кръчмата на Муни, Муни в града, Муни на море, после кръчмата на Мойра и на Ларчет, продължи в болницата на улица Холс, при Бърк. Е, какво ще кажеш? Да знаеш, не те изпускам от очи.
ФИЛИП ПИЯН (раздразнено). Стига си важничил. Върви по дяволите! Платил съм си за всичко. Само да открия как става тая работа с октавите. Удвояване на личността. Кой беше онзи, дето ми каза името си? (Косачката му започва да бръмчи.) Аха, да. Zoe mou sas agapo1321. Имам усещането, че и друг път съм бил тук. Кога ли, може би с Аткинсън1322, къде ли съм сложил визитката му? Мак не знам кой си. Или без мак. Той ми разказа, чакай, за Суинбърн ли беше или не, вече не помня.
ФЛОРИ. Какво стана с песента?
СТИВЪН. Духът е бодър, а плътта — немощна.
ФЛОРИ. От Мейнут1323 ли си? Приличаш ми много на един, когото познавах.
СТИВЪН. От Мейнут не съм от, а аут. (На себе си.) Много умно от моя страна.
ФИЛИП ПИЯН И ФИЛИП ТРЕЗВЕН (косачките и на двамата вдигат ужасен шум и се тресат в бърз старинен танц с тревата). Много умно, много шумно. Аут завинаги. Завинаги. Помеждудругото къде е книгата, нещото, бастунът? А да, ето ги, налице са. Многоумно, многошумно — аут! Поддържай формата. Прави като нас.
1323
Кралският колеж „Сейнт Патрик“, основан през 1795 г., където са били обучавани бъдещите свещеници на римокатолическата църква, се намирал в град Мейнут, недалеч от Дъблин.