ВЕТРИЛОТО (усилва тепмото на размаха, после го успокоява). Женен, доколкото виждам.
БЛУМ. Да… Отчасти, всъщност изгубих се…
ВЕТРИЛОТО (разтваря се наполовина, после бързо се сгъва). Тук госпожата господства. Управление на фустите.
БЛУМ (гледа надолу с глуповата усмивка). Така изглежда.
ВЕТРИЛОТО (Сгъва се, застава неподвижно до едната обица). Забрави ли ме?
БЛУМ. Да. Не.
ВЕТРИЛОТО (сгънато, в ръка на кръста). Аз ли съм онази, за която мечтаеше преди? И беше ли тя той, които ти ние опознахме оттогава? Аз съм всички тях и досега сме си все едни и същи.
Бела се приближава, като леко си тактува с ветрилото.
БЛУМ (премигва уплашено). Властна жена. В очите ми е прочела онази мечта, която всички жени лелеят.
ВЕТРИЛОТО (почуква). Срещали сме се и преди. Ти ми принадлежиш. Това е твоята съдба.
БЛУМ (сплашено). Пищна жена. Ето, за твоята власт копнея. Чувствам се изтощен и изоставен, вече не съм млад. Ей ме на, стоя, така да се каже, с неизпратено писмо, подлепено с допълнителна марка, пред последната пощенска кутия на живота. Изведнъж вратата и прозорецът се отварят под прав ъгъл от силното течение на вихър от трийсет и два фута в секунда според закона за падащите тела. В същия миг почувствах как ме присви ишиасът в левия седалищен мускул. По наследство ми е. От него клетичкият ми папа, вдовецът, се беше превърнал в истински барометър. Вярваше в животинската топлина. Беше подплатил зимната си жилетка с козината на една тигрова котка. Вече към края си, като се подсети за цар Давид и сунамитката1345, взе в леглото си Атос1346, който му остана верен и след смъртта. Кучешката плюнка1347, която по всяка вероятност той… (Премигва.) Оооо!
РИЧИ ГУЛДИНГ (отминава вратата с натежала торба). Да се подиграваш е заразително. Най-добрата цена в Дъб. Достойни за бъбреците и черния дроб на принц.
ВЕТРИЛОТО (почуква). Всичко свършва. Бъди мой. Сега.
БЛУМ (нерешително). Всичко сега? Не биваше да се разделям с моя талисман1348. Дъжд, разголване по росопад на крайбрежните скали, едно малко неблагоразумно прегрешение, единствено през целия ми живот. Всяко явление си има своята естествена причина.
ВЕТРИЛОТО (бавно посочва надолу). Разрешавам ти.
БЛУМ (поглежда надолу и вижда развързаната й обувка). Гледат ни.
ВЕТРИЛОТО (посочва надолу рязко и заповеднически). Трябва.
БЛУМ (с охота, с неохота). Умея да правя истински черен възел. Научих се, когато чиракувах и работех за пощенския отдел на Келет. Ръката ми е тренирана. Всеки възел говори много за човека. С ваше разрешение. На ваше разположение. Днес за втори път ще коленича. О!
Бела лекичко издърпва нагоре роклята си, уравновесява позата си, и върху крайчеца на стола полага дебелото си, затворено във висока обувка копито и закръгления си, обут в копринен чорап глезен. Блум стои като истукан, състарен, навежда се над копитото и с нежни тънки пръсти първо издърпва, а после стяга връзките й.
БЛУМ (мънка с любящ тон). Да слагам обувки на краката на онези жени, които идваха да ги пробват в магазина Манфийлдс, беше моята най-свидна младежка мечта, малките радости на закопчаването с кукички, на кръстосването на връзките на онези високи чак до коляното елегантни ботуши от шевро с атлазена подплата, така невероятно миниатюрни, които носят дамите от Клайд Роуд. Посещавах всеки Божи ден дори восъчния модел Раймонда, за да се възхищавам на тънките й като паяжина чорапи, каквито се носеха в Париж, и подобния й на равен палец на крака.
КОПИТОТО. Подуши затоплената ми ярешка кожа. Почувствай кралската ми тежест.
БЛУМ (кръстосва връзките). Така стегнато ли е?
КОПИТОТО. Ако оплетеш конците, Ханди Анди, знай, че от воле ще ти бия шута.
БЛУМ. Трябва много да внимавам да не пъхна края на връзката в друга дупчица, както направих през нощта на танците в базара. Това носи лош късмет. Все едно се напъхваш в злите кътчета на нейната… личността, която споменахте. Онази нощ тя срещна… Ето, сегичка. Готово!
Затяга възела. Бела сваля крака си на пода. Блум вдига глава. Нейното тежко лице, нейният поглед го поразяват право в средата на челото. Очите му помътняват, потъмняват, провисват им торбички, носът му се удебелява.
1348
Тук е може би е най-директната отпратка към „Одисей“ на Омир, тъй като под талисман очевидно се разбира чудотворното биле „моли“ (Моли), което предпазва Одисей да не се превърне в свиня като своите другари. Виж бел.1, гл.15.