Протегнатата му ръка взе от закачалката шапката, която стоеше точно над тежкия му балтон с монограм и мушамената пелерина — изгубени вещи, втора употреба200. Марки: картинки с лепливи гърбове. Сигурно доста офицери са били в играта. И как не. Потъмнелият от пот фирмен надпис в дъното на шапката му твърдеше скромно: екстра качество от Пласто, бре! Надникна бързешком под кожената лента. Бял къс хартия. Стои си. В пълна безопасност.
На прага опипа джобовете за ключовете си. Няма ги. Останали са в другите панталони. Да не забравя да ги взема оттам. Картофът201, той поне е тук. Гардеробът много скърца. Да не я безпокоя. По това време се излежава, още е сънена. Задържа вратата след себе си много внимателно, още малко, докато опре в дървения праг, стар и изтъркан. Май се затвори. Добре, ще изтрае, докато се върна.
Премина на слънчевата страна, избягвайки несигурния люк на мазето от номер седемдесет и пет. Слънцето пълзеше към камбанарията на Сейнт Джордж. Май се очертава топъл ден. В тези черни дрехи — още по-топъл. Черното е проводник на топлинните лъчи, или ги отразяваше (или май ги пречупваше?). Но нямаше как да изляза със светлия костюм. Да не отивам на пикник, я. Клепките му примижаваха блажено, докато вървеше, обвит в топла нега. Фургонът на Боуланд разнася в тави насъщния ни хляб, но тя предпочита баятите вчерашни франзели със затоплена хрускава коричка. Усещането, че си млад. Някъде из Изтока; ранно утро; поемаш призори, все пред слънцето крачиш, изпреварваш го, деня му открадваш. И ако така я караш, формално погледнато, няма и с ден да остарееш. Крачиш по пясъка, странни земи, приближаваш градска порта, отпред стърчи стража, издигнал се от редник, големите мустаци на стария Туийди, облегнат на дълго копие. Шляя се по улици, заслонени със сенници. Край мен затюрбанени глави. Тъмните пещери на килимарски магазини, едър мъжага, Страшният турчин, седи по турски, пуши наргиле. Улични търговци се провикват, крещят. Подправена с копър вода за пиене, шербет. Цял ден нагоре-надолу. Навъртат се наоколо джебчии. И какво от това, и те са хора. Продължавам по пътя на залеза. Сенки на джамии върху стройни колони: свещеник със свитък с ръка. Дърветата трепетликат, донасят вечерния бриз. Продължавам. Златист заник. Майка стои и гледа от прага на къщата си. Извиква на децата да се прибират, на нейния си сумрачен език. Висок дувар: зад него струни ридаят. Нощ, небе, луна, виолетово — също като новите жартиери на Моли. Струни. Чуй. Момиче свири на един от онези инструменти, как им викаха: цимбали. Отминавам.
В действителност едва ли така изглеждат нещата. Всичко е от книгите: по следите на слънцето. Слънце с много лъчи върху титулната страница. Той се усмихна, доволен от себе си. Какво беше казал Артър Грифит202 за заставката над редакционните материали във Фриман: слънцето на самоуправлението изгрява на северозапад от уличката зад Ирландската банка. Задържа самодоволната си усмивка. Хитро: слънцето на самоуправлението изгрява от северозапад.
Стигна до магазина на Лари О’Рорк. Откъм решетката на избата му струеше слаба миризма на черна бира. А откъм отворената врата на бара полъхваше на джинджифил, чай и бисквити. Иначе харно местенце: в края на градската гмеж. Например М’Олис, дето е по-надолу, никакво го няма като място. Разбира се, ако пуснат трамвая по Северния обиколен път от пазара за добитък до пристанището, тогава продажбите и там ще скочат до небето.
Плешива глава върху транспаранта. Хитро старче. Няма к’во толкоз да го агитираш за реклама. Знае си бизнеса, изтънко го владее. Ето го, естествено, това е храбрецът Лари, облегнал се на сандъка за захар, стои по риза и гледа строго запрестилчения чирак, дето е хванал да мие пода с парцал и кофа. Саймън Дедалус го пронизва със смръщения си поглед. Знаеш ли какво ще ти кажа аз на тебе? Какво то, господин О’Рорк? Знаеш ли какво? Руснаците не могат да им се опрат, японците ще ги схрускат като едното нищо203.
200
Навремето железниците периодично са организирали разпродажби на непотърсените предмети от своите бюра „Изгубени вещи“.
201
Често са го носели като талисман. Картофът е еврейски символ на продължаващия живот и основно ядене след погребение; освен това е и основна храна на ирландския селянин.