БЛУМ (мънка). В очакване на вашите по-нататъшни заповеди, ние оставаме, господа…
БЕЛО (гледа с немигащия поглед на василиск и проговаря с баритонов глас). Куче на безчестието!1349
БЛУМ (пламенно). Императрице!
БЕЛО (тежките му бузи са увиснали като пържоли). Ти поклонник на шавливи задници!
БЛУМ (жаловито). Ваша Тлъстост!
БЕЛО. Лайнояд!
БЛУМ (с полуизпънати сухожилия). Ваше Плътовластие!
БЕЛО. Долу! (Той я потупва по рамото с ветрилото си). Извий ходилата си навън! Плъзни леко левия си крак една крачка назад. Ще паднеш. Ето, падна. На четири крака! Долу!
БЛУМ (с вдигнати нагоре очи, пълни с възхита, притваря ги). Трюфели!
С пронизителен епилептичен вик тя пада на четири крака, грухти, души, рие в краката му, после се просва, прави се на умряла, със здраво стиснати очи и потрепващи ресници, изпъва се на земята в позата на най-възхитителен майстор зидар1350.
БЕЛО (с ниско подстригана коса, увиснала червендалеста гуша, дебели кръгове около обръснатата уста, с високи кожени гетри до над коляното като на планинар, зелена куртка със сребърни копчета, спортна поличка и тиролска шапка с перо от шотландска яребица, ръцете му пъхнати дълбоко в джобовете на бричовете, забива тока на обувката си в шията й, натиска го и върти на място, сякаш стрива нещо). Почувствай цялата ми тежест. Поклони се, робе, пред трона на токовете на твоя славен деспот, така блестящи в гордата си вертикална въздигнатост.
БЛУМ (очарован, блее). Обещавам да съм винаги покорна.
БЕЛО (изсмива се гръмогласно). Виж я ти! Нямаш представа какво те чака. Аз съм татаринът, който решава нещастната ти съдбица, и знай, ще те пречупя! Хващам се на бас, че ще избия от главата ти всички сатанинства, стара кучко, а ако не успея, всички имат от мен по един коктейл Кентъки. Хайде, ако ти стиска, опитай да ме подразниш. Ако тръпнеш от удоволствие в очакване на ритнишкото си разгонване, ще трябва да го получиш в гимнастическо трико.
Блум се скрива под канапето и плахо наднича през ресните на кувертюрата.
ЗОУИ (разперва полата си да я скрие). Няма я тук.
БЛУМ (затваря очи). Няма я тук.
ФЛОРИ (прикрива я с роклята си). Ама тя без да иска, господин Бело. Обещава да бъде послушна, сър.
КИТИ. Не бъдете прекалено строг с нея, господин Бело. Нали няма, мадамсър?
БЕЛО (придумва я с ласкав тон). Ела, патенце мило. Само да си поговорим, скъпа, нека се сдобрим. Един разговор на четири очи и на две сърца, сладурче. (Блум подава свенливо глава.) Ето, това се казва добро момиче. (Бело я хваща за косата с все сила и я издърпва навън.) Правя го за твое добро, затова ще си избера едно меко безопасно местенце. Какво ще кажеш за нежния ти задник? Така мек, така гладък, гълъбче. Стягай го, готви се!
БЛУМ (припада). Не ми скъсвай…
БЕЛО (свирепо). Донесете халката за нос, клещите, пръчката за бой по петите, ченгела за окачване и камшика, с който ще те накарам да затанцуваш по моята свирка като едновремешен нубийски роб. Този път ми падна. Ще те накарам да ме помниш до края на естествения си свършек. (С изпъкнали вени на челото и сгърчено лице.) Всяка сутрин след обилната закуска с тлъст бекон от Мастърсън и бутилка портер от Гинес ще възсядам гърбината ти, ще се друсам върху нея като на отоманка. (Оригва се.) Ще си смуча дебелата пура от Фондовата борса, докато изчитам Гостилничарска газета. После по всяка вероятност ще те заколя, ще те провеся в конюшнята и от време на време ще си резвам по едно дълго парче, ще го хвърлям в тигана, докато се препържи с коричка, ще го варя и печа, докато стане хрускаво и хрупкаво, ще го готвя с ориз и лимон или със сос от стафиди. Ще те боли.
Извива ръката й. Блум изпищява и се прекатурва по гръб.
БЛУМ. Сестра, не бъди жестока! Недей!
БЕЛО (продължава да извива). Дай другата!
БЛУМ (пищи). О, адски боли, не издържам! Всяка фибра от тялото ми, ще полудея!
БЕЛО (крещи). Това е хубаво, има да помниш генералското дело на подскачащия ми задник! Това, което току-що чух, е най-добрата новина от последните шест седмици. Не ме карай да чакам, по дяволите! (Удря я през лицето.)
1349
Оттук нататък съдържателката на публичния дом се превръща в мъж, а Блум — първо в свиня (застава на четири крака), защото се е разделил със своята моли-Моли, тоест картофа, а после и в жена.
В тази част на главата се срещат много абзаци, които представляват директни отпратки към романа „Венера в кожи“ от Леополд фон Захер-Мазох. Виж бел.34, гл.15.
1350
Част от масонската церемония по произвеждане на някой от членовете на ложата в „майстор“, се състои в това, че кандидатът ляга на земята в знак на пълно смирение.