БЛУМ (свежда пламнало лице встрани към подмишницата си, усмихва се превзето и пъхва палец в устата си). О, сега разбирам за какво намекваш.
БЕЛО. Всъщност за какво друго става импотентната ти плът? (Навежда се, наднича и с помощта на ветрилото си грубо смушква лоените околобъбречни гънки в бутовете на Блум.) Горе! Щръквай! Безопашата котка такава! Какво е това тук? Къде е изчезнал къдравият чучур на чайника ти, хлътнал е навътре като пъп. Къде ти е птичето, питам? Изчуруликай, птиче, обади се къде си. Омекнал е като на шестгодишно хлапе, дето се крие зад каруцата да пишка. Купи си кофа или продавай помпата. (На висок глас.) Изобщо, бива ли те за мъжката работа?
БЛУМ. На улица Екълс…
БЕЛО (язвително). За нищо на света не бих си позволил да те наскърбявам, но в къщата ти властва як и здрав мъжага. Масите са вече преобърнати, приятелче! Онзи е мъж и половина, сваляч и отгоре. Няма що, добре се справяш, нефелнико, а колко хубаво щеше да бъде, ако цялата ти тояжка бе покрита с възли, бучки и брадавици. Но той вече си изгърмя патроните, казвам ти! Ходило до ходило, коляно до коляно, пъп до пъп, гърди до гръд! Не може да се каже, че е евнух. Кичур червени косми стърчи и наднича от задника му, като прещипов шубрак. Изчакай девет месеца, момчето ми, и ще видиш! Дявол да го вземе, та то вече рита и кашля нагоре-надолу из вътрешностите й! Това те вбесява, нали? Бърка ти в джигера, а? (Изплюва се презрително.) Плювалник!
БЛУМ. С мен се отнесоха несправедливо, аз… уведомих полицията. Сто лири. Не бива да се знае. Аз…
БЕЛО. Ще стане, ама ако ти става, мекотело. Искам да хвърляш, да струиш, да шуртиш, а не да ми църцориш.
БЛУМ. Ще се побъркам! Мол! Забравих! Прости ми! Мол!… Ние… все още…
БЕЛО (безмилостно). Не, Леополд Блум, всичко се промени в името на женската воля, откакто ти заспа в хоризонтално положение в Спящата долина и нощта ти продължи цели двайсет години1358. Върни се и сам ще видиш.
Старата Спяща долина се провиква над голи хълмове и бърда.
СПЯЩАТА ДОЛИНА. Рип Ван Уинкъл! Рип Ван Уинкъл!
БЛУМ (със съдрани мокасини, ръждясала ловджийска пушка, ходи опипом и на пръсти, изпитото му брадато лице с хлътнали очи наднича през ромбовидно прозорче; извиква). Виждам я! Това е тя! Първата нощ при Мат Дилън! Но тази рокля в зелено! Боядисала си е косата в златисторусо, а той…
БЕЛО (смее се подигравателно). Това е дъщеря ти, бухал такъв, със студента от Мълинджър.
Мили Блум с руса коса, облечена в зелено, със сандали, шалът й се вее на морския бриз, омайва му главата, откъсва се от обятията на любимия си, провиква се, гледа с широко отворени от учудване очи.
МИЛИ. Моят! Това е татко! Но! О, татенце, колко си остарял!
БЕЛО. Ето, виждаш ли, променил си се. Нашето това-онова, нашето бюро, зад което никога не сме сядали да пишем, креслото на леля Хегърти, класическите издания на старите майстори. Там сега мъжът и неговите приятели живеят в охолство и разкош. Роговиче гнездо! Защо не? Кажи, колко жени си имал? Дето ги преследваше по тъмните улици, тътреше се подире им дюстабанлийски, възбуждаше ги със сподавеното си грухтене. Нали така, мъжка проститутко! Безупречни съпруги, натоварени с покупки за вкъщи. Обърни се, съкровище. Щом той го прави, защо не и ти, миличка. С какъвто аршин мериш, с такъв ще ти го мерят. О!
БЛУМ. Те… аз…
БЕЛО (скастря го). Отпечатъците от техните ходила ще дамгосат брюкселския килим, който купи при разпродажбата в Рен. В лудориите си с Мол кобилката, докато търсят да намерят пичата въшка на пича в нейните гащи, ще обезобразят малката статуя, която въпреки дъжда донесе вкъщи, защото си беше произведение на изкуството заради самото изкуство. Ще осквернят тайните на най-долното ти чекмедже. Ще видиш страници от наръчника си по астрономия, откъснати, за да си навиват от тях хартийки за палене на лули. Ще оплескат месинговата решетка пред камината, която купи за десет шилинга от Хамптън Лийдъм.
БЛУМ. И шест пенса. Мръсни мошеници. Пусни ме да си вървя. После ще се върна. Ще ти докажа, че…
ГЛАС. Закълни се!
Блум свива юмруци, пълзи напред с кама между зъбите.
БЕЛО. Как възнамеряваш да се върнеш? Като плащащ си пансионер или държанец? Вече е късно. Нали опита второто най-добро легло, сега нека и други се потъркалят в него. Твоята епитафия е вече написана. С теб е свършено, не го забравяй, старче.
1358
Тук Джойс пак смесва двата разказа на Уошингтън Ървинг „Спящата долина“ и „Рип Ван Уинкъл“.