БЛУМ. Искам справедливост! Цяла Ирландия срещу един! Няма ли кой?…
Засмуква палеца си.
БЕЛО. Умри и бъди проклет, ако ти е останало поне малко благоприличие и съвест. Мога да ти дам от едно старо чудодействащо вино, с помощта на което да отскочиш до ада и да се върнеш обратно1359. Само еж подпиши завещанието си и ни остави каквито пари имаш. Ако нямаш никакви, тогава се погрижи да ги намериш отнякъде, да ги откраднеш или задигнеш, глупако! Ние ще те заровим в гъсталака на оградата от храста, където ще лежиш мъртъв и мръсен заедно със старата Курешка Коен, с доведената ми племенничка, за която се ожених, с онзи гаден, стар, вмирисан на подагра прокуратор и содомит със схванатия врат, както и с моите други десет или единайсет съпрузи, полово извратени лекета, на които вече не им помня имената, и там ще се блъскате до задушаване в единствената ни помийна яма. (Избухва в силен хриплив смях, дави се от собствените си храчки.) Обещавам редовно да те торим, господин Цветанка! (Изчуруликва с насмешка.) Бай-бай, Полди! Бай-бай, татенце!
БЛУМ (хваща се за глава). Волята ми! Паметта ми!1360 Грешил съм. Страдал…
Плаче без сълзи.
БЕЛО (присмива му се). Поплачи си, бебчо! С крокодилски сълзи.
Блум, съсипан, плътно забулен за жертвоприношението, хълца и ридае с ниско наведена глава. Чува се подрънкването на звънец, оповестяващ отлитаща нейде душа. Загърнатите с черни шалове фигури на обрязаните, потънали в дълбока скръб, стоят до Стената на плача. М. Шуломовиц, Джоузеф Голдуотър, Моузис Херцог, Харис Розенберг, М. Мойзел, Дж. Цитрон, Мини Уочман, О. Мастиански, преподобният Леополд Абрамовиц, Четец. Поклащат ритмично ръце и вият, та въздух не им достига, оплакват вероотстъпника Блум.
ОБРЯЗАНИТЕ (припяват с дълбоки гърлени гласове, хвърлят отгоре му плодовете на Мъртво море, но не и цветя). Шема Израил Адонай Елохим Адонай Ехад1361.
ГЛАСОВЕТЕ (въздишат). Отиде си, спомина се. О, да. Да, така е. Кой Блум? Никога не съм го чувал. Така ли? Странен чешит беше. Ето я там и вдовицата. Къде? А, да.
От кладата, където според обичая вдовицата се изгаря заедно с трупа на съпруга си, се издигат пламъци с мирис на смола. За миг гъстият облак тамянен дим скрива всичко, после се разсейва. От собствената си дъбова рамка излиза нимфа с разпуснати коси, оскъдно загърната в кафеникавите цветове на чайна запарка, спуска се надолу от пещерата си, минава под сплетените клони на тисовите дървета и застава над Блум.
ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (листата им шептят). Сестро. Нашата сестрица. Штт.
НИМФАТА (тихо). Един простосмъртен! (По-мило.) Не, не бива да плачете.
БЛУМ (влачи се по земята като пихтия, пропълзява под клоните, нашарен от ивици слънчева светлина, обажда се с подобаващо достойнство). Тази поза. Имах усещането, че именно това се очаква от мен. Това е то силата на навика.
НИМФАТА. Ей, простосмъртний. Ти ме откри, когато бях попаднала в непристойната компания на танцьорки на канкан, улични търговци, борци и боксьори, популярни сред народа генерали, разголени безсмъртни мимове и модни танцьори на шими-шими, Ла Аурора и Карини1362, музикални скечове, хитът на века. Стоях затворена между страниците на евтина розова хартия, която миришеше на нефт. Отвсякъде бях заобиколена от изтърканите цинизми на клубни контета, от историйки, предназначени да шокират незрялата младеж, от реклами за прозиращи материи, комарджийски зарове и подплънки за бюст, за патентовани стоки и за това какъв е смисълът да се носи бандаж при херния, препоръчван от господин с херния. Както и полезни съвети за съпрузи.
БЛУМ (вдига глава, наднича като костенурка от корубата си, после я полага в скута й). Срещали сме се и преди. На една друга звезда.
НИМФАТА (натъжено). Гумени изделия. Никога не се късат. Предпочитани от аристократичната клиентела. Корсети за мъже. Лекувам припадъци и невърнати в срок пари. Даваме препоръки за чудния лек на професор Уолдман за увеличаване обема на гръдния кош. Само за три седмици, ни пише госпожа Гюс Ръблин, моят бюст се увеличи с четири инча, и прилага снимка като доказателство.
1359
Още една директна препратка към Омировия „Одисей“, когато Кирка изпраща героя Одисей в царството на сенките, за да попита душата на таванския старец Тирезий, „слепия кобник“, дали и как ще стигне в Итака.
1360
Знае се, че мазохистите често страдат от загуба на воля и памет. Психолозите смятат, че това е в резултат на тяхната „болест“.