БЛУМ. Ти за Фотообрази ли ми говориш?
НИМФАТА. Точно така. Ти ме спечели като награда, сложи ме във варакосана дъбова рамка и ме закачи над брачното си ложе. Една лятна нощ скришом ме целуна на четири места. И с дълъг молив доукраси очите ми, гърдите ми и срамното ми място.
БЛУМ (смирено целува дългата й коса). Твоите класически форми, ти, красива безсмъртна богиньо. Само да те гледам, ми стигаше, да ти се възхищавам, ти си нещо наистина прелестно, пред което можех единствено да се моля.
НИМФАТА. В черните нощи чувах твоите сладкодумия.
БЛУМ (задъхано). Да, да. Искаш да кажеш, че аз… Сънят разкрива най-лошите страни у всекиго, с изключение може би на децата. Знам, че тогава паднах от леглото или пък бях избутан. Разправят, че стоманеното вино1363 помага при хъркане. Други пък предпочитат онова английско изобретение, за което преди няколко дни получих цял памфлет, погрешно адресиран до мен. Там се твърди, че изобретението осигурява безшумно и безвредно освобождаване на емисиите по време на сън. (Въздиша.) Винаги така се получава. О, слабост, твойто име е женитба.
НИМФАТА (запушила е уши с пръсти). А думите. Те изобщо не съществуват в моя речник.
БЛУМ. Ама ти разбираше ли ги?
ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА. Шттт.
НИМФАТА (скрива лицето в шепи). Какво ли не съм виждала в тази твоя стая? Какви само неща трябваше да изтърпят очите ми.
БЛУМ (с извинителен тон). Знам. Оцапано долно бельо, внимателно обърнато наопаки. Таблите на кревата се клатушкат свободно и дрънчат. Но какво да се прави, дошли са по море чак от Гибралтар, отдалеч и отдавна.
НИМФАТА (скланя глава). По-лошо! Още по-лошо!
БЛУМ (умислено и предпазливо). Онзи антикварен комод. Не беше за нейните килограми. Преди нямаше и седемдесет кила. Ама като отби детето, тогава наддаде с цели пет килограма. Беше само една пукнатина, трябваше ми лепило. Е? И онова абсурдно едноухо гърне с гръцки орнаменти.
Чува се звънливият звук от водопад.
ВОДОПАДЪТ.
ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (преплитат клони). Чуй. Шепот. Тя е права, нашата сестрица. Заедно израснахме край водопада Пулафука. Дарявахме със сянка ленивите летни дни.
ДЖОН УАЙЗ НОЛАН (на заден план, с националната ирландска униформа на лесничеите, сваля шапката си с перо). Бог да ви поживи! И дано даде да пребъдете, дървеса ирландски, та сянка да хвърляте в ленивите летни дни!
ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (прошумоляват). Кой дойде на екскурзия от гимназията при водопада Пулафука? Кой се отдели от съучениците се, които събираха жълъди, за да потърси нашата сянка?
БЛУМ (с кокоши гърди, тесни рамене, навлечен в невзрачен младежки костюм на сиво-черно каре, който очевидно му е отеснял, бели гуменки за тенис, чорапи с кант и червена ученическа барета със значка). Тогава бях юноша, още непораснало момче. Съвсем малко ми трябваше, подрусването на талига, смесицата от миризми, идващи откъм момичешката съблекалня или тоалетна, навалицата по стъпалата на Кралския театър, защото тълпата обича тъпканицата, стадни инстинкти, както и мрачното застинало ухание на секс в театъра, което бързо развихря порочните помисли. Възбуждах се дори от ценоразпис за женско бельо. А и от самата топлина. Същото лято имаше много слънчеви изригвания. От самия край на училището. От къркан кекс1365. Блажени дни.
Блажени дни, момчета от гимназията в бели и сини футболни фланели и шорти, младите господа Доналд Търнбул, Ейбрахам Чатъртън, Оуен Голдбърг, Джак Мередит и Пърси Апджон са застанали на една полянка сред дърветата и се провикват към младия господин Леополд Блум.
БЛАЖЕНИТЕ ДНИ. Чудесно. Пак дойде нашето време. Ура! (Викат ура.)
БЛУМ (дангалак с топли ръкавици, увит с маминия шал, още зашеметен от хвърлените по него снежни топки, се мъчи да се изправи на крака). Ето пак! Чувствам се на шестнайсет! Колко весело! Дай да натискаме звънците по улица Монтагю. (Ентусиазиран, но вече по-вяло.) Ура за гимназиалното училище!
ЕХОТО. Мъчилище!
ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (прошумоляват). Права е нашата сестрица. По-тихо. (Из цялата гора прошумолява шепот от целувки. Лицата на дриади и други горски нимфи се показват иззад дънери и листа, надничат и отведнъж се разтварят в цвят.) Кой смущава спокойната ни сянка?
1363
Вино, или по-често шери, в което се оставят да престоят стоманени стружки. Смятало се за лекарство.
1364
Името на красив водопад по горното течение на р. Лифи, кръстен на името на пакостливия келтски дух Фука, съответстващ на английския Пък.