НИМФАТА (гледа с престорена свенливост през разперените пръсти на ръцете си). Ей го там! Мярка се без срам!
ТИСОВИТЕ ДЪРВЕТА (свеждат клони да погледнат надолу). Да, сестрице. Върху нашата девствена морава.
ВОДОПАДЪТ.
НИМФАТА. (С широко разперени пръсти) О! Срам и позор!
БЛУМ. Бях преждевременно развит. Млад. И аз като фавните. Принесох се в жертва на бога на гората. На пролетните цветя. Беше тогава, когато всички се уединяваха по двойки. Капилярното привличане е пригодно явление. Лоти Кларк, онази със сламенорусата коса, веднъж, през леко открехнатите завеси на прозореца й я зърнах с помощта на оперния бинокъл на клетия папа да си прави вечерния тоалет. Похотливката обичаше да дъвче треви. Търкаляше се надолу по хълма при моста Риалто, за да ме прелъсти с необуздания си животински нрав. После се покатери на едно разчепатено дърво и аз… И светец не би могъл да й устои. Дяволът лък, това и чакаше — обсеби ме. Освен това, кой пък толкова ни е видял?
Новороденото, още шуто теленце Боб пъхва преживящата си муцуна с влажни ноздри през листака.
НОВОРОДЕНИЯТ БОБ. Аз. Аз видях.
БЛУМ. Нищо лошо не съм сторил, само задоволих една своя нужда. (С патос.) Като тръгнах по момичета, никоя не ме щеше. Бил съм много грозен. Не искаха да си играят…
Високо на самия хълм Бен Хаут една коза си пробива път през рододендроните, върви с издути вимета, вирната опашка и пуска след себе си барабонки.
КОЗАТА (блее). Мегегагегее! Нананани!
БЛУМ (гологлав, с пламнало лице, целият покрит с бодливи семенни кутийки от магарешки бодли и прещип, които се носят из въздуха). Бяхме вече сгодени. Обстоятелствата променят човека. (Гледа втренчено надолу към водата.) Трийсет и два фута презглава в секунда. Печатарски кошмар. Шемет, завива му се свят. Пророк Илия. И падна от скалата. Тъжният край на правителствения печатар.
В сребристосмълчания летен зной чучелото на Блум, увито в шаловете на мама, се търкаля неудържимо и пада от отвесната скалата на носа Лъвова могила в очакващите го обятия на моравите морски води.
МАМИНОТОЧУЧЕЛО. Буууфштцоф!
Някъде навътре в залива между двата фара Бейли и Киш, Крал Ерин плава гордо и от комина си изпраща към сушата голямо разперено перо от въглищен пушек.
СЪВЕТНИКЪТ НАНЕТИ (сам-самичък на палубата, с яке от алпака, с жълто като на граблива птица лице, пъхнал е едната си ръка в жилетката и декламира). Когато моето отечество заеме своето място сред нациите на света, тогава и само тогава, нека моята епитафия бъде написана. Свър…
БЛУМ. Ших. Пфу.
НИМФАТА (надменно). Ние, безсмъртните, както днес сам успя да се увериш, нямаме такова място, нито косми по него1366. Ние сме студени като камък и съвършено чисти. Храним се с електрическа светлина. (И тя извива тялото си в сладострастни чупки, после пъхва показалец в устата си.) Говори ми. Мога да чувам и гърбом. Как така можа да…?
БЛУМ (с окаян вид крачи напред-назад по обраслата с пирен пустош). О, показах се като прасе и половина. Дори клизми ми препоръчаха. Една трета пинта квасия, към която се прибавя супена лъжица каменна сол. И да се вкара колкото е възможно по-навътре. Със спринцовката на Хамилтън Лонг, приятеля на всички дами.
НИМФАТА. В мое присъствие. Върху пухчето за пудра. (Изчервява се, привежда се в реверанс.) Да не говорим за всичко останало.
БЛУМ (потиснат). Да. Peccavi1367! Отдавал съм почит и на онзи жив олтар, дето се намира там, където гърбът добива друго име. (Изведнъж се разгорещява.) Защо тогава деликатно парфюмираната, покрита със скъпоценни камъни ръка, ръката, която света завладява?…
Човешки фигури бавно лъкатушат из гориста местност, заобикалят дървесните стволове, гукат и подвикват.
ГЛАСЪТ НА КИТИ (в гъсталака). Покажи ни една от ония възглавнички.
ГЛАСЪТ НА ФЛОРИ. Ето, виж.
1366
Според повечето джойсоведи, освен препратка към статуите на богини, които Блум разглежда в музея по-рано същия ден, това е и намек за Джон Ръскин (1819–1900), предшественик на естетизма в английската литература, за когото се знае, че през първата си брачна нощ бил толкова шокиран от факта, че жена му има лонни косми, че бракът им останал неизконсумиран.