БЕЛА (презрително). Всъщност не ти стиска, нали. (Свинските й срамни устни изджавкват.) Форахт!
БЛУМ (презрително). Първо си почисти останалия ти съвсем без нокът среден пръст, пък и изстиналата мъзга на твоя ербаплия още капе от куролюбивата ти шунда. Вземи шепа сено и се обърши.
БЕЛА. Знам те аз тебе, рекламаджийо! Познавам пресъхналите ти мъдници!
БЛУМ. Ето я, баш босът на бардака! Доставчик на сифилис и гонорея!
БЕЛА (обръща се към пианото). Кой от вас свиреше марша на мъртвите от Саул?
ЗОУИ. Аз. Внимавай къде стъпваш. (Втурва се към пианото и натиска клавишите с кръстосани ръце.) Котешкият марш. (Обръща се назад.) Става ли? Кой там се опитва да цуне сладките ми кифлички? (Втурва се обратно към масата.) Твойто е и мое, но мойто си е само мое.
Кити, съвсем объркана, обвива зъбите си със станиол. Блум се приближава до Зоуи.
БЛУМ (мило). Върни ми онзи картоф, моля те.
ЗОУИ. Конфискувах ти го, защото изгоря в играта.
БЛУМ (разчувствано). Той няма стойност, но ми е скъп спомен от бедничката мама.
ЗОУИ.
БЛУМ. Свързан ми е със спомени. Затова си го искам обратно.
СТИВЪН. Да имаш или да нямаш, това е въпросът.
ЗОУИ. На ти го. (Повдига края на тясната си рокля и заголва бедро, после измъква картофа от горния край на чорапа си.) Който знае да крие, знае и да намира.
БЕЛА (чумери се). Ей! Това да не ти е безплатен кеф-кириз? И гледай да не счупиш пианото. Кой ще плаща тук?
Отива до пианолата. Стивън тършува в джоба си, измъква оттам една банкнота, гнусливо я държи за крайчеца, подава я.
СТИВЪН (с демонстративна любезност). От всяко публично дърво аз свирка мога да издялам. Мадам, извинете. Ако ми позволите. (И той небрежно посочва Линч и Блум.) Всички сме в един кюп, и Кинч, и Линч. Dans ce bordel où tenons nostre état1371.
ЛИНЧ (провиква се от мястото си при камината). Дедале! Дай й една благословия и от мое име.
СТИВЪН (подава монета на Бела) Златна е. Ето че я взе.
БЕЛА (разглежда парата, после Зоуи, Флори и Кити). Искате три момичета? Тук това струва по десет шилинга.
СТИВЪН (развеселен). Хиляда и сто извинения. (Отново бръква в джоба си, изважда още две крони и й ги подава.) Позволете, brevi manu1372, че зрението ми е нещо увредено.
Бела отива до масата, за да преброи парите, докато Стивън разговаря със себе си едносрично. Зоуи се озовава до масата с един скок. Кити се обляга върху нея. Линч става, оправя шапката си, прегръща Кити през кръста и свежда глава до техните.
ФЛОРИ (надига се тежко-тежко). Оу! Краката не ме държат.
Изкуцуква до масата. Приближава се и Блум.
БЕЛА, ЗОУИ, КИТИ, ЛИНЧ, БЛУМ (спорят, разправят се). Господинът… десет шилинга… плати за трите… почакайте, почакайте… този господин плати поотделно… кой ги е пипал?… оу… внимавай от кого крадеш… цяла нощ ли оставаш или за малко?… Кой, бе?… лъжец такъв, простете… джентълменът си плати като джентълмен… а пиенето… отдавна минава единайсет.
СТИВЪН (при пианолата, прави жест на отегчение и отврата). Няма пиене! Кога стана единайсет? Една гатанка.
ЗОУИ (повдига полата си и пъхва половин лира в горния край на чорапа си). Трудно препечелени по гръб.
ЛИНЧ (хваща Кити и я вдига от масата). Ела!
КИТИ. Почакай, почакай. (Сграбчва двете крони.)
ФЛОРИ. А за мен?
ЛИНЧ. Хопала! (Вдига я, носи я и я стоварва върху канапето.)
СТИВЪН.
БЛУМ (безмълвно поставя половин лира върху масата между Бела и Флори). Ето. Позволете. (И прибира банкнотата.) Три пъти по десет. Сега сме квит.
БЕЛА (с възхита). Какъв дърт хитрец си ти, пък и нафукан. Дай да те разцелувам.
1371
Рефренът на „Балада за дебелата Марго“ от Франсоа Вийон (1431–1463). Българският превод на Пенчо Симов гласи: „във нашия бордей, добре познат“. Изд. „Народна култура“, 1971.