ЗОУИ (сочи с пръст). Него ли? Дълбок кладенец е той. (Линч се надвесва над Кити, поваля я на канапето и я целува. Блум отива с банкнотата при Стивън.)
БЛУМ. Твоя е.
СТИВЪН. Как стана така? Le distrait1373 или разсеяният просяк. (Отново бърка в джоба си и изважда шепа монети. Нещо пада.) О, това падна.
БЛУМ (навежда се, вдига кибритена кутийка и му я подава). Ето, вземи.
СТИВЪН. Луцифер1374. Благодаря.
БЛУМ (тихичко). По-добре дай на мен тези пари да ти ги пазя. Защо трябва да плащаш повече?
СТИВЪН (подава му всичките си монети). Първо бъди справедлив, В после — щедър.
БЛУМ. Добре, но разумно ли е това, което вършиш? (Брои парите.) Едно, седем, единайсет и пет. Шест. Единайсет. Не отговарям за онова, което може би вече си изгубил.
СТИВЪН. Защо кат’ стане единайсет? Пропарокситон1375. Мигът, преди да дойде следващият, казва Лесинг. Жадна лисица. (Смее се гръмогласно.) Кръвожадна. Лисицата, която погребва баба си. Вероятно преди това я е убила.
БЛУМ. Всичко прави една лира, шест шилинга и единайсет пенса. Да кажем една лира и седем шилинга.
СТИВЪН. Няма никакво значение това твое изчисление.
БЛУМ. Няма, но…
СТИВЪН (приближава се до масата). Цигара, моля. (Линч му подхвърля една цигара от канапето към масата.) Значи Джорджина Джонсън е мъртва и омъжена. (Върху масата се появява цигара. Стивън я гледа) Чудо! Салонна магия. Омъжена. Хм. (Драсва клечка кибрит и със загадъчно меланхоличен жест, много бавно я приближава към цигарата си.)
ЛИНЧ (наблюдава го). Ако успееш да доближиш клечката до цигарата, вероятността да я запалиш е доста по-голяма.
СТИВЪН (доближава клечката по-близо до окото си). Окото на рис. Трябват ми очила. Счупих ги вчера. Преди шестнайсет години. Дистанцията на времето. Окото вижда всичко плоско. (Отдалечава клечката. Тя угасва.) Мозъкът премисля. Близо, далеч. Неизбежната модалност на видимото. (Смръщва се, загадъчно умислен.) Хм. Сфинксът. Животното, което в полунощ става двугърбо. Омъжена.
ЗОУИ. Един пътуващ търговец я взе, отведе я със себе си и се ожени за нея.
ФЛОРИ (кима). Господин Агнус1376 от Лондон.
СТИВЪН. Лондонският Агнец значи, който взима върху си греха на света.
ЛИНЧ (прегърнал е Кити върху канапето и изпява с дълбок глас). Dona nobis pacem1377.
Цигарата се изплъзва от пръстите на Стивън. Блум я вдига и я хвърля в камината.
БЛУМ. Недей да пушиш. По-добре хапни нещо. Ако не беше онзи изгладнял пес. (Обръща се към Зоуи.) Тук не ти ли се намира нещо за ядене?
ЗОУИ. Гладен ли е?
СТИВЪН (усмихнат, протяга ръка към нея и пее мелодията на клетвата за вярност от Залезът на боговете).
ЗОУИ (с трагичен тон). Хамлет, духът съм аз на твоя клет коктейл. (Взима ръката му.) Синеоки красавецо, дай да ти погледам на ръка. (Посочва към челото му) Няма ум, няма бръчки. (Брои.) Две, три, Марсовият хълм, това означава смелост. (Стивън поклаща глава недоверчиво.) Да не лъжеш.
ЛИНЧ. Смелост, ама пасивна, като светкавица без гръм. Момчето, което не можело да трепери от страх1379 (Към Зоуи.) Кой те е научил да гледаш на ръка?
ЗОУИ (обръща се). Попитай топките ми, дето ги нямам. (Към Стивън.) Познавам по лицето ти. Тези очи. (Навежда глава и смръщва лице.)
ЛИНЧ (смее се и на два пъти шляпва Кити по задника). Ето ти на теб един пердах. На, на!
Два пъти по-силно изплющява пердашката, капакът на пианолата се отваря от само себе си и плешивата малка главица на отец Долан изскача като човече на пружина от кутийка.
ОТЕЦ ДОЛАН. Има ли друг кандидат за пръчката? Очилата си счупил! Стар ученически номер. Мързелив лентяй и безделник. По лицето ти познавам.
Ректорът, добър, благодушен, гледа осъдително, главата на Дон Джон Конми се надига от отворения капак на пианолата.
1373
Разсеяният (фр.). „Хамлет или разсеяният“ гласи френският афиш на „Хамлет“ в гл.IX. За „Разсеяният просяк“ виж бел.33, гл.IX.
1374
Освен падналия ангел Луцифер („О, това падна“), „Луцифер“ е била и известна по онова време марка кибрит.
1377
„Дай ни мир“ (лат.) — последната фраза в „Agnus Dei“ — една от молитвите за причестяване.
1378
„Несбъднат копнеж и мнителна жена могат всекиго да съсипят“. Из операта „Залезът на боговете“ от Рихард Вагнер.
1379
Заглавието на приказка от Братя Грим, известна на български като „Приказка за човека, който искал да научи какво е страх“.