ДОН ДЖОН КОНМИ. Е, отец Долан! Сега какво? Аз съм убеден, че Стивън е много добро момче.
ЗОУИ (продължава да разглежда дланта на Стивън). Женска ръка.
СТИВЪН (мърмори под носа си). Продължавай. Лъжи. Дръж ми ръката. Гали ме. Аз не бих могъл да разчета Неговия почерк, освен може би криминалният Му отпечатък от палеца върху рибата1380.
ЗОУИ. В кой ден от седмицата си роден?
СТИВЪН. Четвъртък. Като днес.
ЗОУИ. Щом в четвъртък родено е детето, това значи напредък и слава в житието1381. (Проследява с пръст линиите на ръката му.) Това е линията на съдбата. Виждам влиятелни приятели.
ФЛОРИ (сочи). И развинтено въображение.
ЗОУИ. Това е лунният хълм. В живота си ще срещнеш… (Навежда се ниско над ръката му, вглежда се.) Няма да ти казвам лошите неща. Или може би държиш да ги знаеш?
БЛУМ (отстранява пръстите й от неговата ръка и предлага собствената си длан). Тук има повече лошо от добро. Ето. Гледай ми на мен.
БЕЛА Покажи. (Обръща ръката на Блум с дланта нагоре.) Така си и мислех. Възлести кокалчета, женкар.
ЗОУИ (наднича да види дланта на Блум). Плетеница от линии. Ще пътуваш отвъд морето и ще се ожениш по сметка.
БЛУМ. Не позна.
ЗОУИ (бързо). О, вижте. Късо кутре. Значи мъж под чехъл. И аз ли не познах?
Голямата кокошка Черната Лиз седи и мъти в очертан с тебешир кръг, надига се, протяга криле и изкудкудяква.
ЧЕРНАТА ЛИЗ. Гара. Клок. Клук. Клок.
Измъква се крадешком над новоизлюпеното яйце, клати се като патица и се отдалечава.
БЛУМ (сочи собствената си длан). Този белег тук е от едно премеждие. Паднах и се порязах преди двайсет и две години. Тогава бях на шестнайсет.
ЗОУИ. Виждам, казал слепецът. Кажи нещо ново, дето не го знаем.
СТИВЪН. Виждаш ли? Значи се движим напред към една-единствена велика цел. Преди шестнайсет години аз се прекатурих двайсет и два пъти, а преди двайсет и две години той, на шестнайсет, паднал от дървеното си конче. (Премигва.) Ударил съм си ръката някъде. Трябва да отида на зъболекар. А пари?
Зоуи прошепва нещо на Флори и двете прихват да се смеят. Блум издърпва ръката си и пише небрежно върху масата с наклонен наляво почерк и с бавно изваяни завъртулки.
ФЛОРИ. Какво?
Наемен файтон номер триста двайсет и четири, впрегнат в кобила с внушителна задница и с кочияш Джеймс Бартън, отминава в тръс по Хармъниавеню, Донибрук. Блейзис Бойлан и Ленехан са се изтегнали на двете странични седалки. Момчето прислужник от хотел Ормонд се е свило отзад на стърчащата ос. Тъжно-тъжно Лидия Дуе и Мина Кенеди надничат над перденцето, разполовило витрината на бара.
ХОТЕЛСКИЯТ ПРИСЛУЖНИК (подрусва се отзад, криви физиономия и гърчи пръсти, подиграва се на двамата). Ей, ей, стана ли ти на дърво, надърви ли си го?
Бронз до злато двете си шептят.
ЗОУИ (към Флори). По-тихичко.
Отново си шептят.
Вътре във файтона Блейзис Бойлан се навежда, твърдата му сламена шапка килната на една страна, между зъбите си стиска червено цвете. Ленехан, с моряшка шапка, бели обувки, приятелски се навежда и маха един дълъг косъм от рамото на Блейзис Бойлан.
ЛЕНЕХАН. Я! Какво виждам тук? Да не си бъркал с пръст в лонни залоени космарлаци?
БОЙЛАН (седи и се усмихва). Ами, само пооскубах една катеричка.
ЛЕНЕХАН. Здравата си скубал, брат. Целонощно бачкане.
БОЙЛАН (вдига четири дебели тъпокопитни пръста и намига). Пресна диря! Екстра качество, при рекламация — парите обратно. (Поднася му показалеца си.) Помириши.
ЛЕНЕХАН (души с наслада). О! Омари с майонеза. О!
ЗОУИ И ФЛОРИ (кискат се). Хи-хи-хи.
БОЙЛАН (скача самоуверено от файтона и извиква на всеослушание). Здравей, Блум! Госпожа Блум станала ли е вече?
БЛУМ (облечен с тъмновиолетова плюшена ливрея и панталони до коленете, светлобежови чорапи и напудрена перука). Боя се, че не, сър, последните приготовления на тоалета…
1380
Според легендата черните точици зад гръдните хриле на рибата треска представлявали отпечатъци от палеца на св. Петър, който открива в нея парите за храмовия налог. Виж Матей 17:24-27.
1381
Фразата е част от детска песничка, но Джойс също е роден в четвъртък, 2 февруари 1882 г.