БОЙЛАН (подхвърля му шест пенса). Вземи да си купиш джин и сода. (Сваля шапката си и с изискан жест я поставя върху закачалката от разклонените рога на Блум). Покани ме вътре. Трябва да свърша една интимна работа с твоята жена. Разбираш ли?
БЛУМ. Благодаря, сър. Да, сър, мадам Туийди е в банята, сър.
МАРИЪН. Той би трябвало да се чувства поласкан. (Изскача с плисък от водата) Раул, скъпи, ела да ме избършеш. Гола-голеничка съм. Само по шапка и сюнгер в ръка.
БОЙЛАН (в очите му играе дяволито пламъче). Чудесно!
БЕЛА. Какво? Какво е това?
Зоуи й шепти нещо.
МАРИЪН. Нека гледа, горкият! Сводник! Самият той е съща напаст! Ще взема да пиша до една влиятелна проститутка или пък до Бартоломона, брадатата жена, да го нашари с по инч дълбоки белези и резки, за да ми върне обратно подписаната и обгербена квитанция.
БЕЛА (смее се). Хо-хо-хо-хо.
БОЙЛАН (към Блум, говори му през рамо). Разрешавам ти да залепиш око на ключалката, да гледаш и да се опипваш, докато аз я прекарам няколко пъти.
БЛУМ. Благодаря, сър. Ще ви послушам, сър. Може ли да доведа и двама мои приятели като свидетели на гледката да я фотографират? (Подава му бурканче с мазило.) Вазелин, сър? Ароматизиран с портокалов цвят?… А хладка вода ще ви трябва ли?…
КИТИ (обажда се откъм канапето). Казвай, Флори. Казвай. Какво става?
Флори й пошушва нещо на ухото. Шепти любовни слова, примлясква с влажни устни, изпада в опиянено дърдорене и състояние на подмокряне.
МИНА КЕНЕДИ (забелила очи към тавана). О, сигурно е като уханието на здравец и зрели праскови! О, вижда се, че той боготвори всяка нейна частица! Ето, сляха се в едно! Обсипват се с целувки!
ЛИДИЯ ДУС (с отворена уста). Ммм. Ямиями. О, понесе я из стаята, така както е в нея! Ето, това се вика да му го яхнеш. И колко са гласовити, чуват се чак в Париж и Ню Йорк. По-хубаво е и от ягоди със сметана.
КИТИ (смее се). Хии-хии-хии.
ГЛАСЪТ НА БОЙЛАН (сладострастен, дрезгав, като че идва от дъното на стомаха му). О! Хубавияблаготияяя брукрачкраст краст!
ГЛАСЪТ НА МАРИЪН (дрезгаво и сладострастно се надига все по-високо в гърлото й). О! Исссскамощецелуууувкитамтамтам!
БЛУМ (ококорените му очи ще изхвръкнат, мачка се, прегръща се). Разкрий! Скрий! Разкрий! Хубаво я изори! Още! А сега хвърляй семето, да шурти, сурвай, урвай!
БЕЛА, ЗОУИ, ФЛОРИ, КИТИ. Хо-хо! Ха-ха! Хи-хи!
ЛИНЧ (сочи с пръст). Да държи, така да се каже, огледало пред природата1382. (Изсмива се.) Ху-ху-ху-ху-ху-ху.
Стивън и Блум се оглеждат в огледалото. Там се появява лицето на Уилям Шекспир, голобрадо, сковано от лицева парализа, коронясано с отражението на разклонените рога на закачалката в антрето.
ШЕКСПИР (говори с тържествения глас на вентрилоквист). Тоз креслив кикот на празноумие е знак. (Към Блум.) Навярно искаш в невидимост да чезнеш. Но виж! (Изкукуригва с грачещия смях на скопен петел.) Ягого! Как само приятелчето припряно я стисна за гръцмуля в един от седмицата ден четвъртък. Ягогого!
БЛУМ (усмихва се бледо на курвите). Кога ще чуя шегата?
ЗОУИ. Когато станеш два пъти съпруг и веднъж вдовец.
БЛУМ. Грешки стават, трябва и да се прощават. Дори великият Наполеон, когато след смъртта го мерили на голо…1383
Появява се вдовицата Дигнъм с чипия си нос и страни, зачервени от неутешимост, сълзи и силно шери, върви забързано, облечена във вдовишкия си траур, бонето й килнато на една страна, и без да спира, си слага руж и пудра на бузите, устните и носа. Изправителен дом заплашва люпилото й от малки лебедчета. Под полата й се подават работните панталони и обувки четирийсети номер, на покойния й съпруг. Стиска полица на Шотландската застрахователна компания, както и голям като шатра чадър, под който се е сбрала цялата й челяд, подтичва подире й, Патси куца с единия крак, върви разгърден, парче свинска пържола се мандахерца от джоба му, Фреди хленчи, Сузи се тътри с изкривена от рев уста, Алис дундурка бебето. Тя ги пошляпва и върви напред с високо развяно знаме.
ФРЕДИ. Мамо бе, стига си ме дърпала!
1382
В напътствията си към актьорите във втора сцена на трето действие, Хамлет казва: „Всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава и до днес — да държи, така да се каже, огледалото пред природата: да показва…“
1383
Намек за това, че при аутопсията на Наполеон френските и английските хирурзи били на коренно различно мнение относно причината за смъртта му, дори по отношение на това дали е била преждевременна или не. За да го злепоставят още повече, англичаните твърдели, че размерите на тялото му са миниатюрни и че имал „женска“ конструкция, намеквайки за прекалено развития му гръден кош (те дори казват „гърди“).