СТИВЪН. Чуйте! Нашият приятел Глъч на улицата!
ЗОУИ (вдига ръка). Стоп!
РЕДНИК КАР, РЕДНИК КОМПТЪН и СИСИ КАФРИ.
ЗОУИ. Това съм аз. (Пляска с ръце.) Да танцуваме! Да танцуваме! (Изтичва до пианолата.) Кой има два пенса?
БЛУМ. Кой ще…
ЛИНЧ (подава й две монети). Ето, вземи.
СТИВЪН (щрака с пръсти нетърпеливо). Бързо! Бързо! Къде е птицегадателският ми кривак? (Отива до пианото, взима бастуна си от ясен и започва да си тактува с него, като пошляпва крака си.)
ЗОУИ (завърта ръчката на пианолата). Започваме.
Пуска двете монети в прореза. Заблестяват розови и виолетови светлини. Барабанът се завърта с глухо измъркване и колебливо подхваща валсова мелодия. Появява се професор Гудуин с перука, чиито кичури са вързани с фльонги, издокаран в дворцов тоалет, наметнат с лекьосана, стегната около врата пелерина, приведен почти надве от невероятната си възраст, олюлява се с несигурна походка, прекосява салона, ръцете му треперят. Сяда притеснено на еднокракия стол пред пианото, вдига тънките си като клечки ръце, стоварва ги върху клавишите, поклаща грациозно глава като превзета думичка, докато джувките на къдриците подскачат върху главата му.
ЗОУИ (върти се на място и потраква с токове). Танцувайте! Няма ли желаещи? Кой иска да танцува?
Пианолата с разноцветни светлини свири във валсов такт встъплението към Моето момиче е йоркшърско девойче. Стивън мята бастуна си върху масата и хваща Зоуи през кръста. Флори и Бела избутват масата към камината. Стивън, който е прегърнал Зоуи с демонстративна грациозност, я завърта буйно и двамата се понасят из цялата стая. Ръкавът й пада назад и оголва изящната й ръка, както и един белезникав белег от ваксинация, бучнат там като цвете от плът. Блум стои настрана. Между завесите се подава изпънатият в остър шпиц крак на професор Магини, върху който се върти копринен цилиндър. Със сръчно замятане изпраща цилиндъра върху главата си, след което самодоволно и жизнерадостно се появява, плъзгайки се на кънки. Носи тъмносив сюртук с копринени виненочервени ревери, кремаво жабо от тюл, дълбоко изрязана зелена жилетка, твърда яка и бяла кърпичка, тесни светлолилави панталони, лачени бални обувки и жълти ръкавици. От бутониерата му наднича далия. Върти нашарения си с точки бастун ту в едната, ту в другата посока, после отривисто го пъхва подмишница. Грациозно полага безжизнено отпуснатата си ръка върху гръдния кош, покланя се, като същевременно опипва и цветето, и копчетата си.
МАГИНИ. Поезията на движението, изкуството на пластиката. Няма връзка нито с мадам Легет Бърн, нито с Левинстоун. Организаторки на костюмирани балове. Важна е стойката. Стъпките на Кати Ланер1398. Така. Наблюдавайте ме! Да видите моите терпсихорски умения. (Започва менует с три леки танцови стъпки напред.) Tout le monde en avant! Révérence! Tout le monde en place!1399
Встъплението свършва. Професор Гудуин размахва неясните очертания на ръцете си, свива се, съсухря се, яркоцветната му пелерина се свлича до стола. Мелодията, в отчетлив валсов такт, гърми уверено. Стивън и Зоуи се въртят в кръг. Светлините се променят, блещукат и угасват в розово и виолетово.
ПИАНОЛАТА.
От единия ъгъл изтичват сутрешните часове1400, златокоси, стройни, в девическосини одежди, с тънки талии и непорочни стрелки. Извиват бърз подвижен танц, като въртят въжетата си за скачане. Часовете на пладнето ги следват в кехлибарена златистост. Смехът им се смесва, прелива, гребените в прибраните им на кок коси проблясват, улавят слънчевите лъчи като в огледало, вдигат високо изящните си ръце.
МАГИНИ (ръкопляскането му с ръкавици проехтява приглушено). Carre! Avant deux!1401 Дишайте равно, дълбоко! Balance!1402
Утринните и обедните часове танцуват валс на място, завъртат се, приближават се и се извиват в дълбок поклон визави. Кавалерите зад тях се привеждат, отпускат ръце, докосват техните, хващат ги и ги вдигат високо над раменете.
1399
Кати Ланер (1831–1915), дъщеря на австрийския композитор Йозеф Ланер, е работила дълги години като главен хореограф на „Английски вариететен театър“ в Лондон. По-горе споменатите две женски имена са на известни учителки по танци в Дъблин.
1400
Балетът, който следва, е по „Танцът на часовете“ от „Джоконда“ на Амилкаре Пончели (1834–1886).