СТИВЪН. Не! Не! Не! Хайде, всички вий, сломете духа ми, ако можете! Ще паднете на колене пред мене, ще ви заставя!
МАЙКАТА (с хъркащ, агонизиращ глас). Смили се над Стивън, Господи, направи го заради мен! Неизразимо бе страданието ми, когато издъхнах с любов, мъка и болка на връх Голгота.
СТИВЪН. Нотунг1412!
Вдига бастуна си от ясен с две ръце и го стоварва върху лампата. Сетният сивосинкав пламък на времето проблясва боязливо в последвалия мрак сред посипани навред стъкла и повсеместна разруха.
ГАЗОВАТА ДЮЗА. Пуууф! Пфиуууу!
БЛУМ. Спри!
ЛИНЧ (втурва се и хваща ръката на Стивън). Дай! Спри, човече! Амокът ли те хвана?
БЕЛА. Полиция!
Стивън пуска бастуна, отмята назад глава, ръцете му увисват неподвижно, стърчи като вдървен, после хуква панически покрай курвите, поема към външната врата.
БЕЛА (крещи). След него!
Две от курвите се спускат да го догонят. Линч, Кити и Зоуи се затичват навън. Говорят превъзбудено. Блум тръгва след тях, но след малко се връща.
КУРВИТЕ (задръстили са входа, сочат нещо). Ей там! Ей там!
ЗОУИ (сочи с пръст). Ей там. Там нещо става.
БЕЛА. Кой ще плати за лампата? (Хваща Блум за пеша.) Хванах ли те! Ти беше с него. Той ми счупи лампата.
БЛУМ (влиза обратно, нахълтва в салона). Каква лампа, жено?
ЕДНА ОТ КУРВИТЕ. Виж, скъса му сакото.
БЕЛА (с изстинали от гняв и алчност очи, гледа свирепо и сочи). Кой ще плаща за това? Десет шилинга. Ти си свидетел.
БЛУМ (вдига от земята бастуна на Стивън). Аз ли? Десет шилинга! Не си ли задигнала достатъчно от него, та още искаш? Той не ти ли…
БЕЛА (на висок глас). Я без нравоучения. Това тук не е бардак, а приличен дом за по десет шилинга на вечер.
БЛУМ (пъхва ръка под абажура на лампата и дръпва сиджимката. Лампата светва и се вижда смачканият бледоморав абажур. Вдига бастуна във въздуха). Само лампеното шише е счупено. Това е всичко, което той е…
БЕЛА (отдръпва се и пищи). Боже Господи! Не, недей!
БЛУМ (пуска надолу бастуна). Исках само да ти покажа как е продупчил хартията на абажура. Поразията не струва и шест пенса. За какви десет шилинга ми говориш!
ФЛОРИ (влиза, носи чаша вода). Къде е той?
БЕЛА. Не искаш да извикам полицията, нали?
БЛУМ. О, знам. Имаш си свое куче сред тях, нали? Само не забравяй, че той е студент и че учи в Света Троица. А те се отнасят покровителствено към твоето заведение. Господата, благодарение на които си плащаш наема. (И бързо прави масонския знак.) Нали разбираш за какво говоря? Той е племенник на вицеканцлера. Не искаш неприятности, нали?
БЕЛА (сърдито). Света Троица! Идват тук след състезанието с лодки, вилнеят, обръщат всичко наопаки и нищичко не плащат. Ти ли ще ми казваш какво да правя в моя дом? Къде е той? Ще го таксувам. И ще го накарам да се засрами, точно това ще направя. (Вика.) Зоуи! Зоуи!
БЛУМ (настоятелно). А ако това се беше случило със собствения ти син в Оксфорд? (Заплашително.) Всичко знам.
БЕЛА (загубва и ума, и дума). Кой си ти всъщност? Да не би инкогнито да се подвизаваш?
ЗОУИ (от прага) Там нещо става.
БЛУМ. Какво? Къде? (Хвърля й на масата един шилинг и се провиква.) Това е за лампеното шише. Къде? Имам нужда от планински въздух.
Ускорява крачка през антрето и излиза навън. Курвите му посочват мястото. Флори се мъкне подире му, разплисква водата от чашата. Всички курви са се скупчили на прага и говорят една през друга, сочат нещо вдясно, където мъглата се е прокъсала. Отляво с дрънчене пристига наемен файтон. Пред къщата забавя ход. Блум, още неизлязъл, зърва Корни Келъхър, който казва на двама смълчани развратници, че вече са стигнали. Блум извръща лице. Чува се как откъм вътрешността на къщата Бела подканва курвите да обърнат внимание на появилите се клиенти. И те веднага започват да мляскат към тях и да им изпращат сладко-лепкави, олигавени въздушни целувки. Корни Келъхър им отвръща с призрачно похотлива усмивка. Безмълвните коцкари се обръщат към кочияша да му платят. Зоуи и Кити продължават настойчиво да сочат вдясно. Блум ги разделя, минава помежду им, измъква халифската си качулка и наметка, изтичва надолу по стъпалата с извърнато встрани лице. Инког Харун ар-Рашид1413 се шмугва зад безмълвните коцкари, крачи забързано покрай перилата с пъргавата походка на леопард, като осейва пътеката зад гърба си с листчета от разкъсани пликове, накиснати в отвара от анасоново семе. Ясеновият бастун отмерва крачките му. Все още на разстояние го преследва глутница хрътки, предвождани от Хорнблоуър от Света Троица с ловджийска шапка на главата, чифт овехтели сиви панталони, размахва камшик във въздуха, души, приближава, лае, дъхти, попада на грешна диря, отказва се, всички с изплезени езици, ето, още малко и ще заръфат петите му, ще наскачат по опашката му. Той върви, затичва се на зигзаг, впуска се в галоп, после прилепва гръб, спотайва се. Започват да го замерят с камъни, кочани от зеле, кутии от бисквити, яйца, картофи, мъртви риби и женски подпетени чехли. След него иде новосформирана потеря, препуска на галоп и на зигзаг, дъхти във врата му, след мен! Идат: полицаи 65 и 66 от нощните патрули, Джон Хенри Ментън, Уиздъм Хели, В. Б. Дилън, съветник Нанети, Александър Кийс, Лари О’Рорк, Джо Къфи, госпожа О’Дауд, Бърк Досадата, Безименния, госпожа Райордан, Гражданина, Гариоуен, Какмубешеимето, Странноликия, Онзидетоприличана, Виждалсъмгонякъде, Онясъс, Крис Калинан, сър Чарлс Камерън, Бенджамин Долард, Ленехан, Бартел Дарси, Джо Хайнс, Ред Мъри, редактор Брейдън, Т. М. Хийли, господин Съдия Фицгибън, Джон Хауърд Парнел, преподобният О’Сьомг в консерва, професор Джоли, госпожа Брийн, Денис Брийн, Тиъдър Пюърфой, Мина Пюърфой, Пощенската любовница в станцията на Уестланд Роу, С. П. Маккой, приятел на Лайнс, Хопи Хоппалан, човекът от улицата, другият човек от улицата, Футболниобувки, чипонос кочияш, богата дама протестантка, Дейви Бърн, госпожа Елън М’Гинес, госпожа Джо Галахър, Джордж Лидуел, Джими Хенри с мазоли, надзирател Лараси, отец Каули, Крофтън от отдел Митнически събирания, Дан Досън, зъболекарят Блум с пинцети, госпожа Боб Доран, госпожа Пълна Тъпота, госпожа Уайз Нолан, красиваомъженаженасеотърквавширокатазадницанатрамваяКлонски, книжарят на Сладостите на греха, госпожица Дибидюс Шибидах, Мадам Джералд и Станислас Морън от Роубък, управителят на Дримис, полковник Хейнс, Мастиански, Цитрон, Пенроуз, Аарон Фигатнър, Моузес Хърцог, Майкъл Герати, инспектор Трой, госпожа Галбрейт, дежурният полицай на ъгъла на улица Екълс, старият доктор Брейди със стетоскопа, тайнственият мъж на плажа, ловджийското куче, госпожа Мириам Дандрейд и всичките й любовници.
1412
Името на вълшебния меч в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер (1813–1883). Бил забит до дръжката в един огромен ясен (ясеновият бастун на Стивън). Единствено Зигмунд, бащата на Зигфрид, успява да го изтегли от дънера на ясена с един замах.