— Три пенса, моля.
Ръката му пое влажната кашава жлеза и я пъхна в страничния джоб. После измъкна три монети от джоба на панталоните си и ги тури върху грапавата гумена подложка. Осиротяха за миг, после бързо бяха разпознати и светкавично пъхнати в чекмеджето на касата — диск по диск.
— Благодаря, сър. И пак заповядайте.
В лисичите му очи, докато благодаряха, блесна ищах за припознаване. Не, по-добре не: друг път.
— Довиждане — рече и си тръгна.
— Довиждане, сър.
Няма и следа. Изчезнала е. Е, и какво?
Сви обратно по Дорсетска, като четеше съсредоточено. Агендат Нетаим212: сдружение на плантатори. Да се изкупят огромни пясъчни площи от турското правителство213 и да се засадят с евкалиптови дървета. Отлични за сянка, освен това за гориво и строителен материал. Портокалови горички и огромни динени бостани северно от Яфа. Плащаш осемдесет марки и ти засаждат цял дунам214 земя с маслини, портокали, бадеми или лимони. Маслините са евтина стока: портокалите пък искат изкуствено напояване. Всяка година ти удържат от реколтата. Името ти се вписва в регистрите на сдружението като собственик. Плащаш десет процента в брой, после караш на годишни вноски, докато му теглиш чертата. Блайбтройщрасе 34, Берлин, W. 15.
Нищо работа. Ама има някакъв смисъл.
Пак погледна добитъка с размити от сребристата жега очертания. Маслинови дръвчета със сребрист прашец по тях. Дълги безпаметни дни: просто подкастряш, плодовете сами зреят. Маслините се консервират в буркани, нали така? Имам един-два, останали от Андрюс. Моли ги плюеше. После взеха да й харесват. Портокали, завити в тънка хартия, пакетирани в щайги. Цитроните също. Дали клетникът Цитрон от улица Сейнт Кевин Парейд е още жив? Ами Мастиански със старата цитра? О, какви вечери прекарвахме навремето заедно. Моли в плетеното кресло на Цитрон. Приятен на пипане, хладен, гладък плод, държиш го в ръката, поднасяш го към носа си и вдишваш аромата. Такъв — тежък, сладък, екзотичен мирис. Все един и същ, година след година. И добри пари взимат, така твърди Мойсел. Площад Арбътъс, улица Плезан, приятни стари времена. Каза, че трябва да е чист и гладък, без нито един недостатък, тъй рече. Хем откъде идва чак: Испания, Гибралтар, Средиземноморието, Леванта. Щайги, наредени по протежение на цялото пристанище в Яфа, някакъв ги отмята в дебел тефтер, черноработници в омазнени комбинезони от док. Ей го, каксеказваше, ей там? Как си? Не ме вижда. И без това познатите по кимване са страшна досада. Гърбът му като на норвежкия капитан215. Дали ще го видя днес? Водоноската. Белким донесе дъжд. Нека, както на земята, тъй и на небето.
Облак взе да затуля слънцето плътно, полека и плътно. Сивота. Надалеч.
Не, не е така. Безплодна земя, гола пустош. Вулканично езеро, мъртво море: ни риба, ни водорасли, хлътнала в земята дълбока дупка. Ни ветрец лъхва да вдигне вълни, сивеещ метал, отровни мъгливи води. Огън и жупел, казват, се посипали от небето; градовете в равнината; Содом, Гомора, Едом216. Все погребани имена. Мъртво море в мъртва земя, посивяла и престаряла. Древна. Родила е най-стария, първия народ. Прегърбена старица прекоси улицата откъм пивопродавницата на Касиди, стиснала за гърлото малко шише. Най-древният народ. Вечните чергари, разпилени по земята, робство след робство, размножават се, умират, раждат се навред. Сега ялова им лежи земята. Не може вече да ражда. Празна и престаряла: сивата спаружена утроба на света.
Пустош.
Сив ужас опърли плътта му. Сгъна страницата и я пъхна в джоба си, сви по улица Екълс, забърза към къщи. Мазно миро помаза вените му, смрази кръвта му: възрастта го скова в солен стълб. Е, сега съм вече тук. Утрото ми по-умислено от нощта. Значи съм станал с гъза нагоре. Трябва отново да започна упражненията на Сандау. Лицеви опори. Къщи, тухлите им кафяви старчески петна. Номер осемдесет е още празен, няма кой да го наеме. Защо така? Оценката му е само двайсет и осем. Тауърс, Батърсби, Норт, Макартър217: прозорците облепени с афиши. Превръзки върху болно око. Да те лъхне топлият аромат на чая, тиганът на огъня, цвъртящото масълце. Близо до обилната й, пухенотопла плът. Да, да.
212
„Съдружие на плантатори“ (ивр.). Всъщност реклама за създаването на ционистка колония в Палестина през 1905 г.
213
От 1516 г. до края на Първата световна война Палестина е част от Отоманската империя. В края на XIX в. ционисткото движение започва да закупува земи и да създава еврейски колонии в Палестина, нещо на което турското правителство очевидно е гледало благосклонно. Въпреки това обаче този проект за политическо и правно установяване на евреите в Палестина остава не само недовършен, но и съзнателно застопорен.
215
Най-изчерпателният биограф на Джойс Ричард Елман разказва една история за гърбавия норвежки капитан, който си поръчал да му ушият костюм в Дъблин. И вероятно именно за него намеква тук.
216
Тук Джойс бърка, тъй като градовете в равнината са Содом, Гомор, Адма, Цевоим и Вала или Сигор (Битие 14:2). Но пак в Битие (25:30) братът на Иаков Исав сменя името си на Едом.
217
Имена на дъблински агенти на недвижимо имущество, чиито съобщения сигурно са били залепели по стените на празната къща, която предлагат.