КОРНИ КЕЛЪХЪР. Добре тогава, ще му мине. Щом няма счупени кокали. Ами, аз тогава да потеглям. (Пак се изсмива.) Утре рано-рано рандеву ме чака. Поредното погребение. Мъртвецът безаварийно да стигне в новия си дом.
КОНЯТ (цвили). Омомомомомомом! Дооом!
БЛУМ. Лека нощ. Ще почакам малко и после ще го вдигна да…
Корни Келъхър отива при файтона и се качва. Конят раздрънчава сбруя.
КОНРИ КЕЛЪХЪР (от файтона, още прав). Лека нощ.
БЛУМ. Лека.
Файтонджията изплющява с юздите и бодро замахва с камшика. Колата и конят потеглят бавно и тромаво, после завиват зад ъгъла. Конри Келъхър седи странично и развеселено поклаща глава наляво-надясно, радва се, дето Блум го е загазил. Кочияшът, и той се присъединява към нямата пантомимна веселба, кима от капрата. Блум поклаща глава в безмълвно бодър ответ. С вдигнат палец Корни Келъхър го уверява, че двамата полицаи ще го оставят на мира да поспи, защото какво друго да сторят. Блум кимва бавно-бавно в знак на благодарност, защото в момента това е единственото нещо, от което Стивън се нуждае. Колата издрънчава трам-па-пам зад ъгъла на трам-па-пам улицата. Корни Келъхър отново уверяваблум-а-блум с вдигната ръка. Блум-а-блум с вдигната ръка отново уверява Корни Кекахър, че всичко е наред. Песента на чаткащите конски копита и звънката сбруя заглъхва полека-лека и все по-сподавено отеква тяхното тра-ла-ла-пам-па. Блум държи в ръка изпъстрената с дървени стърготини шапка на Стивън, както и бастуна му, стои нерешително и не помръдва. После се навежда над него, хваща го за рамената и го разтърсва.
БЛУМ. Ей! Хей! (Никакъв отговор; отново се навежда.) Господин Дедалус! (Никакъв отговор.) Ако го извикам по име. Като при сомнамбулите. (Отново се снишава и, с известни колебания, привежда устни до лицето на проснатото тяло.) Стивън! (Никакъв отговор. Отново го извиква по име.) Стивън!
СТИВЪН (изпъшква). Кой? Черната пантера вампир. (Въздъхва дълбоко, протяга се, после мънка с удебелен тембър и провлачени гласни.)
Обръща се на лявата си страна, въздиша и свива колене към тялото.
БЛУМ. Поезия. Добре образован. Жалко. (Отново се навежда и разкопчава жилетката на Стивън.) Да диша по-свободно. (Внимателно изчетква с ръка талашита от дрехите на Стивън.) Една лира и седем шилинга. Но не е пострадал. (Заслушва се.) Какво!
СТИВЪН (промърморва.)
Протяга ръце, отново въздиша и се свива на кълбо. Блум продължава да държи шапката и бастуна му и да стърчи над него като истукан. В далечината излайва куче. Блум конвулсивно стиска и отпуска дръжката на бастуна. Стои и гледа лицето и тялото на Стивън.
БЛУМ (говори си с нощта). Лицето ми напомня за клетата му майка. В сплетените горски сенки. Пенестата морска гръд. Фергусън1459, май така каза. Момиче значи. Има някакво момиче. Най-хубавото нещо, което може да му се случи… (мънка носово)… заклевам се, че винаги ще идвам, винаги ще прикривам, никога няма да издавам част или части, частен или частни… (пак мънка носово) в бурните пясъци на морето… колкото теглич от брега… където прибоят приижда… отхожда…
Безмълвен, умислен и бдителен, той стои като на пост с долепени до устните си пръсти в позата на таен майстор1460. На фона на тъмната стена бавно се появява фигура, красиво момче на единайсет години, подобно на дете от приказките, отвлечено, сменено, облечено в костюмче на колежа Итън, със стъклени обувки и малък бронзов шлем, в ръката си държи книга. Чете безгласно отдясно наляво, усмихва се, целува страницата.
БЛУМ (слисан, мълви безгласно). Руди!
Руди се взира в очите на Блум с невиждащ поглед, продължава да чете, целува страницата, усмихва се. Бледоморавото му на цвят лице има изящни черти. Копчетата на костюмчето му са диамантени и рубинени. В свободната си лява ръка държи тънък жезъл от слонова кост, украсен в горния край с виолетов, вързан на фльонга възел. Бяло агънце наднича от джоба на жилетката му1461.
1458
Тук и по-горе Стивън отново рецитира „Кой тръгва с Фергус?“ на Йейтс — песента, която е пял по молба на умиращата си майка.
1459
Тъй като Блум не е толкова начетен колкото Стивън, той не разбира, че това е стихотворение от Йейтс и решава, че става дума за някакво момиче, като дори сбърква името.
1460
Така се нарича четвъртата степен в Стария и приет шотландски ритуал на посвещение в масонство.
1461
Макар да се появява за малко, образът на Руди е натоварен с много символи. Той е на единайсет години, тоест на възрастта, на която би бил, ако не бе умрял като бебе. Общо взето, се явява с атрибутите на бог Хермес (Меркурий): сандали (в случая стъклени обувки, които напомнят и за Пепеляшка), крилатата шапка-шлем и вълшебният кадуцей. Агнето, което се подава от жилетката на Руди, също е негов атрибут, защото се явява и като пастир, защитник на стадата. В Омир именно Хермес дава на Одисей вълшебното биле „моли“, което го предпазва от магиите на Кирка.
В християнски контекст Руди може да се разглежда и като пасхалното агне. Жезълът с виолетовата фльонга може да се възприема като кадуцей, но той е и атрибут в католическото богослужение. Накрая името Рудолф се явява комбинация от старонемското hrothi, което означава „слава“ и vulf, което означава „вълк“ и тогава библейската асоциация е за: „… и вълк ще живее заедно с агне“. Исая 11:6.