III1462
16.1463
Преди да се залови с каквото и да е друго, господин Блум избръска с ръка полепналите дървени стърготини по шапката на Стивън, подаде му я, както и бастуна, и най-самарянски го подкани да потеглят, нещо, от което той и без това се нуждаеше. Неговият (на Стивън) ум не беше точно занесен, а по-скоро малко неустойчив и разбълникан и след изричното му желание да пийнат нещичко, на господин Блум, предвид късния час и това, че наоколо не се виждаха помпи с вартришка вода1464 нито за очищение, да не говорим пък за пиене, му хрумна целесъобразната идея и той предложи без всякакво колебание да потърсят подслон във файтонджийската бърлога, както я наричаха, дето се намираше на има-няма един хвърлей разстояние от моста Бът, и където бе напълно възможно да намерят някакво питие под формата на мляко, сода или минерална вода. Но как да стигнат дотам, да, тук бе пречката! Тъй като в дадения случай спътникът му беше много замаян, нему се падаше задължението да предприеме някакви мерки по въпроса, затова той се замисли какви всъщност могат да бъдат най-удачните начини и средства, докато в същото това време Стивън не спираше да се прозява. Доколкото се виждаше, младежът бе доста блед в лицето, затова реши, че е за предпочитане да вземат какво да е превозно средство, което би се отзовало и би подобавало на моментното им положение, тъй като и двамата бяха гроги, най-вече Стивън, като си мислеше, че това няма да е трудна работа. Ето защо, подир едно-две дребни приготовления, въпреки че Стивън бе забравил да вземе обратно носната си доста мръсна и докрай осополивена кърпа, след като я бе предоставил най-навременно да послужи за бърсалка на бръснач, е двамата продължиха да вървят по улица или по-правилно е да се каже, по алейка Бийвър, докато стигнаха до ковачницата на налбантина и до непоносимо зловонната атмосфера на конюшнята за наемни коне на ъгъла на улица Монтгомъри, където свиха наляво и оттам се вляха в улица Еймиънс при заведението на Дан Бърджин. Но, както и очакваше, там нямаше и следа от някой Иуй1465, който да чака клиенти, и нищо друго не се виждаше наоколо освен една четириколка, вероятно ангажирана от група гуляйджии, тръгнали на нощен запой, които в момента вилнееха вътре, а отвън, пред хотел Полярна звезда стоеше колата им, която въобще не помръдна, когато господин Блум, който не можеше да се нарече професионален подсвирквач, положи огромни усилия да я повика, като сви устни и издуха навън някакво свистене, а с вдигнатите високо над главата ръце си помаха отривисто на два пъти.
Несъмнено се бяха озовали в затруднение, но е помощта на здравия разум се видя, че няма какво друго да правят, освен да посрещнат неволята храбро и да тръгнат да бъхтят пеш, което и направиха. Ето защо, като закриволичиха покрай Милет и Сигнал Хаус, която достигнаха не след дълго, продължиха по необходимост в посока към трамвайното депо на улица Еймиънс и господин Блум, малко притеснен от обстоятелството, че едно от задните копчета на панталона му, в потвърждение на старата поговорка, си бе заминало, дето се вика, по пътя на целия свят или каквато е участта на всичко живо, макар че, ако влезем в духа на шегата, трябва да кажем, че той най-героически, с лекота и пренебрежение бе приел тази злополучна случайност. И тъй като и двамата не бързаха заникъде, пък и температурата на въздуха се освежи след наскорошното посещение на Юпитер Плувиус1466, двамата се зашляха напред покрай празното превозно средство, което продължаваше да чака без пътници и без кочияш. Така се случи, че точно в този момент една аварийна кола на компанията Обединен дъблински трамваен превоз, която почистваше релсите, направи рязък завой и това даде повод на по-възрастния от двамата да разкаже на спътника си, апропо, за случката, в която на косъм и като по чудо се бе спасил с едничко навременно отскачане назад. Отминаха главния вход на Голямата северна гара, откъдето тръгваха влаковете за Белфаст, и където, разбира се, в този късен час трафикът бе съвсем замрял, а като оставиха зад гърба си и задната порта на моргата (едно недотам привлекателно място, да не кажем направо зловещо, особено нощем), най-накрая се озоваха до пристанищната кръчма, но след малко свиха в улица Стор, прочута с това, че на нея се намираше полицейски подучастък С. Точно тук, между това място и високите, в момента неосветени, складове на площад Бересфорд, Стивън вече знаеше, че когато стигнат до каменоделската работилница Беърд на Толбътска, духът на Ибсен ще прониже мисълта му, докато неговият сподвижник, досущ като един fidus Achates вдишваше с нескривано вътрешно задоволство миризмата, идеща откъм градската фурна за Джеймс Рорк, дето се намираше съвсем наблизо, тоест вкусната и апетитна миризма на хляба наш насъщен, който от всички стоки за обществена консумация е най-важен и основен, тоест от първа необходимост. Хлябът, опората на живота, с пот на лицето ще ядеш хляба си1467, о, къде се ражда любовта ни1468? На Рорк във фурната пече се да ни храни.
1463
Евмей
Време на действието: един часът след полунощ. Място: файтонджийската бърлога под моста „Луп“. Орган: нерви. Изкуство: навигация. Цвят: няма. Символ: мореплаватели. Техника: класическо повествование.
Съответствия: Одери-козата, тоест Джеймс Фицхарис — Евмей. Морякът — Одисей. Корли — Мелантий, козарят на Одисей, който след завръщането му застава на страната на женихите.
1465
Популярен през 1904 г. жаргон за файтонджия или кочияш. Идва от библейския Иуй, Намесиевия син, който кара колата си като луд. Виж Четвърта книга Царства 9:20.
1468
Началото на песента на Порция, докато Басанио разглежда ковчежетата. „Венецианският търговец“, Шекспир.