При него подобни сценки се разиграваха през вечер или почти през вечер, но въпреки това Стивън се разчувства. Той, разбира се, знаеше, че дългата несвързана и сълзлива история на Корли, която по нищо не се различаваше от останалите му измислици, не заслужава никакво внимание, да не говорим за доверие. Но, haud ignarus malorum miseris succurrere disco1476 и така нататък, както е казал латинският поет, особено пък след като по някаква щастлива случайност му плащаха заплатата ден след средата на всеки месец, тоест на шестнайсето число, което беше всъщност днешната дата, макар че голяма част от нейната наличност бе вече порядъчно бастисана. Но най-смешното в случая беше това, че нищичко не бе в състояние да разубеди Корли, който беше сигурен, че Стивън живее в охолство и поради това негово задължение е да подаде ръка на бедняка — това е то. Той пъхна ръка в джоба си, далеч не с намерението да попадне на храна там, а както възнамеряваше, да му даде нещичко най-много до шилинг, така че хем да се види, че иска да помогне, хем и на него да му остане нещичко за храна. Но резултатът, за негово най-голямо разочарование, беше отрицателен, защото откри, че парите липсват. Напипа само няколко парченца от разтрошена бисквита и с това обследването приключи. Напрегна ум да си спомни дали беше изгубил парите, което не би било никак чудно, или ги бе похарчил, защото в случая това не би било никак приятен изглед, дори всъщност точно обратното. Беше твърде уморен, за да се захване с основно претърсване, но опита да си спомни нещичко, макар и смътно, относно бисквитите. По-точно кой му ги е дал, или къде е станало това, или дали пък сам не ги е купил? В другия джоб обаче допадна на нещо, което в мрака на нощта реши, че са дребни пенита, ала съвсем погрешно, както се оказа след миг.
— Човече, това са две монети по половин крона — коригира го Корли.
В интерес на истината бяха точно това. Стивън му даде едната.
— Мерси, готин! — извика му Корли. — Ти си супер джентълмен. Някой лен ще ти ги върна. Кой е оня с тебе? Мервал съм го на няколко пъти в Кървящия кон на улица Камдън заедно с Бойлан Афишчето. Що не кажеш две добри думи за мен да ме земе на работа при него. Ще ходя като сандвич с реклами, само че девойката в кантората му ми вика, че всички поръчки за през следващите няколко седмици са вече заети. Чуваш ли, човече. Представяш ли си? Трябва предварително да се запишеш и то седмици по-рано, като че ли Карл Роса1477 ще пристига в града. На мен обаче не ми пука, к’ва да е работа, братче, и конски фъшкии ще мета, ако трябва.
След малко обаче, след като прибра два шилинга и шест пенса, се успокои и езикът му още повече се развърза. Веднага намери за необходимо да разкаже на Стивън за някакъв тип, когото нарече Комиски Гащника, и когото, според него, Стивън добре познавал от Фулъм, защото бил счетоводител на корабния снабдител и често киснел в задната стаичка на Нагъл заедно с О’Мара и едно друго дребно заекващо човече, което се казвало Тай. Както и да е, преди две нощи този същият бил арестуван и трябвало да плати глоба от десет шилинга, тъй като го подвели под отговорност за нарушение на обществения ред в нетрезво състояние, ала оня категорично отказал да се подчини на полицая.
Междувременно господин Блум продължаваше да се мотае наблизо, недалеч от купчината павета и запаления мангал пред караулката на пазача от градската управа, който, не ще и дума, си беше един най-съвестен бачкатор, но само за момента, помисли си Блум, се бе отдал, така да се каже, едва ли не на кратка кротка дрямка с цел лично облагодетелстване, и то само и единствено докато Дъблин още спи. Едновременно с това обаче Блум току хвърляше по едно око към далеч не безупречно облечения събеседник на Стивън, защото имаше усещането, че някъде е виждал този благороден човек, макар че не бе в състояние да каже със сигурност къде, нито пък имаше и най-беглата представа кога. Но тъй като беше уравновесен и здравомислещ мъж, даде му няколко точки в аванс, ала от острия му взор не убегнаха нито овехтялата шапка, нито развлечените и опърпани дрехи върху прегърбените му плещи, които говореха за хронично безпаричие. Виждаше се, че е един от неговите хрантутници, но в интерес на истината това живеене на гърба на ближния се случва навред и в най-голяма, или по-точно, в най-дълбокоджобна степен, но ако така стане, че някой човечец от улицата вземе да ти досажда със същото, той мигом ще се озове на подсъдимата скамейка, ще го осъдят на каторжен труд и да има, и да няма възможност да си плати глобата, ще бъде мигом провъзгласен, видите ли, за много rara avis1478. Така или иначе, той би трябвало да разполага със завидно количество невъзмутима самоувереност, щом си позволяваше да спира хората по това време на нощта или по-точно на сутринта. Направо го прекаляваше, това е сигурно.
1476
„Макар и да не ми е чуждо нещастието, научих се да помагам на нещастните“ (лат.). Тук Стивън цитира доста произволно думите на Дидона от Вергилиевата „Енеида“. „Non ignara mali miseris succurrere disco“ (1:630).
1477
Немският цигулар и композитор Карл Роса, основател на оперен театър през 1873 г., гастролирал на няколко пъти в Дъблин, където се радвал на огромна популярност.