Двамата се разделиха и Стивън се върна при господин Блум, който с опитното си око веднага установи, че се е подал на коткателствата на паразита Корли. Говорейки за срещата, той, в случая Стивън, каза през смях:
— Здравата го е закъсал, завалията. Помоли ме да те помоля да помолиш някой си Бойлан Афишчето, да му даде работа да обикаля като рекламен сандвич.
При тази информация, към която той привидно почти не прояви интерес, господин Блум зарея отнесен поглед в празното пространство в продължение на горе-долу половин секунда някъде по посока на драгата с кофата, като се зарадва на славното й име Еблана, застанала на котва в пристана на митницата и най-вероятно в пълна неизправност, след което подхвърли уклончиво:
— Всеки с късмета си, нали така. След като го спомена, да ти кажа, че лицето му ми е познато отнякъде. Засега обаче да оставим това настрана. Прощавай за любопитството, но с каква сума се раздели?
— Половин крона — отвърна Стивън. — Трябва да пренощува някъде, нали така?
— Трябва! — възкликна господин Блум, който никак не се изненада от чутото. — Напълно си прав, с просто око се вижда, че трябва. Всекиму според нуждите и всекиму според делата. Но като говорим за живота изобщо, къде възнамеряваш — попита той с усмивка — да спиш ти самият? Да се върнеш в Сандикоув, е немислимо, но дори да предположим, че го направиш, едва ли ще те пуснат вътре след онова, което се случи на станцията Уестланд Роу. Не си струва да биеш път дотам за тоя, дето духа. Нямам никакво намерение да се меся в личния ти живот, но защо напусна дома на родния си баща?
— За да си търся нещастието — беше отговорът на Стивън.
— Неотдавна имах повод да се запозная с твоя уважаван баща — продължи господин Блум дипломатично. — Всъщност това беше днес, или за да съм съвсем точен, вчера. Къде живее в момента? В хода на разговора стана ясно, че се е преместил.
— Предполагам, някъде в Дъблин — нехайно му отвърна Стивън. — Защо питаш?
— Надарен човек — господин Блум побърза да окачестви господин Дедалус старши — в доста отношения и ако някога на тоя свят се е раждал сладкодумен разказвач, то това е той. Много се гордее с теб, и с право. Сигурно не е невъзможно да се върнеш там — осмели се да подхвърли той, защото неприятната сценка на терминала Уестланд Роу беше още прел очите му, пък и се виждаше, че другите двама, тоест Мълиган и онзи негов приятел, английският пътешественик, просто искаха да се отърват от третия в компанията и очевидно се опитваха, сякаш цялата отвратителна станция им принадлежеше, да залъжат Стивън и да се измъкнат в суматохата.
Така подхвърленото му предположение обаче остана без отговор, защото Стивън вече пътуваше мислено към родния си дом, опита се отново да си представи огнището така, както го бе видял за последен път, със сестричката му Дили, приседнала край огъня с безжизнено отпусната коса, чака слабото тринидадско1479 какао да кипне в очернения от сажди чайник, за да могат двамата да го изпият заедно, разредено с овесена вода вместо мляко, след солената петъчна херинга1480 от по пени за два броя, с по едно яйце на всеки — на Маги, Буди и Кейти, докато междувременно под пресата за гладене котката поглъща лакомо някаква каша от яйчени черупки, овъглени рибешки глави и кости, поставени върху парче амбалажна хартия, спазвайки третото предписание на църквата за пост и въздържание през дните на тримиренето или нещо подобно.
— Не — повтори господин Блум, — лично аз не бих се доверил на този твой приятел веселяк, на когото не му липсва чувство за хумор, искам да кажа, че ако бях на твое място, не бих взел доктор Мълиган за свой водач, съветник, философ и приятел. Той много добре си знае интереса, макар че по всяка вероятност няма никаква представа какво е това глад. Разбира се, няма как ти да забележиш нещата, които аз виждам отстрани, но никак не бих се учудил, ако разбера, че ти е турил тютюн или някакъв друг наркотик в пиенето с неясна за мен цел.