Той обаче е наясно от всичко чуто до този момент, че доктор Мълиган е човек с всестранни интереси, който не се е вторачил единствено и само в медицината, макар че бързо напредва в своята област и ако приказките излязат верни, нищо чудно да се окаже, че много скоро го очаква бляскаво бъдеще и процъфтяваща практика на моден светски доктор, който ще прибира хубави хонорари за услугите си, а в допълнение на професионалната си кариера ще се радва и на ореола на храбрец, спасил човек от сигурно удавяне с помощта на изкуствено дишане и оказвайки му онова, което сега наричат първа медицинска помощ, някъде в Скерис или май беше Малахайд1481 и макар че не можеше да не му признае тази изключително самоотвержена постъпка, достойна за най-висока похвала, той наистина недоумяваше какво всъщност го бе подтикнало да извърши този подвиг, освен най-обикновена фукливост и ревност.
— Освен всичко това да опира до едно нещо, на което му викат използвачество. Краде ти ума, Стивън, и ума, и идеите, и познанията — най-сетне се теши той да изплюе камъчето.
Предпазливият поглед, полузагрижен и полулюбопитен, който хвърли към навъсеното за момента лице на Стивън, стопли още повече приятелските му чувства към него, без да хвърля обилна светлина, всъщност никаква светлина, върху въпроса дали той сам се бе оставил да го баламосват, ако се съди по няколкото неволно изпуснати забележки, направени с посърнал вид и паднал дух, или пък точно обратното — вижда много ясно какво става, но по една или друга причина, за която само той си знае, оставя нещата малко или много… Угнетителната бедност му действаше зле и той без съмнение се догаждаше, че макар и високообразован, това никак не му помага да свързва двата края.
В съседство с градския писоар зърна количка за сладолед, около която се бяха скупчили, по всяка вероятност италианци, които се препираха превъзбудено и току изстрелваха речовити залпове на техния си жив и шумен език по един особено екзалтиран начин, като почти не се усещаше разлика между отделните говори.
— Putana madonna, che ci dia I quattrini! Ho ragione? Culo rotto!
— Intendiamoci. Mezzo sovrano piu…
— Dice lui, pero.
— Farabutto! Mortacci sui!1482
Господин Блум и Стивън влязоха във файтонджийската бърлога, непретенциозна дървена барака, където преди това той бе идвал много рядко, или може би никога; първият обаче не се стърпя и подшушна на втория отбрани сведения относно собственика й, за когото се говореше, че навремето бил небезизвестният Одери-козата, Фицхарис, непобедимият1483, макар че не би се заклел, че това са действителните факти, а нищо чудно в тях да няма и следа от истината. След няколко минути нашите двама сомнамбули вече се бяха настанили удобно в едно закътано ъгълче. Двамата бяха посрещнати от облещените погледи на невероятно разнородна сбирщина от безпризорни деца и други невзрачни субекти от вида homo, които изглеждаха страшно заети да ядат и пият, само от време на време си позволяваха кратки, нечленоразделни разговори, които сега си набелязаха двоицата за обект на неутолимото си любопитство.
— Пийни едно кафе — позволи си да предложи господин Блум, колкото да разчупи леда, — а освен това ми се струва, че трябва и да хапнеш нещо под формата на твърда храна, например кифла — каква да е.
И затова първата му работа беше с типичното за него sangfroid1484 да поръча сдържано споменатите стоки. Простолюдието, състоящо се от кочияши, файтонджии, возачи, пристанищни хамали и какви ли още не, след бегъл първоначален поглед извърна очи, очевидно неудовлетворено от гледката, макар че един червенобрад впиянчен индивид, чиято коса беше частично прошарена, най-вероятно моряк, продължи да ги зяпа още известно време, преди да забие захласнатия си поглед в пода.
Господин Блум, като се възползва от правото си на свободна реч, и тъй като беше почти на вие с езика на долитащия отвън спор, да не говорим за онова voglio, чиито смисъл и произношение продължаваха да го мъчат, подхвърли на своето protege на висок глас, апропо, относно кралската битка отвън на улицата, която продължаваше да се вихри бясно и оглушително:
— Красив език. Особено за пеене. Защо не пишеш поезията си на италиански? Bella Poetria!1485, толкова е мелодичен и пълнокръвен. Belladonna voglio1486.
1481
Прототипът на Мълиган, приятелят на Джойс Оливър Сейнт Джон Гогарти наистина спасява човек, но не в посочените в текста курортни места, а насред Дъблин, от река Лифи, която пресича града.
1482
Курво, Пресвета Дево, той трябваше да ни върне парите! Не съм ли прав? Спукан задник такъв!/ Дайте да си изясним въпроса. Още по половин суверен… / А, значи това казва!/ Отрепка! Да пукнат мръсните му предци! (ит.).
1486
Тук Блум се опитва да каже „искам красива жена“ на италиански, но „беладона“, известна още като старо биле, е отровно растение, което се употребява в медицината.